Представена публикация

Читателско предизвикателство за 2022

 От две години (и сега вече трета) правя едно книжно предизвикателство, което ми се видя най-постижимо за възможностите ми, без да се надска...

неделя, 29 ноември 2009 г.

TVD: Parody; Ch.1

*заспир (съществително) - човек, който е голяма заспа и в същото време вампир.

Ами не се стърпях просто. След като така ме разочарова тая книга викам поне да и спретна една пародия. Едва ли се е получило, но много важно. Имам да кажа няколко неща обаче:
- Освен "Мило дневниче" и някое друго изречение, което се е промъкнало от оригинала всичко останало си е от мен.
- И за банера - не знам защо "д" стана толкова отдалечено от останалата част на думата.
- Надявам се, на който въобще го прочете да му хареса : целта е подбуда към смях, ако през първите няколко редове това не се е случило най-добре не четете надолу.


събота, 28 ноември 2009 г.

Дневниците на вампира: Пробуждане (книга #1)

Заглавие: Дневниците на вампира: Пробуждане (книга #1)
Оригинално заглавие: The Awakening (The Vampire Diaries, #1)
Автор: Л. Дж. Смит
Издателство: "Ибис"
Жанр: Young Adult, Вампирска литература
Страници: 215
Резюме (от Ибис): Вълнуваща история за смъртоносната схватка между двама братя вампири за сърцето на красиво момиче, което се разкъсва в чувствата си между тях....
Елена Гилбърт, най-популярното момиче в гимназията, кралицата на бала, което всяко момче желае и на което всяко момиче иска да прилича. Досега никой не е успял да предизвика нейния интерес и да разпали чувствата й. Докато не среща красивия и загадъчен Стефан Салваторе – новото момче в града. Привлечена от него с непреодолима сила, Елена иска да го притежава на всяка цена. Но Стефан крие зловеща тайна. Преди векове любовта му към друго момиче е оставила ужасно наследство – проклятието да живее вечно и да бъде вампир. Заради това Стефан се бори със себе си и се опитва да устои на копнежа си към Елена.
Скоро в града започват да стават странни неща. И всичко това се случва след появата на мрачния и съблазнителен Деймън Салваторе, който иска да превърне Елена в своя Кралица на сенките...
Лично мнение: Що за книга, дяволите да го вземат, беше това? И въпроса ми не е зададен с положителна окраска. Просто няма начин да бъде. На ръба на езика ми (и върха на пръстите ми) да кажа/напиша, че това за мен изобщо не е книга и идея си нямам как на тая да и позволили да я публикува. НО! Имайки предвид и други книги, които не тача особено, а и факта, че има хора които харесват тази поредица и не са един и двама смея да твърдя, че книгата става. От моя гледна точка за подпалки...Но понеже дадох 10 лева за нея няма да ги хвърлям на вятъра като си паля печката с тях. Сега не искам да засегна хората, които харесват тази поредица и още повече конкретно тази книга, просто аз не съм от тях и си изразявам мнението. Естествено най-обичам, когато в подобен момент някой ми се изтъпани и изтърси - "Като не ти харесва, не я чети!" Само дето в моя случай ще е трудно, тъй като мразя да започвам нещо и да не го довършвам...Тъй че много вероятно на инат ще прочета и другите книги от поредицата. Но това естествено не значи, че няма да си кажа право-куме-в-очи какво ми е мнението за тях. И сега да започнем:
Елена - тази прекрасна кифла, Елена. Страхотно момиче, сериозно страхотно момиче - само да вземеш да го набуташ някъде, пък да хванеш един кол и да я "намааш" в главата. Вече си имам още един първенец с анти-листа ми с герои от книги. Първо място - Бела от Twilight...Въпреки, че сега е заплашена от прелестната Елена да изпадне на второ. Не, сериозно тая от къде се пръкна? Вярно, че книгите в които се разказва за невзрачното средностатистическо момиченце вече са ни познати до болка и разчупването на картинката винаги е добре дошло. Но просто...това диване няма начин да ми допадне. Първо - тя се мисли за център на света. Мат много добре и го каза - каквото иска Елена трябва да го има. Ми тя е като малко дете, което все иска "играчката", която не може да има. Ужасно е егоистична и самоуверена (което не е лошо по принцип, но при нея е направо крещящо и поне на мен ми идва в повече). Докато четях как не може да повярва, че Стефан не и обръща внимание в началото и какви планове крои да го накара да го направи си виках - She's not for real, right? И моля ти се най-добрите и приятелки бяха по-скоро като нейни придворни дами, които трябваше да изпълняват повелята на кралицата, което ме кара да мисля че Мередит и Бони са някви бездушни марионетки в ръчичките и, а на мен всъщност Бони ми допада, въпреки че е малко инфантилна. Едва ли не всички останали герои в книгата без Елена и Стефан са като бездушни, безхарактерни тъпанари, които са просто там, за да служат на света Елена. Ето Мат например. Определено ми допада, но само един поглед от тая пача и край - като зомби тича да и слугува.
Стефан - поне едно време си виках: Добре бе, тоя може ли да е такъв женчо? И това в края, където трябваше да чета как вече потреперва и се свлича по пода при смомена за тая сепия Катрин. И за кво? Той тъп ли е бе? Тая Катрин е кучка! Съвсем съзнателно е направила всичко, не може ли да го осъзнае? Голяма любов - голямо нещо, не може да я преживее няколко века. Той обратен ли е? Защото след нея четях само как разказва за брат си и къде бил и кво правил и как станал много силен...Пич, той ти е брат...и иска да те убие. Като гледам не ти е голяма мъката, по-скоро се къхари, че не може да го надвие, защото е слаб. И тая простата Елена ме довърши. След като той взе...нали благоволи най-накрая да си признае, че не е безразличен и тя от няколко седмици с него и вече подскача от радост с думите "Обичам те!". Вярно, че е тинейджърка и хормоните и беснеят, ама чак пък!
Всяко движение на тази героиня просто беше отчетливо тъпо, некоординирано и егоистично. Взема се много на сериозно ми се струва, а комай не трябва. Това да бяхме в едно училище аз тая щях да я ненавиждам. За какво се мисли в крайна сметка?
И прие така добре новината, че Стефан е вампир, та чак му каже - Ела си сукни от мене! (образно казано). Просто не го разбирам - гаджето ти се оказва вампир и ти си споко: няма проблем, знаеш ли колко такива съм виждала. Ало? Това да не ти е Sci-Fi? Такива неща няма в живота и е логично като ги видиш да напълниш гащите направо. Но тя след първоначалния шок женката беше окей с всичко. Добре тук се намесва любовта...Но, що за любов ще е това, та да те заслепи до такава степен и да не видиш, че ти нямаш работа при този човек? Най-малкото да се уплашиш. Да не го виждаш за известно време, докато си подредиш мислите...Но, не...на оная за секунда всичко и светна и тя готова да прекара живота си Стефан, въпреки че не е живяла изобщо и хич не е видяла свят.
Много пропуски има тая книга кълна се - Л. Дж. Смит се е упражнявала с нея да пише или по принцип си е така, защото една позната е чела Nightword от нея и каза, че едва изтърпяла до края на книгата и било много нескопосано. В смисъл, че идеята е хубава, това с пръстените определено ми допадна, Деймън в малките промеждутъци когато осветляваше страниците не беше лош - но дотам! Реално погледнато сериалът е много по-добър! Вярно, че ги няма Мередит, Маргарет и там-не-помня-още-кой - но определено ми допада повече.
Да се надяваме втора част да е нещо различно и Л. Дж. Смит да е прописала веча като хората, ако ще и като вампирите - просто да не ме отегчава от началото до самия край.
Оценка: 1.5 от 5

Радиопрограмата

Заглавие: Радиопрограмата
Автор: Веселин Димитров
Издателство: "Витраж" София; 2007г.
Жанр: специализирана литература/помощна литература/медии
Страници: 191
Резюме: "Писането на радиопрограма е сложно занятие, достъпно само за високообразовани интелигентни хора." ~Веселин Димитров
Казано по този начин звучи така все едно един обикновен човечец не би могъл да се справи с тази задача, но истината е съвсем друга и всеки поел в ръцете си тази книга може да се убеди в това.
Радио етюдите на Веселин Димитров са полезни, добре обяснение и със сигурност ще свършат работа на хората, заети в сферата на електронната медия - радио.
Едно приятно четиво, което е добре човек да прегледа!
Лично мнение: Вероятно нямаше да прочета тази книга, ако не се налагаше да правя курсова работа върху радиопрограмата. В смисъл, че четивото е полезно и интересно, но аз просто не разбирам защо след като човекът си го е казал, че трябва да си високообразован и интелигентен, за да се занимаваш с това - карат нас, които все още се образоваме (при това далеч от високото) и който смее да признае себе си за интелигент трябва да има доста високо самочувствие.
Оценка: 3 от 5

сряда, 18 ноември 2009 г.

"Приспивна песен"


Заглавие: Приспивна песен
Оригинално заглавие: Lullaby
Автор: Чък Паланюк
Вид: Настолна книга
Страници: 256
Резюме: "В свят, където клетвите не струват нищо, обетите са само празни слова, а обещанията се дават, за да бъдат нарушавани, би било хубаво да видиш как думите възвръщат своята мощ – размишлява главният герой. – Трудно е да се каже дали новият свят на тишина ще е по-лош от стария - с бумтящата музика, рева на телевизорите, крясъците на радиото." Представете си приспивна песен, която убива моментално, без дори да я пеете. Достатъчно е да си я припомните и да знаете името на набелязаната от вас жертва. Представете си, че я знаят още трима. Зараза, която се предава по слухов път. Нова чума, която може да дойде отвсякъде. От песен. От обява. От новините. Представете си апокалипсис, предизвикан от силата на словото. Чък Паланюк – авторът от ново поколение, който руши правилата за писане, експериментира със сюжета, предизвиква читателя и търси истината на неподозирани места, по смущаващо откровен начин.
С тази черна комедия Чък Паланюк затвърждава репутацията си на най-забавен съвременен нихилист и пророк. (Източник)
Лично мнение: Миналата седмица най-накрая прочетох тази книга. Не вярвах да се случи до края на годината, имайки предвид че я имам от февруари насам, но ето че докато пътувах към вкъщи във влака я почнах и едва ли не не успях да я спра. Невероятна беше!
Чък го избива на грубости на моменти, като цялата тая работа с некрофилството, която ми дойде малко в повече, но и доста се смях. Подобно "Боен Клуб" прозрения дебнеха от всяка страница. Чък Паланюк реди обикновени редове, но с необикновена сила. В смисъл, че той не казва нещо ново. То е пред очите ни...просто досега като че ли не сме го забелязвали. И ето Чък се появава и започва да го сочи с пръст - вече е неизбежно да го пренебрегнем.
Героите са повече от култови. Всеки един от тях, смея да твърдя, е чалнат по своему. В своята безнадежност Карл и Хелън са станали особено безчувствени към всичко, което се случва покрай тях. Мона и Ойстър като символи на младото не-дотам-ориентирано поколение също си имат своите уникалности.
В книгата няма една дума да е написана напразно и без смисъл, дори в началото, когато си я стрещнал да ти се е видала такава - просто няма. На финала си даваш сметка, че всичко е било част от големия план на Чъки да те въвлече в своя пагубен свят. И ти нямаш нищо против, защото всичко там звучи толкова интересно и така някак нереалистично, че...хей, защо не?
Оценка: 4.5 (малко му трябваше за пет)

четвъртък, 12 ноември 2009 г.

To-read <12/11/09>


След като писах за книгите, които чета в момента и тези, които вече съм прочела май е време да вмъкна и няколко, които смятам да чета. Не, може би тук е правилно да кажа "да си купя" и да оставя на изчакване, докато се освободя, че да чета.
Понеже имам болна мания да се ровя в сайтове за книги, издателства и книжарници не остана скрито от мен, че гадните Хеликон имат някой добри книги в секцията си "вносна литература" за не много високи суми и не ги пускат в продажба по книжарниците си. Е, поне не в Шумен. Сто процента народа от Бургас (където е най-големия Хеликон) имат достъп до доста по пълна колекция вносни книги, но сега да не задълбаваме, защото и без това много ми се отдава.
Кои книги привлякоха вниманието ми и бих искала да си купя при първа възможност. Бързам веднага да поясня, че тия книги отдавна съм си ги одобрила, дори имам някой от тях на компютъра ми, но вероятно вече е станало ясно, че не ми е приятно да чета от него, а и да имаш книгата в ръцете си, да знаеш че е твоя винаги мe е изкушавало.
Ето и първенците:


1.The Virgin Suicides - Jeffrey Eugenides - Който е гледал филмът вероятно знае горе-долу за какво иде реч. Аз лично го хващах на няколко пъти по телевизията, но така и не го изгледах (мразя да хващам филм от средата и да почвам да го гледам). Но съм убедена, че книга е по-добра.
2. The Mediator 3: Mean Spirits - Meg Cabot - добре де в шок съм. Как може аз да се измъчих с първите две на компа, а да ги има в Хеликон, при това на приемлива цена от 16.77 лв. Направо ще е грехота ако поне нея не си купя!
3. The deadly little secret - Laurie Faria Stolarz - на тая женица съм си харесала още една серия Blue is for a nightmares, ама те са ги направили на колекция която струва 70 лева. А на тази книга и се каня от януари тая година и все се надам някой да я качи из нета, ама нъц. Струва 20 лева. Не смятам, че са чак толкова много за вносна книга.
4. Beastly - Alex Flinn - Е, не ако тая не си купя, дето е за 15 лева, правят филм по нея и искам да прочета до безбожие, начи направо за какво си говорим всъщност???

ДА ПОГЛЕДНА:

- Cate Tiernan; Kate Brian; Neal Shusterman;
- серията на Linda Joy Singleton - Dead Girl Book. Описанието определено е добро, цената не особено и това е главното, което ме възпира, но ще имам предвид тия книги!!!

Как се пише дипломна работа

Заглавие: Как се пише дипломна работа
Оригинално заглавие: Come si fa una tesi di laurea
Автор: Умберто Еко
Вид: Заемка от Библиотеката
Резюме: Мaкap и oзaглaвeнa „Кaк ce пишe диплoмнa paбoтa", тaзи книгa щe cлужи и нa вcички, зaeли ce c paбoтa въpxу дoктopcкa диcepтaция, a и c вceки дpуг нaучeн тpуд. Cъщo кaтo митoлoгичнaтa Apиaднa, пpoфecopът ни пpeвeждa пpeз cлoжния лaбиpинт нa интeлeктуaлнoтo изcлeдвaнe - oт избopa нa тeмa, paбoтния плaн и нaпиcвaнeтo нa тeкcтa, тa чaк дo гpaфичнoтo oфopмлeниe нa pъкoпиca c вcичкитe му зaпeтaйки, кaвички и нoмepaции. (Източник)
Лично мнение: Аз като един не-особено-себеуважаващ-се студент нямаше как трябваше да я прочета. В смисъл, че никой не упря дулото на пистолет до главата ми, но просто беше желателно да знам за какво става дума преди да се заема с него. Тук трябва да благодаря на проф. Еко (който никога няма да научи за тази ми благодарност, но много важно), че е написал тая книга, понеже сега щях да си блъскам главата с какво ли още не. Има доста полезни съвети, които сега само трябва да приложа и на практика, пък ще видим какво ще излезе. След прочита на тази книга поне вече съм наясно какво да избягвам и как да си оформя моята собствена дипломна работа (ако въобще успея да я напиша). Хубаво е всеки, който е решил да прави подобно нещо първо да се запознае с тази книга - няма да съжалява!

сряда, 11 ноември 2009 г.

Малки сладки лъжкини. Око за Око

Заглавие: Малки сладки лъжкини: Око за Око
Оригинално заглавие: Flawless /Pretty Little Liars #2/
Автор: Сара Шепард
Вид: Настолна книга.
Резюме: В Роузууд, където най-сладките усмивки крият най-тъмните тайни, четири малки лъжкини стават много лоши момичета... Спенсър, Ариа, Хана и Емили с години са пазили скандалните си тайни, но сега някой - скрит зад инициала "А" - им прави гадни номера, заплашвайки живи да ги изгори, като извади греховете им на показ... За да оцелеят, те трябва здраво да се държат заедно, но могат ли наистина да си имат доверие? (Източник)
Лично мнение: Прочетох я още в края на октомври, преди рожденият ми ден. Беше страхотна. Нямам търпение да прочетат другата, НО...тъпите "Ергон" още не са я пуснали и само ме нервят. Искам третата книга - веднага! Не ми се чете от компютъра, въпреки че вече я почнах по този начин. Но да се върна на тази книга. Най-накрая разбрах някой неща, но Сара е зла и какво направи? Подсказа други и ти сега ходи се чуди кой е А. Определено Спенсър и Ария са ми любимки. Емили просто не мога някак да си я сложа при сърце въпреки, че и аз като нея вярвам, че в света няма нищо случайно и все си търся "чудеса", ама все пак...А, Хана нея я съжалявам. В смисъл, че разбирам защо е такава, но дотам. Не я мразя, но не я и обичам много много.
Сара Шепърт пише много приятно и леко и едва ли човек, който започне книгите и ще усети кога са свършили. Харесва ми, че мистеирята не напуска действието. Винаги има нещо скрито, което се стремиш да разбереш, а Сара каквото е хитруша ти го казва едва на края, ако и тогава го направи. Абе въобще серията си заслужава. И нямам търпение да видя сериала, когато изберат останалите герои, че засега си имаме само Ария.
Оценка: ****
 

My Book Addict | Designed by www.rindastemplates.com | Layout by Digi Scrap Kits | Author by Your Name :)