Заглавие: "Спасителят в ръжта"
Автор: Джеръм Дейвид Селинджър
Резюме: Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме създадат, и какво ли не още, с една дума - цялата тази плява от сорта на „Дейвид Копърфилд", но на мене не ми се ще да се ровя из нея. Първо, това ме оттегчава, и второ, родителите ми ще получат по два-три кръвоизлива, ако се разбъбря за твърде личните им работи. Много са докачливи на тази тема, особено баща ми. Те са свестни хора въобще - не казвам нищо, - но са дяволски докачливи. А пък и нямам намерение да седна да ви разправям цялата си идиотска биография или тям подобни. Просто ще ви разкажа тази смахната история, дето се случи с мене около Коледа и ме умори до смърт, та трябваше да дойда тук и да си гледам спокойствието. Думата ми е за онова, което разказах и на Д. Б., а той ми е все пак брат и така нататък. Сега той е в Холивуд. Не е чак толкова далече от нашия мръсен санаториум и прескача да ме навести почти всяка неделя. Ще ме откара и у дома, когато си тръгна оттук, другия месец може би. Току-що си купи „ягуар". Една от онези английски машинки, дето вдигат до двеста мили в час. Излезе му близо четири хиляди парчета, дявол взел го. Сега него го бие парата. А по-рано не го биеше. Беше си просто един редовен писател, докато живееше у дома. Ако не сте чували за него, той написа тази страхотна книга разкази “Тайнствената златна рибка”… (Източник)
Лично мнение: Това трябва да се прочете втори път. Велика книга!
Оценка: *****
Представена публикация
Читателско предизвикателство за 2022
От две години (и сега вече трета) правя едно книжно предизвикателство, което ми се видя най-постижимо за възможностите ми, без да се надска...
четвъртък, 20 август 2009 г.
"Спасителят в ръжта"
Labels:
Прочетени,
Чуждестранна литература,
Young Adult
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 крилати мисли:
Ооо...наистина беше прекрасна. Първоначално малко ме дразнеше това че главния герой беше супер несериозен, но после ми се хареса. Сякаш аз не съм така(въперки че почнах да се променям, о йее хах). Прочетох я много бързо. За има няма 9-10 часа сигурно. Само дето някак ми се струваше леко ограничена в прастранството. Някак другите хора сякаш бяха крайпътни знаци и само той оставаше. В живота е точно така, но някак това леко ме мъчеше. Но книгата пак си остава хубава. Мхм, мхм.
Но смятам, че НЕ разбрах книгата. Трябва да я прочета пак след няколко години, защото като цяло малко ми се губи идеята, но това явно е от възрастта.
Публикуване на коментар