Свободен превод: Пясъчният Човек Част 2: Куклената къща
Автор: Neil Gaiman (автор), Steve Parkhouse (илюстратор), Todd Klein (Letterer), Mike Dringenberg (илюстратор), Malcolm Jones III (илюстратор), Chris Bachalo (илюстратор), Michael Zulli (илюстратор)
Издателтво: Vertigo
Жанр: комиск, трилър
Вид: файл на компютъра, който бтв едва не ме окьорави
Страници: 9-10 файла по 20-34 страници.
Резюме (превод): Пясъчният човек се завръща с кралството си на Сънищата след като почти хилядолетие е бил затворник, открил е няколко неща които не са на мястото си; най-важното аномалия наречена "сънен водовъртеж" в лицето на младо момиче, което без да знае заплашва да разкъса на парченца Сънищата. И също така има малък проблем с няколко избягали кошмари. Между тях е най-страшното създание на Нийл Геймън: Коринтянинът , сериен убиец с миниатюрни зъби в очните си ябълки на место очи. Заради по-късните части на поредицата, концентрирани прекалено много върху човешките връзки с подписа на Геймън за честна игра между фатазията и митологията е лесно да забравиш, че серията за "Пясъчният човек" започва като хорър комикс. Тази книга те грабва и не те оставя да забравиш това толкова лесно. - Джим Паско (Jim Pascoe)
Лично мнение: Та както споменах, толкова исках да прочета тази книга, че когато излапах четири части за един ден очите ми бяха станали на палачинки и идея си нямах къде се намирам в момента. И определено в първите части на поредица ясно личи хоръра. Няма за забравя онази част от първата, където едно същество проми мозъците на едни хора в някаква закусвалня и те се избиха един друг. Беше толкова фрапиращо. И да, този Коринтянин е ненормален. Определено не искам да го срещна в сънищата си. Въпреки, че харесах и втората част както първата, смея да твърдя, че първата си беше по-добре. Тук даже рисунките не ми допаднаха особено. Да не говорим, че Пясъчния човек изглеждаше странно. Хареса ми, че графичната новела е свързана по някакъв начин с първата. Би било тъпо в противен случай.
Появата на герой като Роуз беше интересно начинание. Допадна ми. Още повече, че тя беше сънният водовъртеж, вихър или там както се превежда тая дума.
Най-много ми попадна края на книгата, когато Роуз си мислеше(по памет ще го напиша): "И тогава тя се събуди. Не честно е да приключиш една история по този начин. Чувстваш се измамен завинаги. *говори си със семейството си, съгласява се да тича с брат си в градината и ще каже* И тогава тя се събуди. Предполагам има и по-лоши краища на една история."
Оценка: 3.5 от 5 /изненадващо добра/
0 крилати мисли:
Публикуване на коментар