"Чиракът на вампира"

Заглавие: Чиракът на вампира (Сага за Дарън Шан #2)
Оригинално заглавие: The Vampire's Assistant (Cirque Du Freak, #2)
Автор: Дарън Шан
Издателство: "Егмонт"
Жанр: детски, фантастика, вампирска литература
Страници: 160
Вид: настолна книга
Резюме (от Егмонт): Дарън Шан е най-обикновено момче... докато не посещава представлението на „Циркът на кошмарите“. Сега той трябва да привиква към съвсем различен живот – на полувампир и спътник на създание от мрака. Само съпротивата на жаждата му за кръв може да запази някаква връзка с предишния му живот. Но единственото, което може да поддържа съществуването му, е кръвта.
След ужасния сблъсък с човека вълк вероятно всичко ще се промени...
Лично мнение: Точно я приключих, след като имах натоварена седмица това беше денят, в който нямаше как трябваше да я свърша. Егати книгата! В момента съм силно повлияна от прочетеното преди минути и само като се сетя и като че ли буца засяда в гърлото ми или както в случая пръстите ми се вкочаняват. Още докато я четях си дадох сметка, че тази е по-добра от първата, но финала просто ме довърши. Очаквах че ще има нещо подобно, но не и точно това. Сега няма да давам конкретни спойлери, защото някой излъгал се да прочете тези редове ще си развали кефа, вероятно по-долу с големи червени букви ще предупредя за тях, веднага щом повече не мога да си "мълча". Определено тази книга беше много по-кървава от първата. Дори за детска книга май малко повечко от колкото трябва, но за щастие не съм дете и определено ми допадна.
Инатът на Дарън беше пословичен, но съм напълно съгласна с него. Аз да бях щях да реагирам по същия начин. И колкото той да твърди, че мрази г-н Крепсли и че някой ден ще му го върне аз не го мразя. Той само се прави на лош, но всъщност е мека душа и определено му пука за детето.
"Малките хора" бяха интересна "атракция". Всъщност малко плашеща човек като се замисли. А предводителят им е определено крипи. Сто процента ще го мернем отново в следващите книги. Което ми напомня, че това ще стане другата година, а на мен не ми се чете от компа, така че ще чакам. Лоши, Егмонт!!! Садисти! Само ни мъчат тука!

СПОЙЛЕРИ!!!
(ако не искате да знаете, не четете по-долу!!!)

И сега как да пропусна смъртта на Сам! Човече!!! Не очаквах да умре. До последно си виках - а, те ще го спасят, ще го спасят. Няма да умре! Вероятно човекът-вълк яде Ре Ве, а не Сам. Но файда. Беше Сам. И така се разчувствувах, когато въпреки всичките заплахи и сплашвания на Дарън той като негов приятел се върна в цирка и дори беше решен да му помогне с псевдо проблема! Определено беше истински приятел! Ето защо според мен Дарън постъпи правилно като му изпи кръвта на финала. Само, за да съхрани спомените му, да запази жива душата на приятеля си. Наистина беше трогателно! И самия финал с маринованите лукчета - БЕЗЦЕННО!

Оценка: 4 от 5 ("Заслужава си!")