Христо Смирненски - поезия; проза

Заглавие: Поезия; проза
Автор: Христо Смирненски
Резюме: Типичното за стиховете на Смирненски е пролетарското звучене. Това се вижда в творби като "Пролетарий", "Ний", "Да бъде ден!". Често се вижда и мотива за тълпите и естествено, този който (поне на мен) прави най-голяма впечатление - съдбата на "хиляди души разбити".
Любими: "Зимни вечери", "Жълтата гостенка", "Приказка за стълбата"
Лично мнение: Тоя човек ме кефи...Сериозно. Няма някакви особени застъпници на твърдението, че той е "голяма работа" както обикновено е било по онова време (Да, да за Пенчо Славейков, който ме нерви се сетих) и въпреки всичко "момчето" си има дарба. Няма да забравя като ми казаха, че пишел стиховете си като се напиел и те просто му хрумвали. Изумително! Харесва ми как описва съдбата на малките хора, притиснати от големия град - гаврошковците, малката цветарка...бе какво да говоря. Има доста мрак в някой от творбите му (точно тези, които харесвам) и доста смисъл. Другият ми любим автор, който отново няма някакъв по-особен авторитет като бат-ти-Пенчо-Славейков е Никола Вапцаров, но за него след малко =) (За протокола - искам да пречукам Елисавета Багряна - заради тая КУКУВИЦА са го убили - трябваше да се застъпиш за него, ма, гъско!)