Мис "Съвършенство"

Заглавие: Малки сладки лъжкини: Мис "Съвършенство"
Оригинално заглавие: Perfect
Автор: Сара Шепард
Издателство: "Ергон" 
Жанр: чиклит
Вид: Настолна книга
Страници: 270
Резюме (от Ергон):  Спенсър, Ариа, Хана и Емили трупат тайни, стари и нови - те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са сладки малки... лъжкини! Но "А" няма да ги изпусне от ноктите си; "А" знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент!..
Лично мнение: Тази книга си я поръчах и ми я доставиха в пекът и вчера я прочетох. Какво друго да кажа освен "Леле!". Сара просто иска да ми докара инфаркт. Пише невероятно тая жена. Поредната книга, в която ме остави без дъх и мигаща учестено.
Историята става все по-напрегната и момичетата стават все по-оплетени в собствените си малки лъжи...Но А. знае всичко и едно от любимото му занимание е да го споделя с останалите наоколо. И кой всъщност уби Али? Великият въпрос! А отговорът му е все още толкова мъглив и неизвестен както и в началото.
Оценка: 4.5 от 5  /невероятна/

Doctor Who: Feast Of The Drowned

Заглавие: Doctor Who: Feast Of The Drowned
Свободен превод: Доктор Кой: Пиршеството на Удаваните
Автор: Stephen Cole
Издателство: BBC Books
Жанр: Научна-фантастика
Вид: аудио книга
Продължителност: 2 часа и нещо
Ревю (превод): Когато военно-морски крайцер потъва при мистериозни обстоятелства в Северно Море всички на борда са изгубени. Роуз е тъжна да научи, че братът на нейната приятелка Киша е бил един от загиналите. И все пак той се появява пред тях като призрачно видение, молейки ги да го спасят преди да е дошло пиршеството...пиршеството на удавените. Докато мъртвият екипаж преследва своите любими хора из целия Лондон, Докторът и Роуз се потопяват в смразяващата мистерия. Какво е потопило кораба и защо? Когато останките на крайцера са се разпилели из Темза каква зловеща сила се е разпиляла с тях? Тъмните води на реката крият дори по-тъмна тайна, докато подготовката за пиршеството е към своя край...
Лично мнение: Определено първата книга, която изслушах ми хареса повече - дали защото внимавах повече или защото самата история ми беше по-интересна, не знам. При тази до толкова бях разсеяна, че се наложи втората част да я слушам два пъти, просто защото чувах откъслечни неща от нея и ми се губеха моменти и дефакто на финала слушах как всичко се нарежда, но идея си нямах защо. Та ето как слушах отново.
Като цяло обичам истории за призрачни кораби или за призраци и вода, но тази някак не можа да ме докосне. Че беше интересна беше, дори бих искала да я видя направена на епизод, но някак нещо в нея куцаше. Даже не знам какво. Но гласът на Дейвид продължава да е срахотен, е не както в първата книга, но е страхотен. Убиваме като каже някоя от неговите запазени думи с типичния му акцент - "Hello!" или "Yes...BUT.." Просто е феноменална личност този човек! <3
Оценка: 2 от 5 /става (за разпалки)/

Doctor Who: The Stone Rose

Заглавие: Doctor Who: The Stone Rose
Свободен превод: Доктор Кой: Каменната Роуз
Автор: Jacqueline Rayner
Издател: BBC Books
Жанр: Научна-фантастика
Продължителност: 2 часа и няколко минути.
Вид: Аудио Книга
Резюме (превод): Мики е потресен да открие статуя на Роз в музея - статуя, която е от преди 2000 години. Докторът веднага прави връзката, че това значи само едно: ТАРДИС да ги отведе в Древен Рим, но когато това се случва се оказва, че двамата с Роуз имат други неща да мислят освен само за скулптурата. Докато Доктора търси изгубено момче, Роуз се сприятелява с момиче, което твърди че вижда бъдещето. Но тогава Докторат разбира ужасяващата истината криеща се зад статуята на Роуз - и Роуз самата научава, че трябва да си много внимателен какво си пожелаваш...
Лично мнение: Доста интересно изживяване беше тази книга. Гласът на Дейвид Тенант беше уникален. Така съм се забавлявала с него. Всеки път, когато говореше от името на Доктора все едно беше самия себе си...Кълна се, уникален е. Историята също ми хареса...доста мешава беше, но определено задоволи болното ми съзнание.
Оценка: 3 от 5 (добра)

Torchwood: The Dead Line

Заглавие: Torchwood: The Dead Line
Свободен превод: Торчууд: Мъртвата линия
Автор: Phil Ford, John Barrowman (четец), Eve Myles (четец), Gareth David-Lloyd (четец), Kai Owen (четец), Doña Croll (четец)
Издателство:  BBC Audiobooks Ltd
Жанр: Научна-фантастика
Продължителност : 45 минути
Вид: Аудио книга
Резюме (превод): Когато в болницата в Кардив има наплив   на пациенти, които изпадат в подобни на кома трансове. Епикът на Торчууд разбира, че това което предизвиква транса е всъщност извънземно телефонно обаждане. Става ясно, че всички обаждания са направени от телефон, който е неактивен от 30 години насам. Решен да открие кой звънни на нещастните жертви, Джак се обажда на мистериозния номер - две, нула, пет, девет - нищо. Това е мъртва линия. Докато телефонът на Джак не звънна в отговор - и той също изпада в транс. С помощ от стара приятелка на Джак, екипът трбява да се надпреварва с малкото време, което имат да открият източника на "заразата" и да спаси пациентите...
 Написана специално за ББС радио от Фил Форт "Мъртвата линия" включва Джон Бароуман като Капитан Джак Харкнес, Ив Майлс като Гуен Купър и Гарет Дейвид-Лойд като Янто Джонс. 
Лично мнение: Не беше лошо слушане като за 45 минути. От доста време я имах на айпода ми, но понеже днес ме боляха и все още ме болят супер много очите реших да не чета, а да слушам книга. Замисълът беше добър, още повече че имах чувството, че гледам някой епизод, защото всеки си говореше с неговия си глас, но все пак не беше същото. Имаше още какво да се изисква.
Оценка: 2.5 от 5 (има изгледи да придобие вид на книга)

Book Awards 2009!

И моля за внимание, уваеми четци на този мой блог(бтв ако четете и другите получавате бонус: кичур коса от плешивец! Да, познахте...моята! *шегичка*)за първи път по страниците му Вие имате възможност да присъствате на връчването на първите книго-награди в неписаната историята на "Болните мозъци" (Не знаете за нея? Ами така е защото НЕ Е ПИСАНА!) Та, да си дойдем на думата. Тази година уважаемата тотално безизвестна г-ца Велева (разбирайте АЗ)успя да прочете 36 (+ още 2, които не смятаме за нужно да споменаваме) книги! Бруни ръкопляскания за нейния провал!Ето и нейнит номинации за прочетените книги през годината:

Книга на 2009 година:

Номинираните са:
1. Нийл Геймън - "Американски Богове"
2. Chuck Palanuik - Fight Club
3. Ред Бредбъри - "451 градуса по Фаренхайт"

И наградата отива при..."Америкаски богове"
Книгата я четох вероятно два месеца, но си заслужваше. Много се колебах дали да не сложа "Боен клуб", но просто защото вечепочвам да звуча като маниак избрах да дам наградата на "Американски Богове". Ред Бредбъри го пропуснах прото защото всеки знае колко е добър и би било очаквано той да е на чело, но исках "класацията" да е инвидуална, затова той не бе избран.

Герой на 2009 година:

Номинираните са:

1. Джон Тайлър от Something from the Nightside

2. Кейбъл Стъмхълър - Wake

3. Мелинда Сордино - Speak

4. Карл от "Приспивна Песен"

5. Дарън Шан от Сага за Дарън Шан

6. The Sandman от The Sandman Vol. 1: Preludes and Nocturnes

И наградата отива при...Sandman

Той спечели просто защото е доста силен герой и въпреки мъченията си намери сили да се опълчи на враговете си, да си върне инструментите и отново да стане "Господар на сънищата". Може да е рисуван, но определено е силна натура.

 

Взимаща дъха книга на 2009

Номинираните са:

1. Wake (Dream Catcher, #1) (прочетена за грубо два дни)

2. "Book of Shadows" (прочетена за грубо четири дни)

3. The Sandman Vol. 1: Preludes and Nocturnes (прочетена за грубо два дни)

И наградата отива при...Wake (Dream Catcher, #1) 
Определе ми взе дъха! Както нямах намерение да я чета, така за един ден излапах 80 страници, а на следващия я довърших. Определено искам да прочета втора част, но пусто време...А Кейбъл Стъмхълър определено кефи.

Най-дразнеща книга на 2009

Номинираните са:

1. Evermore (The Immortals, #1)
2. Дневниците на вампира: Пробуждане (книга #1)

И наградата печели...И двете книги. Еднакво изнервящи са! 

Първата просто все едно е окрала няколко добри книги и е съсипала сюжетните им линии втъкавайки ги в себе си.
Втората беше ужасно изневряваща. Предполагам заради Кралица Елена, която ако беше реялна бих и наритала едно яко ш*бания задник.

Най-добра не-художествена книга:

Той не си пада по теб 
Опредено ти дава храна за размисъл. Няма нищо художествено в нея, е може би много малко. Кара те да се замислиш за неща, които действително са ти се случвали, но си заблуждавал себе си, че това всъщност не е така, че той си пада по теб. Е, имаме новини - ТОЙ НЕ СИ ПАДА ПО ТЕБ! 

Най-добра "Магична" Книга

Серията Sweep

Тази серия ми е слабост. Отново времето е проблемът тук, че не мога да обърна внимание на следващите книги. Историята е интересна. Главната героиня е леко изнервяща на моменти, но в повечето случаи е разбираемо. Хареса ми това, че книгата ни запознава с някой от тайните и практиките на Уика учението.

Интересен поглед към вампирите

"Сага за Дарън Шан"

Интересно беше да видиш друг вид вампири. Като например такива, които си имат чираци. Хареса ми това, че примерно не превръщат малки деца, има забрана. Хареса ми и това, че използват дъха си за да приспят жертвата си, а слюнката им спомага за бързото зарастване на раната. Също интересен беше и момента, в който ако изпиеш кръвтта на някого, запазваш част от душата му в себе си.

Най-сълзлива книга на 2009

The Time Traveler's Wife

Слушах я на аудио книга и сефте сълзи съм изплакала. Имаше и други ревливи, но тази просто бие по точки. До четири часа сутринта съм я слушала. Лежа в леглото и цивря, да ме пита някой за какво...е ще му кажа, но едва ли ще разбере.

Най-зарибяващ сюжет

 "Малки Сладки Лъжкини"
Цялата исторя напомня "Интригантката", но само на пръв поглед. Започнеш ли да четеш някоя от книгите си даваш сметка - първо: че нямат нищо общо и второ: че са много по-добри.
Кой е убица и кой е А? Ето това е въпроса!

Най-дълго протакана книга

"Мъртви Преди Мрак" 
Кажи речи една година я четох, така че попадането и в тази категория си беше повече от наложително, желателно и подстрекателно.

Най-мудна книга

Marked/Белязана

В рамките на 150 страници от тази книга нищо не се случва. Главата героиня разсъждава ли разсъждава, а ти заспиваш ли заспиваш.

Автор на 2009

Трима страхотни автори!

   Нийл Геймън                        Чък Паланюк                       Захари Карабашлиев

Нийл - защото определено има неверотен стил на писане.
Чък - защото един ден ще ме побърка със своите книги.
Захари - защото го видях три пъти през годината и определено има какво още да видим от него.

The Lovely Bones

Заглавие:  The Lovely Bones
Свободен превод: Възхитителните кости
Автор: Alice Sebold
Издателство: Little Brown and Co
Жанр: Драма
Страници: 328
Вид: Аудио книга
Резюме: Когато за първи път се запознаваме с 14 годишната Сузи Салмон, тя вече в Рая. Това е преди снимките и да се появят на картонените кутии от мляко и в колонките за съобщения в пресата, тя ни разказва, че през 1973 година, когато Сузи мистериозно изчезва, хората все още не вярват че е възможно подобни неща да се случват. Разказвайки историята си Сузи ни представя ужасните събития свързани с нейната смърт и опитите и да свикне с новото място на което се намира в момента. Доста прилича като площадка в училище с хубави скамейки. С любов, копнеж и растящо разбиране, Сузи наблюдава семейството си, докато те се справят със своята скръб: баща и започва да търси убиеца, сестра и предприема решаваща стъпка в живота си, малкото и братче построява укрепление в нейна чест и започва труден процес на оздравяване от загубата.
Лично мнение: От сега да предупредя, ще има спойлери. Не, веднага...Когато дойдат ще има един голям червен надпис! 
Началото на книгата беше доста обещаващо. Драмейшън от всякъде. Признавам си, че на няколко пъти ме разплака, но оттам насетне като се почна с отваряне на едни абсурдни теми, въвеждане на някакви глупави ситуации...А да не говорим за примерът, който дава тая книга на деца по на 14 години. Имаше едно място, което просто силно ме възмути - понеже нали сестрата на Сузи - Линзи не иска да изпусне нищо от живота както се е случило със сестра и решава да прави едни такива поне според мен пресилени неща. Ти скърбиш бе, дявол да го вземе!!! Вярно, че не може да го правиш вечно, но с това ли искаш да изтриеш болката от сърцето си? Какво да кажа...Стилът на писане на самата авторка не мога да твърдя, че ми допада, просто сложи такива неща в сюжета, които просто не ми допадат и не можа да ме спечели като читател. От първоначално добро впечатление се свали на някакво разочарование.

СПОЙЛЕРИ!!!
(ако не искате да знаете за какво иде реч, не маркирайте написаното по-долу!)

Силно съм възмутена от въвеждането на абсурди в сюжета на тази книга! Добре де! На какво те учи това? Че като си на 14 трябва да идеш да се хакнеш с някого, защото мъртвата ти сестра не е успяла? Но и това не всичко...Майката на убитата в невежеството си как да се справи с мъката намери доста интересен начин - като се "чаластри" с полицая разследващ смъртта на дъщеря и. Ти сериозно ли бе? Но и това не беше всичко. След като изостави семейството си тая пачавра, ако и тя знае за какво баш го направи...Реши да се върне...Сигурна съм, че и това не знае защо е направила. Прав беше сина и като и каза "Курва!" напълно съм съгласна с него. Друго, което събуди пълното ми възмущение беше момента, в който Сузи понеже нали е умряла без да изпита това нещо (изнасилването не се брои) влезе в тялото на приятелката си и се изхака с прословутия Рей. Ехо..."Призрак" с Патрик Суейзи, much? Добре там се задоволиха само с целувката. Тука не...Още под душа се почнаха. Добре бе? Честно? Защо бе нужно това? Едва ли не ако си отидеш не опитал от секса Господ няма да те приеме? Бъзикат се нали? Естествено авторката се бе опитала да оправдае въвеждането на този елемент - доста несполучливо. Защото нали Сузи още от преди била влюбена в него и просто се притеснява, че когато е с него може да поиска той никога не спре да я целува, че и повече...Бе моля ти се? Ти си на 14 и вече разгонена?! Накрая когато Рей я питаше: Коя си ти? Аз не се стърпях да не отговоря: Курва! Сори, но просто много ме издразни този момент. Дори не знам защо бе нужен. И докато беше в тялото на Рут - приятелката си стана ясно, че тя не иска да преследва убиеца си, о не...иска да се остави на Рей да и пори вълните. Ужасно абсурдно ми се видя. И, да знам, че е само книга...ама като я пишеш поне вложи малко реализъм в нея...поне да звучи реалистично, м*мка му! Или като не искаш, лепни отпред при жанра, че е фентъзи и зарежи всичко до там...

Както и да е. По начало замисълът беше добър, просто не разбрах защо трябваше да се въвеждат подобни дразнещи поне за мен неща.
Оценка: 2.5 от 5 (има изгледи да придобие вид на книга)

Трейлър на филма: