Оригинално заглавие: Physik (Septimus Heap, #3)
Автор: Анджи Сейдж
Издателство: ИнфоДар
Жанр: Фантастика
Вид: Настолна книга
Страници: 456
Резюме (от издателството): Третата книга за фантастичното пътуване на Септимъс Хийп, седмия син на седмия син, въвлича Джена и Септимъс в едно изпълнено с опасности приключение. Когато Сайлъс Хийп Разпечатва забравена стая в Двореца, той освобождава духа на Кралица, живяла петстотин години по-рано. Кралица Етелдреда е също толкова страховита в смъртта, както и в своя живот, и продължава да носи само злини. Нейният диаболичен план да си осигури вечен живот и вечно царуване включва и таланта на нейния син, алхимика Марселъс Пай. Той е автор на книга по Лечение, която се оказва единственото оръжие в борбата срещу страховита болест, върлуваща в Двореца.
Лично мнение: Анджи Сейдж не спира да ме изненадва. Докато в първата книга имаше мистерия със Септимъс - жив ли е не ли; във втората действието се въртеше около отвличането на Джена или по-скоро опитите по осъществяването му; то в третата тотално ни върна 500 години назад във времето. Доста интересно и сполучливо хрумване. Смея да твърдя, че въвеждането образа на кралица Етелдреда определено беше добро, а да не говорим колко сполучливо беше описанието и - определено буди антипатия както и трябва. Колкото до нейният плъх или там каквото е това нещо "Ай-Ай" мога да кажа, че всеки път щом прочетях някой пасаж за него, въпреки да знаех на какво е способно някак си в мен се надигаше смях. Просто беше уникално изродче, кълна се - малко, пухкаво, с ококорени очи, плъховидна опашка и един единствен зъб, който както стана ясно носи големи поражения след себе си.
В заключение книгата беше интересна. След трета книга от този автор вече си правя изводи за самия му стил. Започва всяка история интересно, забързва действието, към средата почваш да забавяш и да си викаш "Е, сега защо ми говори за това, кажи какво стана с еди кой си!" и за финал отново спринтираш като за последно. Да видим как ще бъде с четвъртата книга =)
В заключение книгата беше интересна. След трета книга от този автор вече си правя изводи за самия му стил. Започва всяка история интересно, забързва действието, към средата почваш да забавяш и да си викаш "Е, сега защо ми говори за това, кажи какво стана с еди кой си!" и за финал отново спринтираш като за последно. Да видим как ще бъде с четвъртата книга =)
/Бтв колкото и налудничево да звучи смятам, че младият Марселъс Пай беше готин. Проблем?/
Оценка: 3 от 5 (добра)