"Приспивна песен"

Заглавие: Приспивна песен
Оригинално заглавие: Lullaby
Автор: Чък Паланюк
Вид: Настолна книга
Страници: 256
Резюме: "В свят, където клетвите не струват нищо, обетите са само празни слова, а обещанията се дават, за да бъдат нарушавани, би било хубаво да видиш как думите възвръщат своята мощ – размишлява главният герой. – Трудно е да се каже дали новият свят на тишина ще е по-лош от стария - с бумтящата музика, рева на телевизорите, крясъците на радиото." Представете си приспивна песен, която убива моментално, без дори да я пеете. Достатъчно е да си я припомните и да знаете името на набелязаната от вас жертва. Представете си, че я знаят още трима. Зараза, която се предава по слухов път. Нова чума, която може да дойде отвсякъде. От песен. От обява. От новините. Представете си апокалипсис, предизвикан от силата на словото. Чък Паланюк – авторът от ново поколение, който руши правилата за писане, експериментира със сюжета, предизвиква читателя и търси истината на неподозирани места, по смущаващо откровен начин.
С тази черна комедия Чък Паланюк затвърждава репутацията си на най-забавен съвременен нихилист и пророк. (Източник)
Лично мнение: Миналата седмица най-накрая прочетох тази книга. Не вярвах да се случи до края на годината, имайки предвид че я имам от февруари насам, но ето че докато пътувах към вкъщи във влака я почнах и едва ли не не успях да я спра. Невероятна беше!
Чък го избива на грубости на моменти, като цялата тая работа с некрофилството, която ми дойде малко в повече, но и доста се смях. Подобно "Боен Клуб" прозрения дебнеха от всяка страница. Чък Паланюк реди обикновени редове, но с необикновена сила. В смисъл, че той не казва нещо ново. То е пред очите ни...просто досега като че ли не сме го забелязвали. И ето Чък се появава и започва да го сочи с пръст - вече е неизбежно да го пренебрегнем.
Героите са повече от култови. Всеки един от тях, смея да твърдя, е чалнат по своему. В своята безнадежност Карл и Хелън са станали особено безчувствени към всичко, което се случва покрай тях. Мона и Ойстър като символи на младото не-дотам-ориентирано поколение също си имат своите уникалности.
В книгата няма една дума да е написана напразно и без смисъл, дори в началото, когато си я стрещнал да ти се е видала такава - просто няма. На финала си даваш сметка, че всичко е било част от големия план на Чъки да те въвлече в своя пагубен свят. И ти нямаш нищо против, защото всичко там звучи толкова интересно и така някак нереалистично, че...хей, защо не?
Оценка: 4.5 (малко му трябваше за пет)