"Мъртви преди Мрака"

Заглавие: Мъртви преди Мрака (Истинска кръв #1)
Оригинално заглавие: Dead Until Dark (Sookie Stackhouse, #1)
Автор: Шарлейн Харис
Издателство: "Хермес"
Жанр: Young Adult, вампирска литература, +18
Страници: 320
Вид: Настолна книга (+Ebook+Аудио)
Резюме (от Хермес): Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува” чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие – той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Лично мнение: След като влачих тази книга цяла година (буквално!) най-накрая доживях да я почета. Ето защо от сега държа да кажа, че ревюто едва ли ще се отличава с някаква особена прозорливост главно защото някой неща, които четох преди време вече са мъгла.
Та, като цяло историята ми хареса. Интерсно беше да се пренесеш в един нов свят, където вампирите вече са приети и хората живеят на едно с тях. Суки е интересен образ макар, че към финала вече почна да ме изнервя доста. Че е борбена - борбена е и че е много по-добре от Бела и Елена - определено е (то май всеки е по-добре от тях!), но някак след онзи повратен момент в живота и тя като че ли става супер досадна и изнервяща. Но да не задълбавам в това - нека го отдадем на едногодишното четене.
Не съм особен фен на секс сцените в книгите и ако може да малко съм окей, ако може да ги няма съм направо на седмото небе. Естествено в тази книга секс определено не липсваше. Нещо, което както споменах не е по мой вкус, но какво да се прави.
Интересна бе появата на този тип Буба (който я чете и стигне до него да внимава!)
А за убиецът боя се че знае кой ще се окаже на края, тъй като гледах сериала и там го споменаха.
Едно нещо не ми допадна особено, че имаше момент, в който нищо не се случваше. В смисъл, че ние четем за живота на Суки, за това как в града има убиец и как тя се куук-ъп-ва с вампир и дотам. Ту бяха заедно, ту не бяха. По едно време направо си четях механично колкото да не е без хич, защото то нищо особено не се случваше.
Нека отделя и малко внимание на мистерията около Сам. Интересно беше до момента, в който не я разкри. В смисъл, че ЕХО...беше толкова lame и постно, че нямам думи. Как може в такъв момент точно да разкриеш тайната си и то по този начин и още повече от другата странна да я приемат като нещо Окей, няма проблем...чичо ми Хари имаше същия проблем (все едно говори за хемороиди). Някак измислено ми се видя, но иначе не беше зле.
Стилът на авторката си го бива и нямам търпение да видя още от Ерик. В сериала нещо бях за тийм Бил, но от книгата така като четох Ерик ме радва повече.
Оценка: 3 от 5 (добра)

"Реки от кръв"

Заглавие: Реки от кръв (Сага за Дарън Шан #3)
Оригинално заглавие: Tunnels of Blood (Cirque Du Freak, #3)
Автор: Дарън Шан
Издателство: "Егмонт"
Жанр: детски, фантастика, вампирска литература
Страници: 160
Вид: настолна книга
Резюме (от Егмонт): Дарън Шан, вампирският чирак, си припомня вкуса на живота в града, когато заедно с приятеля си Евра и господин Крепсли отпътуват от „Циркът на кошмарите“. През деня, докато вампирът спи, момчето се наслаждава на свободата си, а вечер господарят му изчезва на тайна мисия. Но в града са открити трупове с източена до капка кръв и настъпва краят на приятното ежедневие. Дарън е обзет от тежко подозрение и смята за свой дълг да ликвидира убиеца на всяка цена. Това го отвежда в подземния лабиринт от кървави канали...
Лично мнение: Разочарована съм от тази книга. Втората ми разби сърцето направо, а тая развали всичко. Забелязвам интересна тенденция при Дарън Шан (авторът) - с всяка следваща книга (ако съдя по 2 и 3) той въвежда по някой нов персонаж, понякога и два в средата на творбата си, а преди това е едно тип "Хайде бе, пич, давай нататък...кво ми говориш за тия?", на финала вече си "ОМГ? Really?" Само дето тоя път бях ОМГ! Boring! Имам чувството, че знаех от самото начало накъде духа вятъра. Подозирах какво ще се случи и не ми беше особено интересно. Надявам се, когато издадат следващите книги да видим нещо по-добро, защото съвсем сериозно втората книга направо ме потресе, а тая в момента ме кара да си мисля, че втората всъщност не е била чак толкова добра...
Оценка: 2.5 от 5 ("Има изгледи да придобие вид на книга!")

The Sandman Vol. 1

Заглавие: The Sandman Vol. 1: Preludes and Nocturnes
Свободен превод: Пясъчния човек Част 1: Прелюдии и Ноктюрни (муз.)
Автор: Нийл Геймън, Sam Kieth (Илюстратор), Mike Dringenberg (Илюстратор), Malcolm Jones III (Илюстратор), Todd Klein (Letterer)
Издателство: DC Comics
Жанр: мистерия, фантастика
Страници: 100 и няколко
Вид: Графичен роман (скенирани страници на компютъра)
Резюме: "Събудете се, сър. Пристигнахме." Е достатъчно проста начална реплика - и все пак никой на времето не подозира, че ще доведе до създаването на един от най-популярните и обичаните от критиците комикси на втората половина на хилядолетието (издаден е за първи път 1991г.)
В "Прелюдии и Ноктюрни" Нийл Геймън разказва историята на окулист ентусиазиран в залавянето като заложник на Смъртта, за да сключи сделка с нея за вечен живот, но вместо това хваща нейният по-малък брат Сън. След 70 години прекарани като затворник и евентуално бягство, Сън, известен още като Морфей се отправя на пътешествие в търсене на своите изгубени обекти на сила. По време на търсенето той се среща с Луцифер, Джон Константин и една доста могъща откачалка. Тази история включа и частта "Звукът на крилете и", който ни представя прагматичното и секси гот момиче Смърт.
Лично мнение: За първи път чета подобно нещо, но определено си заслужаваше. За пореден път се убеждавам, че Нийл Геймън е луд гений и определено стилът му ме кефи. Прочитането ми отне два дена, главно защото беше толкова интересно, че ми беше малко трудно да не стоя на компютъра и да не се взирам в монитора на лаптопа.
Първо - историята е ужасно интересна, много добре измислена и всяка част (тъй като е разделена на осем подчасти) е като самостоятелен микро свят, който очарова, но и на места плаши. От всяка част имаше какво да научиш. Беше приятна изненада да чета за Джон Константин.
Второ - стилът на писане на Геймън е феноменален, още повече когато гледаш и графиките. На моменти ми се струваше, че точно съм изгледала някакъв филм, докато всъщност бях прочела още една подчаст.
Трето - определено трябва да прочета и втора част.
Оценка: 4.5 от 5 (невероятна)

"Чиракът на вампира"

Заглавие: Чиракът на вампира (Сага за Дарън Шан #2)
Оригинално заглавие: The Vampire's Assistant (Cirque Du Freak, #2)
Автор: Дарън Шан
Издателство: "Егмонт"
Жанр: детски, фантастика, вампирска литература
Страници: 160
Вид: настолна книга
Резюме (от Егмонт): Дарън Шан е най-обикновено момче... докато не посещава представлението на „Циркът на кошмарите“. Сега той трябва да привиква към съвсем различен живот – на полувампир и спътник на създание от мрака. Само съпротивата на жаждата му за кръв може да запази някаква връзка с предишния му живот. Но единственото, което може да поддържа съществуването му, е кръвта.
След ужасния сблъсък с човека вълк вероятно всичко ще се промени...
Лично мнение: Точно я приключих, след като имах натоварена седмица това беше денят, в който нямаше как трябваше да я свърша. Егати книгата! В момента съм силно повлияна от прочетеното преди минути и само като се сетя и като че ли буца засяда в гърлото ми или както в случая пръстите ми се вкочаняват. Още докато я четях си дадох сметка, че тази е по-добра от първата, но финала просто ме довърши. Очаквах че ще има нещо подобно, но не и точно това. Сега няма да давам конкретни спойлери, защото някой излъгал се да прочете тези редове ще си развали кефа, вероятно по-долу с големи червени букви ще предупредя за тях, веднага щом повече не мога да си "мълча". Определено тази книга беше много по-кървава от първата. Дори за детска книга май малко повечко от колкото трябва, но за щастие не съм дете и определено ми допадна.
Инатът на Дарън беше пословичен, но съм напълно съгласна с него. Аз да бях щях да реагирам по същия начин. И колкото той да твърди, че мрази г-н Крепсли и че някой ден ще му го върне аз не го мразя. Той само се прави на лош, но всъщност е мека душа и определено му пука за детето.
"Малките хора" бяха интересна "атракция". Всъщност малко плашеща човек като се замисли. А предводителят им е определено крипи. Сто процента ще го мернем отново в следващите книги. Което ми напомня, че това ще стане другата година, а на мен не ми се чете от компа, така че ще чакам. Лоши, Егмонт!!! Садисти! Само ни мъчат тука!

СПОЙЛЕРИ!!!
(ако не искате да знаете, не четете по-долу!!!)

И сега как да пропусна смъртта на Сам! Човече!!! Не очаквах да умре. До последно си виках - а, те ще го спасят, ще го спасят. Няма да умре! Вероятно човекът-вълк яде Ре Ве, а не Сам. Но файда. Беше Сам. И така се разчувствувах, когато въпреки всичките заплахи и сплашвания на Дарън той като негов приятел се върна в цирка и дори беше решен да му помогне с псевдо проблема! Определено беше истински приятел! Ето защо според мен Дарън постъпи правилно като му изпи кръвта на финала. Само, за да съхрани спомените му, да запази жива душата на приятеля си. Наистина беше трогателно! И самия финал с маринованите лукчета - БЕЗЦЕННО!

Оценка: 4 от 5 ("Заслужава си!")

"Циркът на кошмарите"

Заглавие: "Циркът на кошмарите" (Сага за Дарън Шан #1)
Оригинално заглавие: A Living Nightmare (Cirque Du Freak, #1)
Автор: Дарън Шан
Издателство: "Егмонт"
Жанр: детски, фантастика, вампирска литература
Страници: 176
Вид: настолна книга
Резюме (от Егмонт): Дарън Шан е най-обикновено момче... докато не попада на рекламна листовка за пътуващ цирк. Момчето се сдобива с билети за представлението... където среща Мадам Окта и се изправя лице в лице със създание от мрака.
Дарън и приятелят му Стив се озовават в смъртоносен капан. За да спаси Стив, Дарън е принуден да приеме единствената възможност – сделка със същество, което се интересува само от кръв...
Лично мнение: Съвсем не лоша книжка. В смисъл, че имаше някой моменти, в който си казваш тоя пък сега за какво прави тия глупости, но като се сетиш, че е книгата и че иначе действието няма да живне - всичко се идва на мястото. Харесва ми това, че тук вампирите отново са представени по различен начин от познатия ни (но не бляскат, слава Богу!), както и че главният герой по начало смята за глупаво някой доброволно да пожелае да стане вампир или пък негов асистент. Може би защото вече съм на възраст някой моменти ми се видяха глупави, но все пак героите в книгата са още деца по на 12 най-много години, така че нормално е да не мислят много много какво точно правят. Въпреки че Дарън определено е надрастнал възрастта на своите връзници и дори да прави грешки си дава сметка, че трябва да ги поправи и колкото и да му е трудно го прави. Много ми е интересно дали ще срещнем приятелят му Стиви и в другите книги, тъй като момчето отправи доста интересни закани към Дарън.
Оценка: 3 от 5 (виж в легендата най-горе какво значи!)