Романа на Лизи

Автор: Стивън Кинг
Обем: 576 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Плеяда"
Мека подвързия
Дата на включване: 2007-10-15
ISBN: 9789544092580
Категория: Трилъри

Резюме: Лесно ли е да си жена на известен човек?
"Не" - би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й - прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак - години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции - внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. "Бум. Край!", както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава "ключ към загадката". Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?...
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот. Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и "обикновената" Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи - накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.

Лично мнение: Като цяло книгата ми хареса, но нещо ми липсваше като че ли. Леко ми доскуча по едно време, но после пак стана интересно. Това което ми хареса и впечатли беше паралелния свят и някои мисли на автора. Доколкото схванах от целия роман беше, че Кинг е вмъкнал доста от съвместния живот със съпругата си в книгата. Беше интересно, де. Не бих казала, че е една от най-добрите му книги, но ми хареса определено.

Цитати:

"Понякога наистина бе най-добре да замълчиш, да затвориш науморимата си уста и да прегръщаш, прегръщаш, прегръщаш..."

"Този, който бе казал, че не е хубаво да си сам в страданието си беше пълен въздухар."

/3 - добра/

Ели