Никола Вапцаров - "Поезия"

Заглавие: Поезия
Автор: Никола Вапцаров
Резюме: „Моторни песни" - емблемата на Вапцаровото творчество - често погрешно се идентифицира с лириката му като цяло. В нея не влизат важни негови текстове, като „Пролет" („Пролет моя, моя бяла пролет"), „Ще строим завод", „Не бойте се, деца", „Доклад", „История", „Кино", „Антени" и много други. Книгата обаче наистина е представителна за творчеството му. Тя включва двадесет стихотворения, групирани в четири цикъла: „Песни за човека", „Песни за родината", „Песни", „Песни за една страна". От пръв поглед впечатление прави значението, което авторът отдава на песенното. То е манифестирано в заглавието на книгата, в заглавията на отделните цикли, в заглавията на някои стихотворения: „Песен за човека", „Песен", „Песен на другаря”, “Песен на жената”. (Източник)
Лично мнение: Добре признавам си - първо авторът ме кефи на външен вид...Знам, ужасна съм...Ама той е много готин...вероятно е заради дългата коса, която сресва назад. Но от всички български автори, на които съм гледала снимки той най-много грабва окото и за да докажа, че не съм откачена или разгонена ще кажа, че познавам други хора, които са на същото мнение. Както и да е. Авторът има дарба - това е факт, а тъпата Елисавета Багряна отново казвам искам да я пречукам. Любимото ми негово стихотворение е, както може да се очаква - "Борбата е безмилостно жестока..." Знам на изуст, не че е трудно след като е само два стиха...