Заглавие: Лирика
Автор: Пенчо Славейков
Резюме: (който има смелост да напише за лирика резюме, да се пробва)
Лично мнение: Тоя човек не можа да ми допадне. Не говоря за външност разбира се. Просто нещо не ме докосна. И цялата тая работа с това да използва високопарни изрази и тем подобни и страданието му и това и онова...Не можа да ме трогне. Подобно един мой приятел той като че ли виждаше само своята болка. Дори когато пише за Бетховен пак е неговата болка пречупена през призмата на твореца. Той едва ли не се сравнява с него. В смисъл, че разбирам че нали не му е било леко и след това замръзване на пързалката, където едва ли не се е обездвижил, но чак пък толкова. Гледай сега аз може да не съм парализирана, ама и моя живот не е цвете не съм тръгнала да го сравнявам с някой от великите творци, нали? Е, поне все още. Просто имам чувството, че той парадира с това колко е ощетен и въпреки всичко е такава силна натура още се държи и продължава да пише. Съжалявам, но такива хора не ми допадат. Това и причината да не съм успяла да прочета всичко от него. Това което успях беше постигнато с повече от насилствен акт, а като се сетя че имам и други неща да дочитам от него и ми става леко и фриволно, та чак ми иде да се метна от някой мост. Подробности.
Оценка: **
Представена публикация
Читателско предизвикателство за 2022
От две години (и сега вече трета) правя едно книжно предизвикателство, което ми се видя най-постижимо за възможностите ми, без да се надска...
четвъртък, 30 юли 2009 г.
Пенчо Славейков - лирика
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 крилати мисли:
Публикуване на коментар