Заглавие на български: Паднали ангели (Паднали ангели #1)
Автор: Lauren Kate
Жанр: юношеска фантасмагория (трябва да напарвят такъв жанр, сериозно!?)
Вид: Аудио книга (спечелих я на бг, но така се случи, че книгата не дойде и реших да я изслушам)
Резюме (от бг изданието): Има нещо до болка познато в Даниел Григори. Загадъчен и надменен, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда през първия си ден в пансиона „Меч и Кръст” в знойната Савана, Джорджия. Той е единственото ярко петно на място, където клетъчните телефони са забранени, учениците до един са пълни откачалки, а охранителни камери следят всяко движение. Макар че Даниел не иска да има нищо общо с Лус – и полага извънредни усилия, за да се разбере това – тя не може да се откаже. Привлечена от него, както пламъкът привлича нощната пеперуда, тя трябва да открие онова, което Даниел така отчаяно се стреми да запази в тайна… дори ако то я убие. А смразяващо студеното държание на Даниел към нея? То всъщност е начин да я защити, използван от него отново… и отново. Защото Даниел е паднал ангел, обречен да се влюбва в едно и също момиче на всеки 17 години… и да гледа как то умира. А Лус е негова спътница, прокълната да се преражда отново и отново като смъртно момиче, което няма представа кое е в действителност. Опасна, мрачна, романтична творба...
Лично мнение: Какво, по дяволите, беше това чудо??? Всеки път щом започнех да слушам тази леко казано простичка книжка изпадах в странни състояния на бясна ярост и изнервеност в следствие държанието на главната героиня и други глупости, случващи се около нея.
В по-голяма част от случаи трябваше да се насилвам да я слушам и добре, че ината ми е голям иначе така щях да си я и захвърля (аз щом издържах Евърмор и глупостите на Бела от Туайлайт значи и това мога да изтърпя)
Главната героиня - Лус е ужасно изнерваща и толкова плосък персонаж, че няма накъде. Дразнеше ме чета какво си мисли или какви ги върши...в общи линии изобщо не я харесвах.
През по-голяма част от времето, през което слушах имам чувството, че това е някаква плоско скроена смесица между "Hush, Hush" и"Evermore" (друга проста книга).
Ето как мисли Лусинда според мен:
"Чувствам се толкова виновна, че убих моето не-съвсем-гадже.И съм нова в това училище и всички тука изглеждат са странни. Не и аз обаче. Да, убих моето не-съвсем-гадже, но както и да е...време е да продължа напред. Нека да видим какво си имаме в това училище. Ооо, има секси парчета тука. Аааа, Даниел. Той ме мрази...Аз го обичам...Всеки път, когато го видя се сещам за някой глупав... *прокашляне* ...прекрасен сън, в който съм го сънувала. Без него сигурно ще си остана тотално неосведомена относно сънищата ми...Мога да ги забравя. Глей той къв е готин - появява се и бам помня всичко. Да, точно толкова тъпа съм аз всъщност. Но както и да е...И така, Даниел ме мрази...Леле, колко е готин...Не, не....той ме мрази...Е, все пак той си е готин. ....Спри се бе, идиот такъв! Добре, нужно ми е нещо да ме разсейва. А, я виж тоя тип Кам...О, да....той е страхотен! От днес ще харесвам Кам. Ура, какъв гений съм само! Утре умът ми ще измисли някоя друга тъпа идея. Страхотно! И така...сега харесвам Кам *поглежда към Даниел*, но Даниел е толкова секси...*тръсва глава* НЕ! Харесвам Кам...Той е правилното момче за мен...*започва да преследва Даниел* Кам няма да разбере за това. Толкова е невинно, а аз съм идиот *прокашляне* искам да кажа добро момиче, което харесва две момчета, а може би и само едно...Не съм сигурна за това, незасимо от факта, че съм гений...Хей, това е Даниел...О, сега се сетих за един мой сън с него от миналата вечер. Той е като моя личен припомнител на сънища (ако изобщо има подобно нещо)"
Оценка: 2 - става (за разпалки);
0 крилати мисли:
Публикуване на коментар