Похитителят на мълнии

Заглавие: Похитителят на мълнии (Пърси Джаксън и боговете на Олимп #1)
Оригинално заглавие: The Lightning Thief (Percy Jackson and the Olympians, #1)
Автор: Рик Риордън
Издателство: "Егмонт", но аз го слушах на аудио
Жанр: Фантастика
Вид: Аудио книга, но ще си я купя, толкова ми хареса, че трябва да я имам.
Страници: 352 /девет файла по един час и нещо/
Резюме (от Егмонт): „Ако си взел тази книга, защото подозираш, че и ти си като мен, по-добре я захвърли веднага. Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. Да си син на божество е опасно. И страшно. Най-често води до смърт по особено жесток начин. Да не кажеш после, че не съм те предупредил...“
Пърси Джаксън пак ще бъде изгонен от училище... от поредното училище. Непокорен, побойник, слаб ученик, той осъзнава, че не е като останалите деца, но искрено се старае поне малко да прилича на тях. Да, но обикновените момчета не са преследвани от чудовища и не изпаряват учителките си по математика.
Лично мнение: ОМГ!!! Защо, защо чаках толкова дълго да хвана тази книга и да я изслушам. Бях си втълпила, че след като я издадат на български ще си я купя, но не ми се получи. После реших, че изобщо не трябва да си купувам и да запазя парите за някоя друга ето защо хванах аудио книгата. Само дето до такава степен ми хареса, че сега искам...искам книгата...Ама много я искам. Отчайващо много. Поредицата е невероятна. Бие малко на Хари Потър - нали трима приятели се изправят пред предизвикателства; единият е особено надарен; момичето е дървен философ...Да, определено си приличат, но...не казвайте на Джоан Роулниг, но харесвам повече Пърси Джаксън от Хари Потър. Може би защото книгите за ХП вече са се уталожили в съзнанието ми или не знам защо, но Пърси ме кефи далеч повече. Като "ритаща задници" версия на Хари е. Кефи ме как него като го ядоса иска да го цапардоса. По принцип самият герой ме кефи.
И сега за филма. Умирам си да го гледам. Логан Лерман е невероятен. Изпитвам не здрава привързаност към него и не вярвам скоро да отшуми, предвид това, че сигурно ще правят още филм по останалите части.
Та сега малко за стилът на автора. Беше доста свежарски. Има разни опасности и смях. Падала съм да се хиля с г-н Ди. Тоя е бахти ненормалния. Определено Рики знае как да пише така, че да задържи вниманието ти...Изслушах книгата за три дни. Сега съм на втората.
Оценка: 4.5 от 5 /невероятна/