Тръпка (Вълците от Мърси Фолс #1)

Заглавие: Тръпка (Вълците от Мърси Фолс #1)
Оригинално заглавие: Shiver (The Wolves of Mercy Falls, #1)
Автор: Маги Стрийвотър
Издателство: "Кръгозор"
Жанр: Фантастика
Вид: настолна книга (направих грешката да си я купя!)
Страници: 316
Резюме (от издателството):
Грейс
Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото.
Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината.
Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето.

Сам
Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност.
Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот.
Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат.
Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях.
Лично мнение: От сега да кажа. Не целя да обидя хората, които харесват това "нещо", но да...идея си нямам защо го харесват. Добре, че бях писала ревюто, в момента когато съм я прочела, така че сега само го копвам =)

Ебаси и тръпката.
Цял месец да я влача...определено ми е било "мега интересно" да я чета, а да не говорим, че през по-голяма част от случаите, в които се насилвах отново да я отворя се прозявах или се нервех на глупостите на главните герои.
Прекалено лигава книга за мен. Най-вече трябваше да чета за чувствата на Грейс и Сам и колко трагично е това, че двамата няма да са заедно още дълго. Сякаш ми пука?! Действието беше прекалено бавно, чак към финала нещо се раздвижи и слава Богу - иначе щях да я чета до другата година. Единствените персонажи, които караха обстановката в книгата да живне бяха Шелби и Джак и то когато ОТНОВО по чудо се появяха, за да развалят идилията на двамата лигльовци, а за мен това беше винаги добре дошло. Нещо много им беше хубаво, не може така...трябва да им е гадно.
Финалът обаче ми допадна. Е, да можеше да избие всички, както се молех от началото на книгата, но и така става. Едно не ми е ясно защо ще пише още две книги? Това беше достатъчно. Защо иска да ни тормози с още? Колко лигави могат да станат тия двамата в следващите книги? Моля, този път някой да умре! Имам предвид по-героично от досегашните. Някоя трагична смърт ако може. Ама едва ли ще е на Сам или Грейс - първо: те са главни герои, второ: ще се радвам, ако умрат. Никво удовлетворение няма да изпитам.
Обобщено казано мнението ми за тази книга е: meh!

 Предполагам, че тази книга ще хареса на всички, които обичат да четат истории, чийто край е кажи речи ясен, има бая лигавене между двамата главни герои, които много ясно ти няма как да не харесаш (да бе, да!) и до последната страница се бориш заедно с тях за любовта им (аз се борех да не заспя, самоубия се или убия писателката - пак си е битка в крайна сметка!)
 Оценка: 2 - става (за разпалки);