"Тютюн"

Заглавие: "Тютюн"
Автор: Димитър Димов
Резюме: Между копнежите по преследване на мечтите и пропитата от тютюн реалност. Колко струва да получиш това, за което си мечтал цял живот? Колко хора ще повлечеш след себе си?
Това е основният проблем на тютюна, че когато се докоснеш до него - той също се докосва до теб. Започваш да носиш част от него в себе си. И той те разяжда от вътре.
Ирина е красиво момиче с големи мечти. На Вавилонския път (символ на величието, но и пълният крах на връзката между двамата герои) тя среща Борис. Той също има своите мечти - да стане един ден тютюниев магнат. Любовта, която протича между тях поне на пръв поглед изглежда някак незавършена, като че ли нещо и липсва. Едва няколко години по-късно тя може да пламне отново, но на каква цена? Мечтаейки за рицар на бял кон главната героиня се задоволява да бъде не неговата първа дама, а любовница. И всичко изглежда така невинно в началото - миризмата на тютюна, непрестанният допир до него остава някак не забелязан, не осъзнат. Разрурахата вече върлува, но героите все още не знаят за нея. Краят сякаш е ясен от самото начало - за подобни хора, робуващи на един мираж няма спасение от погубването им в него. Докосваш се до сухите листа веднъж, а носиш миризмата и унищожителната им същност до края на живота си. Мечтите се превъращ мираж, миръжът в копнение, копнението в неосъществима цел, цел за която мечтаеш...а мечтите, както вече знаем...се превръщат в мираж.
Любим персонаж: Ирина естествено. Не зависимо колко се разруши първоначалната и същност във финала на книгата, си ми остана любимка до дупка. Аз лично бих направила същото като нея. Разбирам защо прави това или онова и какво и коства. Дори бих предпочела подобен край като нейния ако бях в подобна ситуация. Другият ми любим герой е Борис. Няма изненадани, знам. Виж той към финала супер ми падна в очите и се насочих към брат му Павел, но сега да не задълбавам. Борис от първия том го удобявам. Сега няма как да не споделя и мнението си тъпата Лина (което си е жива ирония, защото на мен всъщност ми викат така) Много ме нервеше тая през цялото време. Знам че Димов е трябвало да зарадва тия идиоти от съвета на българските писатели или каквото там е било, че вече не помня, ама тая супер ме нерви. Решил да направи образ обратен на този на Ирина. Хъм, вероятно затова не я харесвам. Просто ме изнервяше през цялото време.
Лично мнение: Обожавам тази книга. (то си личи по резюмето, толкова си играх и такива шантави работи изписах, че без коментар) Няма да забравя като видях двата тома, които трябваше да чета лятото. Казах си - а, не това не мога да го прочета, няма начин, ако не ме грабне съм пас. Само дето ме грабна и то много сериозно. За протокола четох преправяната версия на книгата. Запланувала съм някой ден, ако го доживея да прочета и оригинала.
Оценка: *****