The Titan's Curse

Заглавие: The Titan's Curse (Percy Jackson and the Olympians, #3)
Свободен превод: Проклятието на Титаните (Пърси Джаксън и боговете на Олимп #3)
Автор: Рик Риордън
Издателство: Hyperion
Жанр: Фантастика, Приключенски
Вид: аудио книга /Станах фен на гласа на Джеси Бърстрийн/
Страници: 312 /седем аудио файла/
Резюме /превод/: Когато богинята Артемида изчезва, нейните войни смятат, че е била отвлечена. И сега всичко зависи от Пърси и неговите приятели да открият какво се е случило с нея. Кой е достатъчно силен, че да отвлече богиня? Но и това не е всичко - Артемида трябва да бъде открита преди зимното слънцестоене, тъй като нейното присъствие на Олимпийският Съвет на Олимп може да се окаже решаваш вот във войната с титаните. И не стига това, ами Пърси трябва да открие и рядкото чудовище, което Артемида е ловувала, когато е изчезнала - чудовище, което според слуховете е толкова силно, че може да унищожи Олимп завинаги.
Лично мнение: Отново предупреждавам. Вероятно ще е ужасно блудкаво, поради времето преди което изслушах книгата и в следствие други прочетени/изслушани книги. 
Тук силно впечатление правят Бианка и Нико Дианджело + разбира се Аполон. Кълна се, няма такъв бог като него. Толкова си вярва, че е готин, че просто избива на смях, а най-странното е, че и ти самият вярваш, че Аполон е невероятен. Няма как.
Историята беше доста интересна, от гледна точка на това, че се появи един конкретен персонаж, който бе само споменаван в първите книги. Полезно бе да знаем и неговата история и какъв по характер.
Харесва ми стилът на Рик, че едновременно с ужасно напечените ситуации изпуска и някой друг бъзик, нали да не би да си въобразиш, че това е самата сериозност - нищо не е чак толкова сериозно, пък било то и смъртта. хахаха. Окей, това не беше смешно...Е, не точно...Както и да е отнесох се. Но, наистина Пърси колко пъти попада в ситуации на косъм от смъртта и някак си Рик ги извъртява така, че ти не се притесняваш, защото всъщност ти е забавно. /или поне на мен/ Дори когато действително направи нещо на някой свой герой, ти мигаш и си викаш - ама той сериозно ли? Една глава носталгия...хайде сега да се посмеем. Аз приветствам подобно мислене, така че...
Какво още да изсмуча от пръстите си и избледнелите спомени. Ами финалът както и на първите две е силен, така че няма как да не поискаш да продължиш да четеш и следващите, но както писах и при "резюмето" на втората книга мисълта, че ще остане някаква празнина след приключването на книгите ще ме побърка, ето защо засега съм дала на спирачка.
Оценка: 4.5 от 5 /невероятна/

БОНУС! - ЦИТАТ!

" Той прочисти гърлото си и вдигна ръка драматично. 

- Зелената трева пропуква през снега. Артемида моли за моята помощ. Аз съм толкова як. - той се ухили срещу нас, очаквайки аплодисменти. 

- Последната реплика имаше само четири срички. - рече Артемида. 

- Така ли? - намръщи се Аполо.
- Да. Какво ще кажеж за "Аз съм толкова арогантен?" 

- Не, не, това са шест срички, хъммм. - той започна да мърмори на себе си. 

Зоуи Найтшейд се обърна към нас:

- Лорд Аполон преминава през тази хайку фаза откакто посети Япония. Това не е толкова зле, както когато посети Лимерик. Ако трябваше да чуя още една поема, която започва с "Имаше едно време богиня от Спарта..." 

- Намерих го! - съобщи Аполон. - "Аз съм толкова страхотен" Това са пет срички. - той се поклони, изглеждащ много горд от себе си. "
~ Rick Riordan (The Titan's Curse)