Представена публикация

Читателско предизвикателство за 2022

 От две години (и сега вече трета) правя едно книжно предизвикателство, което ми се видя най-постижимо за възможностите ми, без да се надска...

петък, 11 юни 2010 г.

The Book of Lost Things

Заглавие: The Book of Lost Things
Свободен превод: Книгата на изгубените неща
Автор: John Connolly
Жанр: Фентъзи
Вид: Аудио книга
Резюме (превод): Високо в своята таванска стая 12 годишният Дейвид скърби за починалата си майка само в присъствието на книгите от неговия рафт за компания. Но тези книги започват да му шептят в мрака. Разгневен и самотен той намира убежище в своето въображение и скоро открива, че реалността и фантазията са почнали да се сливат. Докато семейството му се разбива около него, Дейвид насилствено е всмукан в свят, който е странно отражение на неговия собствен - населяван от герои и чудовища и управляван от крал който пази своите тайни в мистериозна книга - Книгата на изгубените неща.
Лично мнение: Истината е, че първият път, когато я изслушах не смеех да твърдя че бях особено очарована от нея, въпреки че на финала плаках. Предполагам очаквах повече. Но сега, когато ми се случиха толкова много неща последния месец и със смъртта на баба ми като че ли цялата картинка ми се изяснява. Мислех си, че е тъпо да навържеш така и така нещата, но истината е че се е получило точно както трябва да бъде - прекалено елементарно, за да повярваш, прекалено близко до самия живот, за да не забравиш никога. В известна степен мисля, че съм като Дейвид, когато преди майка му да почине правеше едно и също всеки ден в опита си по детски да предотврати смъртта и. Случвало ми се е. Както и това да ми се ще да съм на друго място, защото това ме задушава и никой не ми обръща внимание вече. Всъщност на всички мисля, че се е случвало. Само дето ние не сме попаднали в странен паралелен свят, не сме се изправяли пред всичко това, което срещна Дейвид и много вероятно, когато решителният момент е дошъл не ни се е налагало да мислим как да постъпим правилно. А, що се отнася до "Книгата на изгубените неща" смятам, че всеки от нас си има такава. Може би не видима, но тя е там...заключена в нашето съзнание, запазила всяко едно нещо, което някога сме изгубили. Ето, аз вярвам, че в моята е баба - завинаги запечатана с тази нейна нестихваща усмивка по страниците на книгата. Вярвам, че тези страници никога няма да избледнеят. Вярвам, че един ден и аз ще бъда по тях, но в нечия друга книга, на нечие друго дете, в нечий друг паралелен свят.

..::ЦИТАТИ::..
***
"Той ще им говори в истории и книги и ще им обясни как историите искат да бъдат четени и как всичко, което имат нужда да знаят за живота и за земята, за което е писал или за която и да било земя или странна, която биха могли да си представят е било побрано в книгите. И някой от децата разбираха, и някой не."
***
"Преди тя да се разболее, майката на Дейвид често ще му каже, че историите са живи. Те не бяха живи по начина, по който хората са, или дори кучетата и котките (...) Историите са различни все пак: те оживяват, когато ги разказваме. Без човешки глас да ги прочете на глас или чифт от широко отворени очи, следващи ги на фенерче под одеялото те нямат истинско съществуване в нашия свят.(...) Те лежат спящи, надявайки се на шанса да изплуват. Веднъж някой започне ли да ги чете те могат да започнат да се променят. Те могат да се вкоренят във въображението и да променят четецът. Историите искат да бъдат четени, майката на Дейвид ще прошепне. Те се нуждаят от това. Това е причината да да се появят от своя свят в нашия. Те искат да им дадем живот."
***
"Нека ти кажа истината за света, в който ти така отчаяно искаш да се върнеш. Това е място на болка и страдание и печал. Когато го напусна, градове бяха нападнати. Жени и деца бяха взривени на парчета и изгорени живи от бомбите пуснати от самолети, управлявани от мъже със свои собствени съпруги и деца. Хората биваха изкарвани от домовете си и разстрелвани на улицата. Твоят свят разрушава сам себе си и най-развеселяващото нещо от всички, е че беше малко по-добре преди войната да започне. Войната просто даде на хората извинение да задоволят себе си повече, да убиват безнаказано. Имаше войни преди тази и ще има войни след нея и между тях хората ще се бият един с друг и ще се нараняват един друг и ще се осъкатяват един друг и ще се предават един друг, защото това е което те винаги правят.
И дори да избегнеш войната и насилствената смърт, малко момче, какво друго си мислиш че ти готви живота? Ти вече видя на какво е способен. Отне майка ти, лиши я от нейното здраве и красота и след това я попари, изгнила люспа от плод. Ще отнеме други от теб също, имай го предвид. Тези, на които държиш - любими хора, деца - ще отпаднат от пътя и твоята любов не ще бъде достатъчна да ги спаси. Здравето ти ще те предаде. Ще станеш стар и болен. Дробовете ти ще болят, очите ти ще се мержелеят и кожата ти ще стане набръчкана и стара.  Ще има болки отвъд тази, които никой доктор не ще може да излекува. Болестите ще открият топло, влажно местенце вътре в теб и ще размножават, разпростирайки се по твоята система, покварявайки я клетка по клетка докато не започнеш да се молиш на докторите да те оставят да умреш, да те избавят от твоето страдание, но те няма да го направят. Вместо това ще продължиш да линееш, без никой да държи ръката или милват челото ти, докато Смъртта дойде и те повика в тъмнината. Животът, който остави зад себе си не е изобщо живот. Тук, можеш да бъдеш крал и ще ти позволя да остарееш с достойнство и без болка и когато дойде времето да умреш ще те изпратя нежно да спиш и ще се събудиш в рай по твой избор, защото всеки човек сънува своя собствен Рай."   

Оценка:  3.5 /изненадващо добра/

- Лин http://i41.photobucket.com/albums/e256/sellit4u/Tiny%20Animations/star.gif

Познайте кой се върна (Малки сладки лъжкини #4)

Заглавие: Познайте кой се върна (Малки сладки лъжкини #4)
Оригинално заглавие: Unbelievable (Pretty Little Liars, #4)
Автор: Сара Шепард
Издателство: Ергон
Жанр: Чиклит
Вид: Настолна книга
Страници: 288
Резюме (от издателството): За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А”, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега... Но... познай кой се върна!
Не, въобще не е това, което си мислите.
Абе вие майтапите ли се с мен? Събуди се, Спяща красавице. В Роузууд няма такова нещо като „и заживели дълго и щастливо”. Нищо ли не научихте досега? Станеш ли веднъж малка сладка лъжкиня, повече няма отърване. Винаги има кой да се кандидатира за ролята на всевиждащия „Биг Брадър”, за да се киска скришно докато вие се гърчите или чертаете наивни планове.
А нашите четири ангелчета ще получат ново SMS-напътствие: „Ще се видим скоро. Дотогава просто се опитайте да не бъдете чак толкова примерни. Животът винаги е по-забавен, когато в него има някоя и друга сладка малка тайна. – А.”
Лично мнение: Какво може да ми е мнението след като я прочетох за два дена? Купих си я и още същия ден я почнах. Бях ненаситна направо. Нямам думи. Сара Шепард знае как да поддържа вниманието на един читател  и да го накара да не може да се отлепи от книгата от-до. Да, Сара, страхотна си,...завещавам ти главоболието, което получих в следствие двудневното четене на книгата ти. Но, знаете ли какво??? Струваше си всяка избушила моя мозъчна клетка.
Оценка: 4.5 /невероятна/

- Лин http://i41.photobucket.com/albums/e256/sellit4u/Tiny%20Animations/star.gif

Airhead (Airhead, #1)

Заглавие: Airhead (Airhead, #1)
Автор: Meg Cabot
Жанр: Чиклит
Вид: аудио книга
Резюме (превод): Емърсън Уотс, 16 годишно момче, обожава видео игри, да се размотава с най-добрия си приятел Кристофър и няма проблем с своя далеч-от-супер-модела външен вид. Но след като се замества в мистериозен инцидент тя се събужда само за да открие, че сега се намира в тялото на...супер модел. Кой стои зад тази размяна? Какви са неговите мотиви? И как ще успее да убеди Кристофър, че тя си е същото момиче...само че в друго тяло?
Лично мнение: Ами не очаквах да ми допадне. Изтеглих книгата без дори да знам за какво става дума и просто я качих на айпода ми. Така веднъж когато се прибирах с влака си я пуснах и взе, че ми хареса. Кажи-речи за четири часа минах средата. Не е лошо написана, но истината е че ми се вижда далеч от най-добрите времена на Мег. Все пак знам на какво е способна в Медиатора и какви ги върши тук. То е ясно, че тя си пада по някакви такива женски истории (все пак е написала "Дневниците на принцесата"), но някак докато всичко ми беше наред и ми бе интересно в следващия момент вече не ми бе интересно видя ми някак "бла!". Финалът също беше доста не на място изнесен. В смисъл че...слушаш си ти книжлето и в следващия момент един глас ти казва "Това е краят на..." и ти - "Абе ти бъзикаш ли се???" *поглеждаш екрана на айпода* Да, това е последен файл...Виж ти, не се бъзика. На ръба бях дори да си намеря книгата и на пдф да я отворя и да се уверя, че наистина това е края.
И въпреки това не мога да кажа, че историята не ми попадна. Определено е интересна. Типичен чиклит - като го хванеш и бързо го свършваш. И въпреки увлекателното му разказване отново казвам можеше да е къде-къде по-добре, предвид какви са възможностите на Мег.

Оценка: 3 /добра/

- Лин http://i41.photobucket.com/albums/e256/sellit4u/Tiny%20Animations/star.gif

петък, 4 юни 2010 г.

Пътуване към себе си



Автор: Блага Димитрова
Издател: ТИХ - ИВЕЛ
За жалост не можах да открия малко по-обстойно имформация за книгата в нета, но какво да се прави. С удоволствие бих казала колко страници е, но я взех от библиотеката. Доколкото помня някъде към 400-500. Мисля да мина към лично мнение защото нещо резюметата не ми се отдават.
Резюме: Като цяло се разказва за едно момиче, което отива в планината на бригада за да изкара пари за висшето си образование. Трябва да прекара там две години. Работи на строеж и се катери по големи височини. Повече прилича на момче по нрав. Живее в страх да не разкрият миналото на баща и. И така един ден в общежитието и пристига непознат мъж, чиято риза е скъсана и моли някое момиче да я зашие.
Мисля че вече се досещате как се развива действието. Все пак края беше неочаквано неочакван и някак незавършен, но ми хареса. Някак можеш да си сложиш какъвто край си искаш. И аз си сложих угодния на мене си.
Лично мнение:
Книгата беше хубава. Даже много хубава. Беше тъпкано с прекрасни мисли, които са страшно поучителни. Сякаш авторката те кара да се замислиш, да те накара да искаш да живееш. Засегнати са много теми. Любовта, отношението към другите, работата, но като цяло по-голяма част от романа е за любов. Трябва обаче да призная, че книгата я мъчих ужааасно много. Просто понякога главната героиня ми дотегваше с нейните мисли. Някой от мислите бяха много хубави, но някой бяха страшно превзети и не ми се нравеха. Особено като си мислеше за панаира. Там направо изперколясах.
Цитати: "Годините се борят по това, което си им дал от себе си."
/4 - заслужава си/
-Ели
 

My Book Addict | Designed by www.rindastemplates.com | Layout by Digi Scrap Kits | Author by Your Name :)