Похитителят на мълнии

Заглавие: Похитителят на мълнии (Пърси Джаксън и боговете на Олимп #1)
Оригинално заглавие: The Lightning Thief (Percy Jackson and the Olympians, #1)
Автор: Рик Риордън
Издателство: "Егмонт", но аз го слушах на аудио
Жанр: Фантастика
Вид: Аудио книга, но ще си я купя, толкова ми хареса, че трябва да я имам.
Страници: 352 /девет файла по един час и нещо/
Резюме (от Егмонт): „Ако си взел тази книга, защото подозираш, че и ти си като мен, по-добре я захвърли веднага. Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. Да си син на божество е опасно. И страшно. Най-често води до смърт по особено жесток начин. Да не кажеш после, че не съм те предупредил...“
Пърси Джаксън пак ще бъде изгонен от училище... от поредното училище. Непокорен, побойник, слаб ученик, той осъзнава, че не е като останалите деца, но искрено се старае поне малко да прилича на тях. Да, но обикновените момчета не са преследвани от чудовища и не изпаряват учителките си по математика.
Лично мнение: ОМГ!!! Защо, защо чаках толкова дълго да хвана тази книга и да я изслушам. Бях си втълпила, че след като я издадат на български ще си я купя, но не ми се получи. После реших, че изобщо не трябва да си купувам и да запазя парите за някоя друга ето защо хванах аудио книгата. Само дето до такава степен ми хареса, че сега искам...искам книгата...Ама много я искам. Отчайващо много. Поредицата е невероятна. Бие малко на Хари Потър - нали трима приятели се изправят пред предизвикателства; единият е особено надарен; момичето е дървен философ...Да, определено си приличат, но...не казвайте на Джоан Роулниг, но харесвам повече Пърси Джаксън от Хари Потър. Може би защото книгите за ХП вече са се уталожили в съзнанието ми или не знам защо, но Пърси ме кефи далеч повече. Като "ритаща задници" версия на Хари е. Кефи ме как него като го ядоса иска да го цапардоса. По принцип самият герой ме кефи.
И сега за филма. Умирам си да го гледам. Логан Лерман е невероятен. Изпитвам не здрава привързаност към него и не вярвам скоро да отшуми, предвид това, че сигурно ще правят още филм по останалите части.
Та сега малко за стилът на автора. Беше доста свежарски. Има разни опасности и смях. Падала съм да се хиля с г-н Ди. Тоя е бахти ненормалния. Определено Рики знае как да пише така, че да задържи вниманието ти...Изслушах книгата за три дни. Сега съм на втората.
Оценка: 4.5 от 5 /невероятна/

Hush, Hush

Заглавие: Hush, Hush
Автор: Becca Fitzpatrick
Издателство: Simon & Schuster Children's Publishing
Жанр: фантастика
Вид: Аудио книга
Продължителност: почти 9 часа
Резюме (превод): За Нора Грей, романтиката не е част от плана. Тя никога не е била привлечена от момчетата в училище, не зависимо колко много нейната приятелка Ви я навива да го направи...е, докато не се появява Пач.
С неговата лесна усмивка и очи, които изглеждат така сякаш вижда вътре в нея, Нора бива привлечена от него, въпреки здравия разум, но след серия от ужасяващи сблъсъци тя намира себе си объркана на кого да вярва.  Изглежда така сякаш Пач е навсякъде където е тя, и знае повече за нея от най-близките и приятели. Тя не може да реше дали да падне в ръцете му или да избяга и да се скрие. И когато опитва да открие някой отговори, тя попада близо до истина, която е много по-невероятна от всичко, което Пач я е накарал да почувства.
Сега Нора се намира в средата на древна битка между безсмъртните и тези, които са паднали - и когато трябва да избира страна, грешният избор може да коства живота и.
Лично мнение: Признавам, че книжката не е зле, след като имах честа да я слушам в продължение на няколко часа. Беше написана така, че да ти е интересно - простичко, но интересно. Проблемът ми с книгата беше в това, че ужасно много ми биеше на Туайлайт. Да, наясно съм, че са напълно различни - там са вампири, тук са ангели, но все пак: ново горещо мистериозно момче в училище, час по биология, тя подозира, че той не е този, за когото се представя, проучва гугъл...Да виждате приликите или аз си въобразявам? Наясно съм, че те не са нарочно. Истината е, че в този жанр не мога да си представя как по друг начин ще събереш главната героиня с главния герой освен ако единият от двамата не се премести в ново училище. Банално е, но вече в колко книги върши работа?
Като цяло книгата беше добра, но далеч не толкова добра колкото ми я хвалеха. Не можех да разбера защо трябваше да се запознаваме с един определен герой в историята. Според мен беше малко излишен. Напрежението можеше да се подсили и без неговото участие. Но сега подробности.
За първа книга на Бека Фицпатрик смея да твърдя, че се е получила доста добре. Естествено, че чакам втора част.
Оценка: 3 от 5 (добра)

The Sandman Vol. 02: The Doll's House

Заглавие: The Sandman Vol. 02: The Doll's House
Свободен превод: Пясъчният Човек Част 2: Куклената къща
Автор: Neil Gaiman (автор), Steve Parkhouse (илюстратор), Todd Klein (Letterer), Mike Dringenberg (илюстратор), Malcolm Jones III (илюстратор), Chris Bachalo (илюстратор), Michael Zulli (илюстратор)
Издателтво: Vertigo
Жанр: комиск, трилър
Вид: файл на компютъра, който бтв едва не ме окьорави
Страници: 9-10 файла по 20-34 страници.
Резюме (превод): Пясъчният човек се завръща с кралството си на Сънищата след като почти хилядолетие е бил затворник, открил е няколко неща които не са на мястото си; най-важното аномалия наречена "сънен водовъртеж" в лицето на младо момиче, което без да знае заплашва да разкъса на парченца Сънищата. И също така има малък проблем с няколко избягали кошмари. Между тях е най-страшното създание на Нийл Геймън: Коринтянинът , сериен убиец с миниатюрни зъби в очните си ябълки на место очи. Заради по-късните части на поредицата, концентрирани прекалено много върху човешките връзки с подписа на Геймън за честна игра между фатазията и митологията е лесно да забравиш, че серията за "Пясъчният човек" започва като хорър комикс. Тази книга те грабва и не те оставя да забравиш това толкова лесно. - Джим Паско (Jim Pascoe)
Лично мнение: Та както споменах, толкова исках да прочета тази книга, че когато излапах четири части за един ден очите ми бяха станали на палачинки и идея си нямах къде се намирам в момента. И определено в първите части на поредица ясно личи хоръра. Няма за забравя онази част от първата, където едно същество проми мозъците на едни хора в някаква закусвалня и те се избиха един друг. Беше толкова фрапиращо. И да, този Коринтянин е ненормален. Определено не искам да го срещна в сънищата си. Въпреки, че харесах и втората част както първата, смея да твърдя, че първата си беше по-добре. Тук даже рисунките не ми допаднаха особено. Да не говорим, че Пясъчния човек изглеждаше странно. Хареса ми, че графичната новела е свързана по някакъв начин с първата. Би било тъпо в противен случай.
Появата на герой като Роуз беше интересно начинание. Допадна ми. Още повече, че тя беше сънният водовъртеж, вихър или там както се превежда тая дума.
Най-много ми попадна края на книгата, когато Роуз си мислеше(по памет ще го напиша): "И тогава тя се събуди. Не честно е да приключиш една история по този начин. Чувстваш се измамен  завинаги. *говори си със семейството си, съгласява се да тича с брат си в градината и ще каже* И тогава тя се събуди. Предполагам има и по-лоши краища на една история."
Оценка: 3.5 от 5 /изненадващо добра/

"Франи и Зуи"

Заглавие: "Франи и Зуи"
Оригинално заглавие: Franny and Zooey
Автор: Дж. Д. Селинджър
Издателство:  ИК "Дамян Яков"
Жанр: фикшън
Вид: настолна книга/заемка от библиотеката
Страници: 175
Резюме (от книгата): Въпреки яркото слънце времето в неделната сутрин беше такова, че пак трябвате да се обличат палта - не можеше да се ходи по сако, както беше през цялата седмица и както всички се надяваха да се задържи за големия уикенд, уикенда на мача с Йейл. От двайсет и няколкото младежи, очакващи на гарата своите момичета да пристигнат с влака в десет и петдесет и две, отвън, на студения открит перон, чакаха не повече от шест-седем души. Останалите, гологлави, пушеха на малки групички - двойки, тройки, четворки - в отоплената чакалня и разговаряха помежду си с такъв нетърпящ възражение академично-догматичен тон, като че всеки от тях на свой ред изясняваше веднъж завинаги някакъв извънредно спорен въпрос, който останалият, извънуниверситетски свят бе обърквал и заплитал, умишлено или не, векове наред.
Лейн Коутъл, облечен в шлифер "Бърбъри" явно с вълнена подплата, беше едно от онези шест-седем момчета вън, на открития перон. Или по-скоро, хем беше с тях, хем не беше. От десетина и повече минути той нарочно се беше отдръпнал по-далече, за да не го заговарят, и стоеше облегнат на сергията с безплатни четива на дружество "Християнска наука", пъхнал ръцете си в джобовете на палтото, защото нямаше ръкавици. Беше с червеникаво-кафяв кашмирен шал, който се бе измъкнал от яката и почти не го пазеше от студа. Изведнъж Лейн разсеяно извади дясната си ръка от джоба на палтото и понечи да оправи шала, но докато посягаше, размисли и бръкна под шлифера. Извади от вътрешния джоб на сакото си едно писмо и веднага го зачете с полуотворена уста...
Лично мнение: Тази книга не знам как бих могла да я опиша точно. А може би е точно това - тя не може да бъде описана точно. В това и е чара, предполагам. Но определено това е въздействаща книга. Четеш я, питаш се какво четеш и в следващия момент една крушка нейде в мозъка ти почва да примигва напевно, нашепвайки ти за какво иде реч. Лично според мен това беше книга по-скоро представяща тънката линия между гения и лудостта. Неминуемо това, че знаеш прекалено много ти се отразява. Неминуемо всички останали около теб, които се бият в гърдите че също го знаят (а то така очевидно им е написано на нихилистичните челца, че не е така) започват да те отвращават. Както казва Франи "Всичко е само его, его, его!" И ти се гади от него разбира се. Поглеждаш се сутрин в огледалото и ето го пак  - ЕГО!!! Когато цял живот си бил високообразован и всички в семейството ти са били такива апотеози на дълбокомислието и "мозъчния хепатит Б" неминуемо системата започва да се пропуква. И всяко от децата Глас е жертва на тази система. Всяко носи "пукнатините" в себе си или по-лошо оставя пукнатини в живота на останалите. И за какво го всъщност е целият този шум? Защо ни е да си лъскаме обувките преди радиошоу? Вие знаете ли отговора? Защото Дебелата Лелка слуша. А ние не бива да я разочароваме! Никога!
Оценка: 4.5 от 5 (невероятна)

"Flashforward"

Заглавие: Flashforward
Свободен превод: "Поглед в бъдещето"
Автор: Робърт Джей Сойер
Издателство: Tor Science Fiction
Жанр: Научна-фантастика
Вид: Аудио книга
Часове: 20 отрязъка по 30 и няколко минути.
Резюме (превод+малко от мен): Какво бихте направили ако имахте бегъл поглед към своето собствено бъдеще и то не изглежда никак обещаващо? Опитвате да промените нещата или приемате, че бъдещето е непроменимо и правите най-доброто, което ситуацията позволя?  В "Поглед в бъдещето" гладни за Нобелова награда физици провеждат високо енергичен експеримент, който по грешка предизвиква изпадането в безсъзнание на хората по целия свят. За момент, всички на Земята "се пренасят в бъдещето", изживявайки няколко минути от него. Но докато всичко са буквално извън собствените си умове, техните тела са безжизнено отпуснати и когато света се събужда се сблъсква с поредица от автомобилни катастрофи, нескопосани операции, падания и други злополуки, които допълнително утежняват положението.
Бавно, докато усилията по възстановяването продължават, хората осъзнават, че по време на "погледа напред" (както го наричат) те са имали видения за бъдещето. Сега всеки трябва да се справи с тях поотделно. За едни те са добри, за други лоши. А някой дори нямат видения. Какво ако бъдещето не не носи нищо добро? Какво ако не е толкова светло колкото си мислил? Кой би могъл да го понесе? И по-важното как?
Лично мнение: Имайки предвид, че следя сериала за мен беше любопитно да видя как стоят нещата в книгата. Не мога да кажа, че не беше интересна. Определено имаше доста интересни моменти, но ако се вземе под внимание факта, че я слушах на английски и това, че не съм фен на физиката, а те много обичаха да обясняват нещата с разни физични термини и ми беше леко трудно да я осмисля, когато се започнеше голямото бълване на думи (като тахиан-тардиън колайтър). Но ако игнорираме това, нека го наречем "недоразумение" смея да твърдя, че книгата ми хареса. Единственият герой (поне доколкото забелязах) от книгата, който присъства и в сериала е Лойд Симко. Някой неща от книгата са преобърнати и внесени в сериала по доста интересен начин.
Силно впечатление ми направи актът на брата на Тио (който няма да описвам, за да не разваля удоволствието, на някого решил също да се наслади на тази книга). Смисълът (поне според мен) беше, че ако не можеш да постигнеш това, което искаш 21 години напред в бъдещото тогава има ли смисъл въобще да имаш бъдеще? Когато цял живот си мечтал за него и видиш, че след години то няма да бъде постигнато ти какво би направил?
И понеже споменах Тио - Тиодосиус (Теодосиус, но на английски звучи доста по-готино като Тиодосиус, така че го предпочитам) Прокопедис някак да не спомена, че героят му ми допадна. Тоя човек отдаде живота си да търси отговори относно края му и така го пропиля. Но въпреки всичко беше забавен и интересен персонаж.
В заключение: книжката е приятна и ако обичате научна фантастика и разкази за бъдещето определено може да и метнете едно око.
Оценка: 3.5 от 5 (изненадващо добра)