"Мъртви преди Мрака"

Заглавие: Мъртви преди Мрака (Истинска кръв #1)
Оригинално заглавие: Dead Until Dark (Sookie Stackhouse, #1)
Автор: Шарлейн Харис
Издателство: "Хермес"
Жанр: Young Adult, вампирска литература, +18
Страници: 320
Вид: Настолна книга (+Ebook+Аудио)
Резюме (от Хермес): Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува” чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие – той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Лично мнение: След като влачих тази книга цяла година (буквално!) най-накрая доживях да я почета. Ето защо от сега държа да кажа, че ревюто едва ли ще се отличава с някаква особена прозорливост главно защото някой неща, които четох преди време вече са мъгла.
Та, като цяло историята ми хареса. Интерсно беше да се пренесеш в един нов свят, където вампирите вече са приети и хората живеят на едно с тях. Суки е интересен образ макар, че към финала вече почна да ме изнервя доста. Че е борбена - борбена е и че е много по-добре от Бела и Елена - определено е (то май всеки е по-добре от тях!), но някак след онзи повратен момент в живота и тя като че ли става супер досадна и изнервяща. Но да не задълбавам в това - нека го отдадем на едногодишното четене.
Не съм особен фен на секс сцените в книгите и ако може да малко съм окей, ако може да ги няма съм направо на седмото небе. Естествено в тази книга секс определено не липсваше. Нещо, което както споменах не е по мой вкус, но какво да се прави.
Интересна бе появата на този тип Буба (който я чете и стигне до него да внимава!)
А за убиецът боя се че знае кой ще се окаже на края, тъй като гледах сериала и там го споменаха.
Едно нещо не ми допадна особено, че имаше момент, в който нищо не се случваше. В смисъл, че ние четем за живота на Суки, за това как в града има убиец и как тя се куук-ъп-ва с вампир и дотам. Ту бяха заедно, ту не бяха. По едно време направо си четях механично колкото да не е без хич, защото то нищо особено не се случваше.
Нека отделя и малко внимание на мистерията около Сам. Интересно беше до момента, в който не я разкри. В смисъл, че ЕХО...беше толкова lame и постно, че нямам думи. Как може в такъв момент точно да разкриеш тайната си и то по този начин и още повече от другата странна да я приемат като нещо Окей, няма проблем...чичо ми Хари имаше същия проблем (все едно говори за хемороиди). Някак измислено ми се видя, но иначе не беше зле.
Стилът на авторката си го бива и нямам търпение да видя още от Ерик. В сериала нещо бях за тийм Бил, но от книгата така като четох Ерик ме радва повече.
Оценка: 3 от 5 (добра)