Заглавие: Хоро
Автор: Антон Страшимиров
Резюме: Антoн Стpaшимиpoв умee дa индивидуaлизиpa cвoитe гepoи, дa ги пpeвъpнe в живи oбpaзи, в чoвeшки xapaктepи въпpeки пecтeливocттa нa изpaзнитe cpeдcтвa и мoзaичнocттa нa улoвeнитe oтдeлни мoмeнти в тexнитe пpeживявaния. В тoмa ca cъбpaни paзкaзитe, poмaнът "Xopo" и "Книгa зa бългapитe". (Източник)
Лично мнение: За супер тънък роман държа да кажа, че това беше супер тежък роман. В смисъл, че изведнъж ти се изсипват едни факти на главата и започваш да навързваш нещата едно след друго и става все по-тегобно и по-тегобно. И се мъчиш да се вживееш в някой герой, ама номера не става. В смисъл, че героите нямаше време да се разгърнат напълно - при положение колко малка е тая книжка, но това че въпреки напълнотата им ти предизвикват чернилка в душата и въобще целия роман си остава факт.
Представена публикация
Читателско предизвикателство за 2022
От две години (и сега вече трета) правя едно книжно предизвикателство, което ми се видя най-постижимо за възможностите ми, без да се надска...
вторник, 11 август 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 крилати мисли:
Публикуване на коментар