The Sandman Vol. 02: The Doll's House

Заглавие: The Sandman Vol. 02: The Doll's House
Свободен превод: Пясъчният Човек Част 2: Куклената къща
Автор: Neil Gaiman (автор), Steve Parkhouse (илюстратор), Todd Klein (Letterer), Mike Dringenberg (илюстратор), Malcolm Jones III (илюстратор), Chris Bachalo (илюстратор), Michael Zulli (илюстратор)
Издателтво: Vertigo
Жанр: комиск, трилър
Вид: файл на компютъра, който бтв едва не ме окьорави
Страници: 9-10 файла по 20-34 страници.
Резюме (превод): Пясъчният човек се завръща с кралството си на Сънищата след като почти хилядолетие е бил затворник, открил е няколко неща които не са на мястото си; най-важното аномалия наречена "сънен водовъртеж" в лицето на младо момиче, което без да знае заплашва да разкъса на парченца Сънищата. И също така има малък проблем с няколко избягали кошмари. Между тях е най-страшното създание на Нийл Геймън: Коринтянинът , сериен убиец с миниатюрни зъби в очните си ябълки на место очи. Заради по-късните части на поредицата, концентрирани прекалено много върху човешките връзки с подписа на Геймън за честна игра между фатазията и митологията е лесно да забравиш, че серията за "Пясъчният човек" започва като хорър комикс. Тази книга те грабва и не те оставя да забравиш това толкова лесно. - Джим Паско (Jim Pascoe)
Лично мнение: Та както споменах, толкова исках да прочета тази книга, че когато излапах четири части за един ден очите ми бяха станали на палачинки и идея си нямах къде се намирам в момента. И определено в първите части на поредица ясно личи хоръра. Няма за забравя онази част от първата, където едно същество проми мозъците на едни хора в някаква закусвалня и те се избиха един друг. Беше толкова фрапиращо. И да, този Коринтянин е ненормален. Определено не искам да го срещна в сънищата си. Въпреки, че харесах и втората част както първата, смея да твърдя, че първата си беше по-добре. Тук даже рисунките не ми допаднаха особено. Да не говорим, че Пясъчния човек изглеждаше странно. Хареса ми, че графичната новела е свързана по някакъв начин с първата. Би било тъпо в противен случай.
Появата на герой като Роуз беше интересно начинание. Допадна ми. Още повече, че тя беше сънният водовъртеж, вихър или там както се превежда тая дума.
Най-много ми попадна края на книгата, когато Роуз си мислеше(по памет ще го напиша): "И тогава тя се събуди. Не честно е да приключиш една история по този начин. Чувстваш се измамен  завинаги. *говори си със семейството си, съгласява се да тича с брат си в градината и ще каже* И тогава тя се събуди. Предполагам има и по-лоши краища на една история."
Оценка: 3.5 от 5 /изненадващо добра/

The Sandman Vol. 1

Заглавие: The Sandman Vol. 1: Preludes and Nocturnes
Свободен превод: Пясъчния човек Част 1: Прелюдии и Ноктюрни (муз.)
Автор: Нийл Геймън, Sam Kieth (Илюстратор), Mike Dringenberg (Илюстратор), Malcolm Jones III (Илюстратор), Todd Klein (Letterer)
Издателство: DC Comics
Жанр: мистерия, фантастика
Страници: 100 и няколко
Вид: Графичен роман (скенирани страници на компютъра)
Резюме: "Събудете се, сър. Пристигнахме." Е достатъчно проста начална реплика - и все пак никой на времето не подозира, че ще доведе до създаването на един от най-популярните и обичаните от критиците комикси на втората половина на хилядолетието (издаден е за първи път 1991г.)
В "Прелюдии и Ноктюрни" Нийл Геймън разказва историята на окулист ентусиазиран в залавянето като заложник на Смъртта, за да сключи сделка с нея за вечен живот, но вместо това хваща нейният по-малък брат Сън. След 70 години прекарани като затворник и евентуално бягство, Сън, известен още като Морфей се отправя на пътешествие в търсене на своите изгубени обекти на сила. По време на търсенето той се среща с Луцифер, Джон Константин и една доста могъща откачалка. Тази история включа и частта "Звукът на крилете и", който ни представя прагматичното и секси гот момиче Смърт.
Лично мнение: За първи път чета подобно нещо, но определено си заслужаваше. За пореден път се убеждавам, че Нийл Геймън е луд гений и определено стилът му ме кефи. Прочитането ми отне два дена, главно защото беше толкова интересно, че ми беше малко трудно да не стоя на компютъра и да не се взирам в монитора на лаптопа.
Първо - историята е ужасно интересна, много добре измислена и всяка част (тъй като е разделена на осем подчасти) е като самостоятелен микро свят, който очарова, но и на места плаши. От всяка част имаше какво да научиш. Беше приятна изненада да чета за Джон Константин.
Второ - стилът на писане на Геймън е феноменален, още повече когато гледаш и графиките. На моменти ми се струваше, че точно съм изгледала някакъв филм, докато всъщност бях прочела още една подчаст.
Трето - определено трябва да прочета и втора част.
Оценка: 4.5 от 5 (невероятна)