Романа на Лизи

Автор: Стивън Кинг
Обем: 576 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Плеяда"
Мека подвързия
Дата на включване: 2007-10-15
ISBN: 9789544092580
Категория: Трилъри

Резюме: Лесно ли е да си жена на известен човек?
"Не" - би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й - прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак - години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции - внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. "Бум. Край!", както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава "ключ към загадката". Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?...
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот. Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и "обикновената" Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи - накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.

Лично мнение: Като цяло книгата ми хареса, но нещо ми липсваше като че ли. Леко ми доскуча по едно време, но после пак стана интересно. Това което ми хареса и впечатли беше паралелния свят и някои мисли на автора. Доколкото схванах от целия роман беше, че Кинг е вмъкнал доста от съвместния живот със съпругата си в книгата. Беше интересно, де. Не бих казала, че е една от най-добрите му книги, но ми хареса определено.

Цитати:

"Понякога наистина бе най-добре да замълчиш, да затвориш науморимата си уста и да прегръщаш, прегръщаш, прегръщаш..."

"Този, който бе казал, че не е хубаво да си сам в страданието си беше пълен въздухар."

/3 - добра/

Ели

Тръпка (Вълците от Мърси Фолс #1)

Заглавие: Тръпка (Вълците от Мърси Фолс #1)
Оригинално заглавие: Shiver (The Wolves of Mercy Falls, #1)
Автор: Маги Стрийвотър
Издателство: "Кръгозор"
Жанр: Фантастика
Вид: настолна книга (направих грешката да си я купя!)
Страници: 316
Резюме (от издателството):
Грейс
Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото.
Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината.
Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето.

Сам
Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност.
Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот.
Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат.
Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях.
Лично мнение: От сега да кажа. Не целя да обидя хората, които харесват това "нещо", но да...идея си нямам защо го харесват. Добре, че бях писала ревюто, в момента когато съм я прочела, така че сега само го копвам =)

Ебаси и тръпката.
Цял месец да я влача...определено ми е било "мега интересно" да я чета, а да не говорим, че през по-голяма част от случаите, в които се насилвах отново да я отворя се прозявах или се нервех на глупостите на главните герои.
Прекалено лигава книга за мен. Най-вече трябваше да чета за чувствата на Грейс и Сам и колко трагично е това, че двамата няма да са заедно още дълго. Сякаш ми пука?! Действието беше прекалено бавно, чак към финала нещо се раздвижи и слава Богу - иначе щях да я чета до другата година. Единствените персонажи, които караха обстановката в книгата да живне бяха Шелби и Джак и то когато ОТНОВО по чудо се появяха, за да развалят идилията на двамата лигльовци, а за мен това беше винаги добре дошло. Нещо много им беше хубаво, не може така...трябва да им е гадно.
Финалът обаче ми допадна. Е, да можеше да избие всички, както се молех от началото на книгата, но и така става. Едно не ми е ясно защо ще пише още две книги? Това беше достатъчно. Защо иска да ни тормози с още? Колко лигави могат да станат тия двамата в следващите книги? Моля, този път някой да умре! Имам предвид по-героично от досегашните. Някоя трагична смърт ако може. Ама едва ли ще е на Сам или Грейс - първо: те са главни герои, второ: ще се радвам, ако умрат. Никво удовлетворение няма да изпитам.
Обобщено казано мнението ми за тази книга е: meh!

 Предполагам, че тази книга ще хареса на всички, които обичат да четат истории, чийто край е кажи речи ясен, има бая лигавене между двамата главни герои, които много ясно ти няма как да не харесаш (да бе, да!) и до последната страница се бориш заедно с тях за любовта им (аз се борех да не заспя, самоубия се или убия писателката - пак си е битка в крайна сметка!)
 Оценка: 2 - става (за разпалки);

The Titan's Curse

Заглавие: The Titan's Curse (Percy Jackson and the Olympians, #3)
Свободен превод: Проклятието на Титаните (Пърси Джаксън и боговете на Олимп #3)
Автор: Рик Риордън
Издателство: Hyperion
Жанр: Фантастика, Приключенски
Вид: аудио книга /Станах фен на гласа на Джеси Бърстрийн/
Страници: 312 /седем аудио файла/
Резюме /превод/: Когато богинята Артемида изчезва, нейните войни смятат, че е била отвлечена. И сега всичко зависи от Пърси и неговите приятели да открият какво се е случило с нея. Кой е достатъчно силен, че да отвлече богиня? Но и това не е всичко - Артемида трябва да бъде открита преди зимното слънцестоене, тъй като нейното присъствие на Олимпийският Съвет на Олимп може да се окаже решаваш вот във войната с титаните. И не стига това, ами Пърси трябва да открие и рядкото чудовище, което Артемида е ловувала, когато е изчезнала - чудовище, което според слуховете е толкова силно, че може да унищожи Олимп завинаги.
Лично мнение: Отново предупреждавам. Вероятно ще е ужасно блудкаво, поради времето преди което изслушах книгата и в следствие други прочетени/изслушани книги. 
Тук силно впечатление правят Бианка и Нико Дианджело + разбира се Аполон. Кълна се, няма такъв бог като него. Толкова си вярва, че е готин, че просто избива на смях, а най-странното е, че и ти самият вярваш, че Аполон е невероятен. Няма как.
Историята беше доста интересна, от гледна точка на това, че се появи един конкретен персонаж, който бе само споменаван в първите книги. Полезно бе да знаем и неговата история и какъв по характер.
Харесва ми стилът на Рик, че едновременно с ужасно напечените ситуации изпуска и някой друг бъзик, нали да не би да си въобразиш, че това е самата сериозност - нищо не е чак толкова сериозно, пък било то и смъртта. хахаха. Окей, това не беше смешно...Е, не точно...Както и да е отнесох се. Но, наистина Пърси колко пъти попада в ситуации на косъм от смъртта и някак си Рик ги извъртява така, че ти не се притесняваш, защото всъщност ти е забавно. /или поне на мен/ Дори когато действително направи нещо на някой свой герой, ти мигаш и си викаш - ама той сериозно ли? Една глава носталгия...хайде сега да се посмеем. Аз приветствам подобно мислене, така че...
Какво още да изсмуча от пръстите си и избледнелите спомени. Ами финалът както и на първите две е силен, така че няма как да не поискаш да продължиш да четеш и следващите, но както писах и при "резюмето" на втората книга мисълта, че ще остане някаква празнина след приключването на книгите ще ме побърка, ето защо засега съм дала на спирачка.
Оценка: 4.5 от 5 /невероятна/

БОНУС! - ЦИТАТ!

" Той прочисти гърлото си и вдигна ръка драматично. 

- Зелената трева пропуква през снега. Артемида моли за моята помощ. Аз съм толкова як. - той се ухили срещу нас, очаквайки аплодисменти. 

- Последната реплика имаше само четири срички. - рече Артемида. 

- Така ли? - намръщи се Аполо.
- Да. Какво ще кажеж за "Аз съм толкова арогантен?" 

- Не, не, това са шест срички, хъммм. - той започна да мърмори на себе си. 

Зоуи Найтшейд се обърна към нас:

- Лорд Аполон преминава през тази хайку фаза откакто посети Япония. Това не е толкова зле, както когато посети Лимерик. Ако трябваше да чуя още една поема, която започва с "Имаше едно време богиня от Спарта..." 

- Намерих го! - съобщи Аполон. - "Аз съм толкова страхотен" Това са пет срички. - той се поклони, изглеждащ много горд от себе си. "
~ Rick Riordan (The Titan's Curse)

The Sea of Monsters

Заглавие: The Sea of Monsters (Percy Jackson and the Olympians, #2)
Свободен превод: Морето от чудовища (Пърси Джаксън и боговете на Олимп #2)
Автор: Рик Риордън
Издателство: "Miramax"
Жанр: Фантастика, Приключенски
Вид: Аудио книга
Страници: 279 /седем файла по един час и нещо/
Резюме /превод/: След лято, прекарано в опити да предотврати катастрофална война между гръцките богове, Пърси Джаксън намира седми клас притеснително спокоен. Най-големият му проблем в момента е новият му приятел Тайсън - грамадно, умствено изостанало бездомно хлапе, което следва Пърси навсякъде, правейки намирането на нормални приятели за него по-трудно и от обикновеното. Но нещата не остават спокойни за дълго.
Много скоро Пърси разбира, че има проблем в Лагер "Нечистокръвен": магическите бариери, които го защитават са били отровени от мистериозен враг и единственото убежище за полубоговете е на път да се пръсне по шевовете от чудовища, които го атакуват. За да спаси лагерът, Пърси се нуждае от най-добрия си приятел Гроувър, който е станал пленник на остров някъде в Морето от Чудовища - опасните води, срещу които гръцките герои се изправят от хилядолетия. Само дето в наши дни, Морето от Чудовища си има ново име: Бермудският триъгълник.
Заедно с приятелите си, Пърси трябва да избави Златното Руно от Островът на Циклопите или Лаген "Нечистокръвен" ще бъде унищожен.
Лично мнение: Имайки предвид, че я изслушах преди два месеца сега всичко ми е размътено, така че ще ме извинявате.
Книгата определено ми хареса. Отново изобилсваше от сериозни случки, но и такива, в които няма как да не се спукаш от смях. Култов момент: Пърси се обръща към баща си. Стъпва във водата с думите: Ъъъ, татко, как я караш? Хахха. Или любимият ми Тантал. Но да не развалям удоволствието на хората, няма да обясня какво диване е тоя човечец (или не съвсем).
Ако сте харесали първата книга няма как да не харесате и втората част. Аз стигнах и до третата, но след това ме изби на носталгия и спрях. Не исках да продължа със слушането на книгите, защото се опасявах, че после ще ми бъде ужасно пусто без тях. А така като знам, че ме чакат да ги изслушам някъде там в компютъра не ми и чак толкова празно, колкото и абсурдно да звучи. Зарибителна поредица.
Оценка: 4.5 от 5 /невероятна/