Атанас Далчев - стихове

Заглавие: Стихотворения
Автор: Атанас Далчев
Резюме: Атанас Далчев е поет с рядка аристократическа чувствителност. За потвърждение на това стигат (предвид пестеливостта, с която разкрива дарованията си) дори само няколко книги лирика, сборникът с очеркови „фрагменти", размишленията в проза и серията преводи в сътрудничество с Ал. Муратов. В замяна оба-че почти всичко, което е написал, ще остане в истори-ята на литературата - и то не само на българската. Когато обяснява своята литературна сдържаност като плод на строга автоцензура, поради която той публикувал само хубабите си неща, като оставял другите в чекмеджето, Далчев казва за хитростта си, че тя е още по-коварна, защото той не само не публикувал, но и не пишел неща, които не са хубави. Причината е, че да пише стихове не бе за него нито занаят, нито игра (достатъчно показателна е дългата пауза в поетическото му творчество, продължила приблизително от 1940 до 1960 г.). Да поетизира за Далчев, както и за всеки истински художник, бе начин да живее: усилие да чувства и после да предава с всеобща валидност в етични и естетически изрази своя личен опит на човек...(Източник)
Лично мнение: Един от любимите ми автори. Диаболичните му разкази няма как да не те докоснат. Добре де...поне мен. Все пак аз съм човекът, който го влекат черните краски. "Дяволско" си остава любимото ми стихотворение.