Свободен превод: Книгата на изгубените неща
Автор: John Connolly
Жанр: Фентъзи
Вид: Аудио книга
Резюме (превод): Високо в своята таванска стая 12 годишният Дейвид скърби за починалата си майка само в присъствието на книгите от неговия рафт за компания. Но тези книги започват да му шептят в мрака. Разгневен и самотен той намира убежище в своето въображение и скоро открива, че реалността и фантазията са почнали да се сливат. Докато семейството му се разбива около него, Дейвид насилствено е всмукан в свят, който е странно отражение на неговия собствен - населяван от герои и чудовища и управляван от крал който пази своите тайни в мистериозна книга - Книгата на изгубените неща.
Лично мнение: Истината е, че първият път, когато я изслушах не смеех да твърдя че бях особено очарована от нея, въпреки че на финала плаках. Предполагам очаквах повече. Но сега, когато ми се случиха толкова много неща последния месец и със смъртта на баба ми като че ли цялата картинка ми се изяснява. Мислех си, че е тъпо да навържеш така и така нещата, но истината е че се е получило точно както трябва да бъде - прекалено елементарно, за да повярваш, прекалено близко до самия живот, за да не забравиш никога. В известна степен мисля, че съм като Дейвид, когато преди майка му да почине правеше едно и също всеки ден в опита си по детски да предотврати смъртта и. Случвало ми се е. Както и това да ми се ще да съм на друго място, защото това ме задушава и никой не ми обръща внимание вече. Всъщност на всички мисля, че се е случвало. Само дето ние не сме попаднали в странен паралелен свят, не сме се изправяли пред всичко това, което срещна Дейвид и много вероятно, когато решителният момент е дошъл не ни се е налагало да мислим как да постъпим правилно. А, що се отнася до "Книгата на изгубените неща" смятам, че всеки от нас си има такава. Може би не видима, но тя е там...заключена в нашето съзнание, запазила всяко едно нещо, което някога сме изгубили. Ето, аз вярвам, че в моята е баба - завинаги запечатана с тази нейна нестихваща усмивка по страниците на книгата. Вярвам, че тези страници никога няма да избледнеят. Вярвам, че един ден и аз ще бъда по тях, но в нечия друга книга, на нечие друго дете, в нечий друг паралелен свят.
..::ЦИТАТИ::..
***
***
***
"Преди тя да се разболее, майката на Дейвид често ще му каже, че историите са живи. Те не бяха живи по начина, по който хората са, или дори кучетата и котките (...) Историите са различни все пак: те оживяват, когато ги разказваме. Без човешки глас да ги прочете на глас или чифт от широко отворени очи, следващи ги на фенерче под одеялото те нямат истинско съществуване в нашия свят.(...) Те лежат спящи, надявайки се на шанса да изплуват. Веднъж някой започне ли да ги чете те могат да започнат да се променят. Те могат да се вкоренят във въображението и да променят четецът. Историите искат да бъдат четени, майката на Дейвид ще прошепне. Те се нуждаят от това. Това е причината да да се появят от своя свят в нашия. Те искат да им дадем живот."***
"Нека ти кажа истината за света, в който ти така отчаяно искаш да се върнеш. Това е място на болка и страдание и печал. Когато го напусна, градове бяха нападнати. Жени и деца бяха взривени на парчета и изгорени живи от бомбите пуснати от самолети, управлявани от мъже със свои собствени съпруги и деца. Хората биваха изкарвани от домовете си и разстрелвани на улицата. Твоят свят разрушава сам себе си и най-развеселяващото нещо от всички, е че беше малко по-добре преди войната да започне. Войната просто даде на хората извинение да задоволят себе си повече, да убиват безнаказано. Имаше войни преди тази и ще има войни след нея и между тях хората ще се бият един с друг и ще се нараняват един друг и ще се осъкатяват един друг и ще се предават един друг, защото това е което те винаги правят. И дори да избегнеш войната и насилствената смърт, малко момче, какво друго си мислиш че ти готви живота? Ти вече видя на какво е способен. Отне майка ти, лиши я от нейното здраве и красота и след това я попари, изгнила люспа от плод. Ще отнеме други от теб също, имай го предвид. Тези, на които държиш - любими хора, деца - ще отпаднат от пътя и твоята любов не ще бъде достатъчна да ги спаси. Здравето ти ще те предаде. Ще станеш стар и болен. Дробовете ти ще болят, очите ти ще се мержелеят и кожата ти ще стане набръчкана и стара. Ще има болки отвъд тази, които никой доктор не ще може да излекува. Болестите ще открият топло, влажно местенце вътре в теб и ще размножават, разпростирайки се по твоята система, покварявайки я клетка по клетка докато не започнеш да се молиш на докторите да те оставят да умреш, да те избавят от твоето страдание, но те няма да го направят. Вместо това ще продължиш да линееш, без никой да държи ръката или милват челото ти, докато Смъртта дойде и те повика в тъмнината. Животът, който остави зад себе си не е изобщо живот. Тук, можеш да бъдеш крал и ще ти позволя да остарееш с достойнство и без болка и когато дойде времето да умреш ще те изпратя нежно да спиш и ще се събудиш в рай по твой избор, защото всеки човек сънува своя собствен Рай."
Оценка: 3.5 /изненадващо добра/
