Изкуството да бъдеш Бог(The Road Less Traveled) М. С. Пек

Автор: Морган Скот Пек
Обем: 304 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Кибеа"
Мека подвързия
Дата на включване: 2002-05-06
Категория: Самоусъвършенстване

Резюме: (По мое лично мнение това резюме е много сухарско и нищо не описва. За това не е нужно да си правите труда да го четете ред по ред. Мда...)

Книгата притежава ореола на най-четената книга за духа след Библията. За петнадесет години от първата и публикация продажбите само в САЩ и Канада надхвърлят 5 милиона, като и днес се продават над петстотин хиляди годишно. "Изкуството да бъдеш Бог" /оригинално заглавие "Неизвървяният път", "The Road Less Traveled"/ e неизменно в американските класации, отбелязвайки рекорд на Гинес като най-дълготраен бестселър.

Морган Скот Пек ни предлага решение на най-сложния житейски проблем-как да се справим със своите проблеми. "Животът е труден-казва той- Проблемите пораждат болка. Единственият начин да я преодолеем е да се противопоставим и чрез самодисциплина да я надмогнем". Този принцип формира най-верният път към все по-дълбоко самопознание и духовна зрелост.

Лично мнение: Книгата ме завладя още от първата страница. Изумително е как този човек описва толкова добре всички наши проблеми и ни дава съвети. Ще кажете, че можете и сами да се справите без да ви дават акъл, но истината е, че винаги се нуждаем от съвет и поправка. Трудно е да се открие истината, а той ни казва да го правим. Много хора сигурно биха казали, че той е шарлатанин учещ хората как да живеят. Аз не мисля така. Тази книга ми помогна да разбера много неща, за които дори не съм подозирала. Намерих отговори на някои въпроси, които дълго не бях знаела. И осъзнах, че е прав. За много неща. Не мога да обесня книгата в едно простичко мое резюменце. Абсурд. Но ще дам цитат, за да добиете малка представа за какво става въпрос. Давам само един цитат, защото преписвам от книгата, а честно казано...доста ме мързи и ме болят адски очите.

Цитат: "От всички погрешни представи за любовта най-широко разпространено е убеждението, че влюбването е любов или признак на любов. Това в същото време е една дълбоко вкоренена погрешна представа просто защото влюбването субективно бива изпитвано като особено силна форма на любов. Когато един човек се влюби, той или тя, напълно убедени, си казват "Обичам го/я".И веднага се появяват два проблема. Първият е, че влюбването е свързано със секса и еротичното изживяване. Ние не се влюбваме в децата си, дори когато ги обичаме изключително силно. Ние не се влюбваме в приятелите си от същия пол, освен ако не сме с хомосексуални наклонности, въпреки че може много силно да сме привъзани към тях. Осъзнатото или неосъзнато сексуално желание е единствената причина за влюбването. Втория проблем е свързан с трайността на влюбването. Независимо в кого сме влюбени, рано или късно го разлюбваме, особено ако връзката продължи достатъчно дълго".

/4-заслужава си/

~Ели

Пътуване към себе си

Автор: Блага Димитрова
Издател: ТИХ - ИВЕЛ
За жалост не можах да открия малко по-обстойно имформация за книгата в нета, но какво да се прави. С удоволствие бих казала колко страници е, но я взех от библиотеката. Доколкото помня някъде към 400-500. Мисля да мина към лично мнение защото нещо резюметата не ми се отдават.
Резюме: Като цяло се разказва за едно момиче, което отива в планината на бригада за да изкара пари за висшето си образование. Трябва да прекара там две години. Работи на строеж и се катери по големи височини. Повече прилича на момче по нрав. Живее в страх да не разкрият миналото на баща и. И така един ден в общежитието и пристига непознат мъж, чиято риза е скъсана и моли някое момиче да я зашие.
Мисля че вече се досещате как се развива действието. Все пак края беше неочаквано неочакван и някак незавършен, но ми хареса. Някак можеш да си сложиш какъвто край си искаш. И аз си сложих угодния на мене си.
Лично мнение: Книгата беше хубава. Даже много хубава. Беше тъпкано с прекрасни мисли, които са страшно поучителни. Сякаш авторката те кара да се замислиш, да те накара да искаш да живееш. Засегнати са много теми. Любовта, отношението към другите, работата, но като цяло по-голяма част от романа е за любов. Трябва обаче да призная, че книгата я мъчих ужааасно много. Просто понякога главната героиня ми дотегваше с нейните мисли. Някой от мислите бяха много хубави, но някой бяха страшно превзети и не ми се нравеха. Особено като си мислеше за панаира. Там направо изперколясах.
Цитати: "Годините се борят по това, което си им дал от себе си."
/4 - заслужава си/

-Ели

Романа на Лизи

Автор: Стивън Кинг
Обем: 576 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Плеяда"
Мека подвързия
Дата на включване: 2007-10-15
ISBN: 9789544092580
Категория: Трилъри

Резюме: Лесно ли е да си жена на известен човек?
"Не" - би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й - прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак - години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции - внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. "Бум. Край!", както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава "ключ към загадката". Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?...
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот. Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и "обикновената" Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи - накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.

Лично мнение: Като цяло книгата ми хареса, но нещо ми липсваше като че ли. Леко ми доскуча по едно време, но после пак стана интересно. Това което ми хареса и впечатли беше паралелния свят и някои мисли на автора. Доколкото схванах от целия роман беше, че Кинг е вмъкнал доста от съвместния живот със съпругата си в книгата. Беше интересно, де. Не бих казала, че е една от най-добрите му книги, но ми хареса определено.

Цитати:

"Понякога наистина бе най-добре да замълчиш, да затвориш науморимата си уста и да прегръщаш, прегръщаш, прегръщаш..."

"Този, който бе казал, че не е хубаво да си сам в страданието си беше пълен въздухар."

/3 - добра/

Ели