Автор: Блага Димитрова
Издател: ТИХ - ИВЕЛ
За жалост не можах да открия малко по-обстойно имформация за книгата в нета, но какво да се прави. С удоволствие бих казала колко страници е, но я взех от библиотеката. Доколкото помня някъде към 400-500. Мисля да мина към лично мнение защото нещо резюметата не ми се отдават.
Резюме: Като цяло се разказва за едно момиче, което отива в планината на бригада за да изкара пари за висшето си образование. Трябва да прекара там две години. Работи на строеж и се катери по големи височини. Повече прилича на момче по нрав. Живее в страх да не разкрият миналото на баща и. И така един ден в общежитието и пристига непознат мъж, чиято риза е скъсана и моли някое момиче да я зашие.
Мисля че вече се досещате как се развива действието. Все пак края беше неочаквано неочакван и някак незавършен, но ми хареса. Някак можеш да си сложиш какъвто край си искаш. И аз си сложих угодния на мене си.
Лично мнение: Книгата беше хубава. Даже много хубава. Беше тъпкано с прекрасни мисли, които са страшно поучителни. Сякаш авторката те кара да се замислиш, да те накара да искаш да живееш. Засегнати са много теми. Любовта, отношението към другите, работата, но като цяло по-голяма част от романа е за любов. Трябва обаче да призная, че книгата я мъчих ужааасно много. Просто понякога главната героиня ми дотегваше с нейните мисли. Някой от мислите бяха много хубави, но някой бяха страшно превзети и не ми се нравеха. Особено като си мислеше за панаира. Там направо изперколясах.
Цитати: "Годините се борят по това, което си им дал от себе си."
/4 - заслужава си/
-Ели
0 крилати мисли:
Публикуване на коментар