Заглавие: Епопея на Забравените
Автор: Иван Вазов
Резюме: Това е цикъл от 12 поеми имащ за цел да припомни на много бързо забравилите по това време съвременници кои са хората, на които държат свободата си.
Признавам си единственото, което помня особено ясно е поемата Левски и как в нея апостолът бе сравнен с Христос. Също така идея на Вазов (поне според учителката ми по Литература) в цикъла е била нарочно да сложи поемата Левски първа и да завърши с Опълченците, за да покаже как от един човек тръгва всичко, за да стигне до масата - опълченците.
Лично мнение: Чела съм цикъла няколко пъти, знам за какво иде реч, даже няма да се изумя ако все още помня някой друг цитат, но дотам. В смисъл че, не че не успя да ме грабне, просто беше творба за задължително четене, за кандидатстване и въобще няма как - трябва да я прочетеш, че някак си - аз действително само я прочетох. Не се вживях особено или поне вече не помня, защото съзнанието ми е заето от глупости. Да ме извинява Вазов, ама да види в какви времена живее, където го сравняват със Стефани Майер, милият. Къде е той, къде е тя? Никаква база за сравнение...Хора просто са болни.
Оценка: ***
0 крилати мисли:
Публикуване на коментар