Димчо Дебелянов - стихотворения

Заглавие: Стихотворения
Автор: Димчо Дебелянов
Резюме: (за пореден път - ходете вие правете резюме за нечия поезия. Как можеш да я опишеш цялата, когато никога не би успял да обемеш всичко в нея)
Лично мнение: Вторият ми любим стихотворец след Яворов. Е, окей де...може би дори първият. Черните краски, които рисува определено ми допадат. Все още в главата ми кънтят някой от неговите цитати. Определено с думите си те отнася в стихотворенията ти и ти навява настроения, от които е трудно след това да се отърсиш.
Оценка: ****

Христо Ботев - поезия и проза

Заглавие: Поезия и проза
Автор: Христо Ботев
Резюме: Дори, когато съзнанието на целия български народ е приспано, се намира по някой който да тръби с тръбата си силно и да се надява да го разбуди. Точно такава е поезията на Ботев. (поне за мен)
Лично мнение: Докато Пенчо Славейков не можа да ме спечели ама никак, то Ботев от самото начало ме имаше на своя странна. От него мога да твърдя че наистина съм прочела едно 90% от творчеството му, което е абсурдно тъй като то не е много и дефакто тези 90% нищо не значат, но сега добре беше да го споделя. Харесва ми стила му. Някак си е хем изнервен, ядосан и му иде да ливоса някого и едновременно с това може да ги принизи със земята само с думи. Ужасно ударна е поезията му. Публицистиката му ми беше малко по-трудна за асимилиране. Трябваше да прочета два пъти "Политическа зима", при което всеки път забравях за какво идеше реч. Подробности
Оценка: ****

Пенчо Славейков - лирика

Заглавие: Лирика
Автор: Пенчо Славейков
Резюме: (който има смелост да напише за лирика резюме, да се пробва)
Лично мнение: Тоя човек не можа да ми допадне. Не говоря за външност разбира се. Просто нещо не ме докосна. И цялата тая работа с това да използва високопарни изрази и тем подобни и страданието му и това и онова...Не можа да ме трогне. Подобно един мой приятел той като че ли виждаше само своята болка. Дори когато пише за Бетховен пак е неговата болка пречупена през призмата на твореца. Той едва ли не се сравнява с него. В смисъл, че разбирам че нали не му е било леко и след това замръзване на пързалката, където едва ли не се е обездвижил, но чак пък толкова. Гледай сега аз може да не съм парализирана, ама и моя живот не е цвете не съм тръгнала да го сравнявам с някой от великите творци, нали? Е, поне все още. Просто имам чувството, че той парадира с това колко е ощетен и въпреки всичко е такава силна натура още се държи и продължава да пише. Съжалявам, но такива хора не ми допадат. Това и причината да не съм успяла да прочета всичко от него. Това което успях беше постигнато с повече от насилствен акт, а като се сетя че имам и други неща да дочитам от него и ми става леко и фриволно, та чак ми иде да се метна от някой мост. Подробности.
Оценка: **

Яворов - поезия

Заглавие: Поезия и Проза
Автор: Пейо Яворов
Резюме: Какво ли можеш да кажеш за стиховете на Яворов? Не много, защото веднага след като ги прочетеш ти се ще да ги научиш на изуст и да си ги повтаряш отново и отново.
Лично мнение: Обожавам творчеството му. Навява ти такива мисли и картини чрез думите си, че просто би било трудно те да бъдат описани. Любимото ми негово стихотворение си остава "На Лора", както и това за смъртта - "Тя бе едно велико мълчание пред всичко..."
Оценка: *****

"Гераците"

Заглавие: Гераците
Автор: Елин Пелин
Резюме: Разказ за разбитите семейни устои. Не случайно Елин Пелин е избрал именно "гераците" (хищни птици) за заглавие на своята творба. От самото начало ни става ясно, че нещо в семейството на дядо Йордан Герака нещо не е както трябва. И въпреки че вековният дъб в двора продължава да стои величествено, като символ на здравината на семейството нещо ни подсказва, че няма да е за дълго.
Лично мнение: Много хубав разказ. То по начало на Елин Пелин разказите са хубави. Мисля, че от него съм чела доста неща, не твърдя всичко, но доста (в сравнение с хората, които познавам). Стилът му е много хубав и приятен за четене.
Оценка: ****

"История славянобългарска"

Заглавие: История славянобългарска
Автор: Паисий Хиляндарски
Резюме: Поредната творба, в която всеки знае за какво става дума. Представлява българската история събрана на кратко.
Лично мнение: Беше ми мъка докато я четях, но поне я прочетох и не съжалявам. Добре е да се четат такива книги свързани с историята на собствения ти род, както и е хубаво да я знаеш.
Оценка: **

"Шинел"

Заглавие: Шинел
Автор: Николай В. Гогол
Резюме: Повестта разказва за съдбата на малкия човек, чиновникът, който се радва и на малкото - нов шинел.
Лично мнение: Хубава творба. Да си кажем честно в началото супер много ми беше смешен главния герой, но към края съвсем очаквано започнах да го съжалявам и ми стана много жал.
Оценка: ***

"Патиланско царство"

Заглавие: Патиланско царство
Автор: Ран Босилек
Резюме: Beceлитe патиланcки иcтоpии Pан Боcилeк публикува в шecт отдeлни книжки: “Патиланчо” (1926), “Патиланcко цаpcтво” (1927), “Батe Патиланe” (1927), “Патиланчо Данчо” (1929), “Патиланчо на ceло” (1935) и “Патиланcко училищe” (1942). B “Патиланци” cа cъбpани и шecттe книжки c оpигиналнитe илюcтpации на Bадим Лазаpкeвич. (Източник)
Лично мнение: Много весела книжка. Който не я е чел определено трябва да го направи.
Оценка: ***
Може да прочетете: (Тук)

"Бай Ганьо"

Заглавие: "Бай Ганьо"
Автор: Алеко Константинов
Резюме: Отново...всеки знае за какво става въпрос. Авторът представя характерни маниери на българина - в случая простак и да си кажем честно на последък все повече се превръщаме в такива. Уж творбата е направена, за да ни отучи, пък то излиза, че по скоро е пренаписала историята на българския нрав.
Лично мнение: Тази книга я четох на сила. Имаше даже упрян до челото ми пистолет - честно! Е, окей де...нямаше. Обаче въобще не исках да я чета. Трябваше да кандитатствам и понеже не съм я чела едно време я четох когато бях в 12 клас. Казах аз, че я четох на сила. Беше ужасно. Книгата е хубава, но насилствения акт ми попречи да и се насладя и в случая се отрекох тотално от нея, така че нищо чудно, че оценката ми за нея ще е ниска. Но все пак да кажа - това е книга, която е добре всеки българин да е прочел, под какъвто и насилствен метод да се наложи да го направи.
Оценка: ***

"Щастливият принц"

Заглавие: Щастливият принц
Автор: Оскар Уайлд
Резюме: Великолепен сборник с приказки, в които предаността на малката лястовичка изтръгва сълзи дори от каменна статуя, детската любов трогва сърцето на себичния великан, Звездното дете успява да открие родителите си едва след като се отърсва от прекомерната си гордост. Невероятно увлекателни и оригинални, приказките на Оскар Уайлд вълнуват читателите и днес, както при първата си поява преди повече от сто години. (Хеликон)
Лично мнение: Чела съм я като малка, но съм я запомнила доста добре. Чак изумявам себе си. Много е хубава. Помня, че накрая плаках - е, сега какво...била съм на 10 сигурно. Беше ми тъжно за принца просто.
Оценка: ****

"Дядо Горио"

Заглавие: Дядо Горио
Автор: Оноре дьо Балзак
Резюме: Госпожа Воке, родена Конфлан, е стара жена, която от четиридесет години държи в Париж домашен пансион, намиращ се на улица „Ньов Сент Женевиев", между Латинския квартал и предградието Сен Марсел. Този пансион, известен под името „Заведението Воке", приема еднакво и мъже, и жени, младежи и старци, без някога злословието да е нападнало нравите на това почтено заведение. Но от тридесет години насам там не можеше да се види младо лице. За да се съгласи да живее там някой младеж, трябваше парите, които семейството му праща, да са много оскъдни.
Все пак, в 1819 година, времето по което започва тази драма, там се намираше едно бедно момиче. В каквато и немилост да е изпаднала думата драма чрез злоупотребата и мъките над нея по това време от страна на нашата плачевна литература, необходимо е да употребим тук именно тази дума: не само, че тази история е драматична в истинския смисъл на думата, но и след прочитане на произведението, може би някой ще пролее няколко сълзи. Ще бъде ли то разбрано вън от Париж? Позволете ми да се съмнявам. Особеностите на тази драма, пълна с наблюдения и местни багри, могат да бъдат оценени само между Монмартърските хълмове и възвишенията на Монруж, в тази прочута долина на колиби, постоянно заплашващи да рухнат, и на черни ручеи от кал; долина, изпълнена с истински страдания, с радости, често пъти лъжливи. Тук беше нужно да се случи нещо наистина извънредно, за да се създаде трайно впечатление. И, въпреки това, тук-там може да се срещнат страдания, които пороците и добродетелите правят велики и тържествени: при техния вид егоизмът и користолюбието се спират и се смиряват; но впечатлението, което се получава, е както от един вкусен плод, изяден набързо… (Източник)
Лично мнение: Като се има предвид, че беше от задължителната за четене литература пак съм доволна, че ми хареса, даже доста. Бях се навила да чета и други произведения от този автор, но и това както всичко, което ми хрумне за секунди отмина...
Оценка: ****

"Малкият принц"

Заглавие: Малкият Принц

Автор: Антоан дьо Сент-Екзюпери

Резюме: На пръв поглед детска книга, „Малкият принц“ отправя дълбоки и идеалистични мисли за живота и любовта. В книгата Сент-Екзюпери се представя, катастрофирал със самолета си в пустинята Сахара, където среща млад принц, който не е от планетата Земя. В техните разговори, авторът споделя мислите си за безумията на човечеството и простата мъдрост, която възрастните забравят, когато пораснат.
Романът съдържа и рисунки от самия автор, които са включени в повечето издания.
„Малкият принц“ е продаден в повече от 50 милиона копия по цял свят. (wikipedia)

Лично мнение: Прекрасна книга. Едва ли някой може да каже противното. Много е хубава и въпреки, че е за деца има толкова много неща, на които може да научи и възрастните. Който не я чел задължително трябва да го направи.

Оценка: *****

"Пипи дългото чорапче"

Заглавие: Пипи дългото чорапче
Автор: Астрид Лингрен
Резюме: Имам странното усещане, че няма нужда от него, но хайде сега. Всеки знае за какво става дума. Няма човек, който да не я е чел.

Скъпи приятели,

При вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета - Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света...

Астрид Линдгрен

Лично мнение: Поредната книга, която съм чела преди време, но все пак помня. (Това трябва да се отбележи някъде) Хубава книга
Оценка: ***

"Евгений Онегин"

Заглавие: Евгений Онегин
Автор: Александър Пушкин
Резюме: Това е първият роман стихове правен някога. В него се разказа за Евгений Онегин известен писател, който решава да отиде малко в провинцията и да си почине от големия град. Там се запознава със сестрите Олга и Татяна. Влюбването му в първата ще коства живота на най-добрия му приятел.
Лично мнение: Първо! Мразя да пиша резюмета за книга, която съм чела преди толкова време. Струва ми се повече от тъпо, но какво да се прави - търсих из мрежата и няма. Весела история. Та сега на книгата. Хареса ми. Естествено веднага ми допадна Татяна. Също така ме заплени самия факт, че дефакто нещо подобно се е случило и със самия Пушкин, само дето той не е спечелил дуела, а е намерил смъртта си.
И сега да споменавам ли стихотворението му "На А.П.К." Обожавам го.
Оценка: ***

"Фауст"

Заглавие: Фауст
Автор: Йохан Волфганг фон Гьоте
Резюме: Фауст е централната фигура в творбата. (съвсем очаквано) Той продава душата си на дявола, за да бъде с жената, която обича.
Лично мнение: Беше една от "насилствените творби" ако мога така да се изразя. Трябваше задължително да я четем, а аз тогава нямах компютър и ми се видя логично, та я прочетох. Не че има нещо лошо. Много си е хубава даже творбата, просто както вече съм писала всичко задължително убива желанието.
Оценка: **

CSI: Хладно изгаряне

Заглавие:От местопрестъплението: Хладно изгаряне
Автор: Макс Алън Колинс
Резюме: Втора книга от поредицата. Не е свързана по никакъв начин с първата, освен че героите от сериала са там. И отново познатата история - в рамките на книгата екипът на Грисъм разследва престъпление.
Лично мнение: Първата книга беше по-добра. Тази едва я изтърпях и прочетох. Третата дори не си направих труда да си я купя, въпреки че я видях в някаква книжарница преди години, когато се бях зарибила по поредицата и все пак не си я купих. Мъдър ход. Нямаше нищо да спечеля от купуването и. В тази книга дори Грег не успя да ми повдигне настроението. Е, добре де...направи го, ама беше толкова мимолетно, че чак не усетих какво е станало.
Оценка: **

"Робин Худ"

Заглавие: Робин Худ
Автор: Хенри Гилбърт
Резюме: Робин Худ - господарят на Шеруудската гора и закрилник на бедните - е най-обичаният герой от староанглийските балади. "Принцът на крадците" е обект на много книги, филми и песни, но най-известната и пълна интерпретация на неговия живот е написана през 1912 г, от английския писател Хенри Гилбърт. (източник)
Лично мнение: Леле, кога я четох. Доста отдавна. При това я взех на заем от едни познати и книгата все още е вкъщи, което говори много за мен и това колко обичам да връщам разни работи. Както и да е.
Тъй като бях гледала детски филмчета и знаех историята ми беше много по-интересно, когато я прочетох. Не помня подробностите, защото както казах беше отдавна, но помня финала, когато изстрелваше стрелата на смъртния си одър. Много ми хареса този момент.
Оценка: ***

"CSI: Греховният Град"

Заглавие: От Местопрестъплението: Греховният град
Автор: Макс Алън Колинс
Резюме: Съвсем в стила на сериала и книгата представя разследването на заплетен случай. Всички герои са на лице. А поеме ли Грисъм случая, няма начин той да не бъде разрешен.
Лично мнение: Както може да предположите купих си тази книга и я прочетох естествено само заради сериала. Тогава бях на 15 май и много ясно смятах, че подобно четиво може да ми предложи нещо интригуващо. Признавам си - с първата книга беше така...Но втората? (ревюто ще го пусна след малко) въобще не ми хареса. Много добре си спомням момента, в който описаха моя любимец Грег Сандърс така съм се кефила, но това че книгата не си заслужава някой да си я купи или прочете си остава факт. Не че е лоша. Не, просто няма смисъл. Това дефакто си е фикшън към сериала. Нещо като книгите за Изгубени. Същата история са. Ето защо не си ги купих.
Но ако някой си пада по сериала и иска да чете подобни неща - ще му хареса.
Оценка: **

"Сън в лятна нощ"

Заглавие: Сън в лятна нощ

Автор: Уилям Шекспир

Резюме: "Сън в лятна нощ" в някои отношения представлява връхна точка в творчеството на Шекспир. Заедно с "Напразните усилия на любовта" тя е едната от двете му най-лирични драми, останали ненадминати сред всичко, сътворено от него, по своята красота. Никога вече той няма да даде такава воля на своята фантазия. Съчетанието от поезия и фантазия, от комедия и фарс прави от "Сън в лятна нощ" нещо единствено и неповторимо в световната литература. "За мен - споделя преводачът Валери Петров - многогодишната работа над Шекспировите драми и сонети беше дело на любов. Дано се окаже, че то и в бъдеще ще принася полза на нашата култура и - в частност - на театъра ни." (http://www.books.bg/books/113/123153.html)

Лично мнение: Как съм се смяла на тая комедия...Хах. Бих я прочела отново. Много е забавна и отпускаща и въобще не знаеш какво да очакваш. Всичко е възможно да се обърака особено щом става дума за любов.

Оценка: ****

"Макбет"

Заглавие: Макбет

Автор: Уилям Шекспир

Резюме: „Макбет” разказва за престъпленията, извършени от Макбет, иначе смел и честен пълководец, който е унищожен от амбицията си да стане крал на Шотландия. Силно повлиян от съпругата си, Макбет се решава да убие Дънкан, законния крал. Убийството е съвсем в началото на пиесата, така че през останалата ѝ част да се проследят вината и страданието на престъпника, хаосът и злото, които се разпространяват из страната, чието управление е завзел нечестно. Сюжетът на пиесата е зает от „Хрониките” на Рафаел Холиншед, според които тези събития са случили през 11 век.
Особено характерни за пиесата са халюцинациите и виденията (както в „Хамлет”). Те се появяват, за да напомнят на Макбет и лейди Макбет за тяхната споделена вина във все по-честите кръвопролития. Малко преди да убие Дънкан, Макбет вижда кинжал, носещ се из въздуха. Облян в кръв и насочен към стаята на краля, той символизира тежкото проклятие, което Макбет е на път да си навлече. По-късно, на един пир, на Макбет му се привижда призрака на Банко, който му напомня, че е убил своя приятел. Привидно уравновесената психически лейди Макбет също се поддава на виденията - тя ходи на сън и вярва, че ръцете ѝ са изцапани с кръв, която не може да бъде отмита. (от wikipedia)

Лично мнение: Хубава творба. Не ме грабна както Хамлет, но от тук е култовото изречение Something wicked this way goes =)

Оценка: ***

"Хамлет"

Заглавие: Хамлет

Автор: Уилям Шекспир

Резюме: Кралят на Дания е мъртъв и сина му Хамлет се завръща в родното кралство само за да разбере, че смъртта на баща му не е била съвсем инцидентна.

Лично мнение: Не мога да твърдя, че съм чела много творби от Шекспир - едва пет са мисля, но от всички тях Хамлет ми е най-любимата. Помня, че дори се бях навила да започня монолога му на изуст, само че стигнах до началото и се отказах - напълно в мой стил. Както и да е - Хамлет е много силен персонаж. Умело си изигра ролята на луд и умело изобличи чичо си.

Но отново - това е класика. Хората са наясно за какво става дума, така че аз едва ли ще кажа нещо ново. Любимита ми част обаче си остава, когато Хамлет умря и Хорацио каза:

Едно възвишено сърце се пръстна.

Лека нож мой нежни принце

Род белокрили да те отнесат във вечния ти сън

(цитатът е по памет, така че спо процента съм изпуснала нещо)

Оценка: *****

"Ромео и Жулиета"

Заглавие: Ромео и Жулиета

Автор: Уилям Шекспир

Резюме: Децата на два вращуващи рода се влюбват един в друг. Любовта им е пагубна и нищо чудно, че има трагичен финал.

"На дрязгите ви дойде мирен край,

но в облаци е идващия ден

светът до днес не знай

любов по-чиста и съдба по-клета

от тез на Ромео и Жулиета."

(цитатът е по памет, така че се извинявам ако е неточен, в което съм почти убедена)

Лично мнение: Винаги ми е било странно да говоря/пиша за нещо, което е признато от толкова хора като шедьовър. Така де, сякаш имам какво още да кажа, когато толкова много хора, много по-начетени са си казали тежката дума. Творбата си е класика. Няма човек, който да не я чел (или поне да не знае за какво става дума)

Оценка: ***

"Осъдени души"

Заглавие: Осъдени души

Автор: Димитър Димов

Резюме: Богатата англичанка Фани Хорн привидно има всичко - богати приятели, много свободно време и може да си прави дефакто каквото си иска, само дето и това не и достатъчно. Когато среща отец Ередия тя се влюбва в него, въпреки че е наясно, че никога няма да бъдат заедно (кажи речи първоначално точно това е основната причина да бъде привлечена от него). На какво си готов, за да спечелиш любовта на живота си? Колко от себе си ще унищожиш в опитите ти да я имаш?

Всички сме осъдени души, просто не всички го осъзнават.

Лично мнение: Обожава тази книга. Харествам я повече от "Тютюн". Върху толкова неща ме накара да се замисля. Много е хубава. Още не съм гледала филма, но бих прочела книгата отново...Просто е уникална. Предполагам ми харесва главно защото по начало героите на Димов са предразположени към пропадане. Само докато четеш за характерите им и вече си наясно, че това ще е довреме и скоро ще дойде големия крах. Много силни образи.

Оценка: ****** (шест от пет???)

"Тютюн"

Заглавие: "Тютюн"
Автор: Димитър Димов
Резюме: Между копнежите по преследване на мечтите и пропитата от тютюн реалност. Колко струва да получиш това, за което си мечтал цял живот? Колко хора ще повлечеш след себе си?
Това е основният проблем на тютюна, че когато се докоснеш до него - той също се докосва до теб. Започваш да носиш част от него в себе си. И той те разяжда от вътре.
Ирина е красиво момиче с големи мечти. На Вавилонския път (символ на величието, но и пълният крах на връзката между двамата герои) тя среща Борис. Той също има своите мечти - да стане един ден тютюниев магнат. Любовта, която протича между тях поне на пръв поглед изглежда някак незавършена, като че ли нещо и липсва. Едва няколко години по-късно тя може да пламне отново, но на каква цена? Мечтаейки за рицар на бял кон главната героиня се задоволява да бъде не неговата първа дама, а любовница. И всичко изглежда така невинно в началото - миризмата на тютюна, непрестанният допир до него остава някак не забелязан, не осъзнат. Разрурахата вече върлува, но героите все още не знаят за нея. Краят сякаш е ясен от самото начало - за подобни хора, робуващи на един мираж няма спасение от погубването им в него. Докосваш се до сухите листа веднъж, а носиш миризмата и унищожителната им същност до края на живота си. Мечтите се превъращ мираж, миръжът в копнение, копнението в неосъществима цел, цел за която мечтаеш...а мечтите, както вече знаем...се превръщат в мираж.
Любим персонаж: Ирина естествено. Не зависимо колко се разруши първоначалната и същност във финала на книгата, си ми остана любимка до дупка. Аз лично бих направила същото като нея. Разбирам защо прави това или онова и какво и коства. Дори бих предпочела подобен край като нейния ако бях в подобна ситуация. Другият ми любим герой е Борис. Няма изненадани, знам. Виж той към финала супер ми падна в очите и се насочих към брат му Павел, но сега да не задълбавам. Борис от първия том го удобявам. Сега няма как да не споделя и мнението си тъпата Лина (което си е жива ирония, защото на мен всъщност ми викат така) Много ме нервеше тая през цялото време. Знам че Димов е трябвало да зарадва тия идиоти от съвета на българските писатели или каквото там е било, че вече не помня, ама тая супер ме нерви. Решил да направи образ обратен на този на Ирина. Хъм, вероятно затова не я харесвам. Просто ме изнервяше през цялото време.
Лично мнение: Обожавам тази книга. (то си личи по резюмето, толкова си играх и такива шантави работи изписах, че без коментар) Няма да забравя като видях двата тома, които трябваше да чета лятото. Казах си - а, не това не мога да го прочета, няма начин, ако не ме грабне съм пас. Само дето ме грабна и то много сериозно. За протокола четох преправяната версия на книгата. Запланувала съм някой ден, ако го доживея да прочета и оригинала.
Оценка: *****

"Чичовци"

Заглавие: Чичовци
Автор: Иван Вазов
Резюме: Подобно първите две, които писах и тази книга съм я чела преди години. Бонус - пак помня за какво става дума. Двама съседи си правят на пук. Беше забавно. Помня, че поне по времето, по което я четох се смеех, пък сега не знам.
Лично мнение: Прекрасно! А, какво стана онази част наречена "не помня много" - да, това имам предвид. Аз вече си казах мнението. Творбата беше забавна, но и тя както първите две беше за задължително четене и обикновено като те карат на сила да четеш нещо ти нямаш особено голямо желание, освен като не си мазохист. (Имам чувството, че с всяка следваща книга започвам да звуча все повече като склерозава бабка)
Оценка: **

Епопея на Забравените

Заглавие: Епопея на Забравените
Автор: Иван Вазов
Резюме: Това е цикъл от 12 поеми имащ за цел да припомни на много бързо забравилите по това време съвременници кои са хората, на които държат свободата си.
Признавам си единственото, което помня особено ясно е поемата Левски и как в нея апостолът бе сравнен с Христос. Също така идея на Вазов (поне според учителката ми по Литература) в цикъла е била нарочно да сложи поемата Левски първа и да завърши с Опълченците, за да покаже как от един човек тръгва всичко, за да стигне до масата - опълченците.
Лично мнение: Чела съм цикъла няколко пъти, знам за какво иде реч, даже няма да се изумя ако все още помня някой друг цитат, но дотам. В смисъл че, не че не успя да ме грабне, просто беше творба за задължително четене, за кандидатстване и въобще няма как - трябва да я прочетеш, че някак си - аз действително само я прочетох. Не се вживях особено или поне вече не помня, защото съзнанието ми е заето от глупости. Да ме извинява Вазов, ама да види в какви времена живее, където го сравняват със Стефани Майер, милият. Къде е той, къде е тя? Никаква база за сравнение...Хора просто са болни.
Оценка: ***

"Под Игото"

Заглавие: "Под игото"
Автор: Иван Вазов
Резюме: Романът ни запознава с живота на българите в Бяла Черква и тяхната подготовка за въстание. Основно действащо лице е Бойчо Огнянов, като естествено самото му име подсказва за огнената му натура и жертвоготовността му в името на освобождението. Но пътят му как него естествено не е лек. Ще му се наложи да мине през много катаклизми, за да го извоюва. Същото важи и за останалите герои в творбата - на равно с битката за свободата всеки един от тях води и една по-малка своя лична такава. (за протокола - не харесвам това резюме, но доста отдавна съм чела книгата и не помня много подробности)
Любим персонаж: Два са, които са супер противоположни, но това е моят избор. Единият е Кандов. Него го харесах, заради цялата му тази вътрешна борба и любовта му към Рада и тем подобни, как се вживяваше като Гьотевия Вертер. Просто натурата му ми допадна. Другият е - Кириак Стефчов. Знам, отрицателният герой. Обаче ми хареса. Сега дори не мога да се сетя защо точно.
Лично мнение: Тази книга отказвах да я прочета в продължение на има няма 5 години. Когато бях в гимназията и ми я набутваха в ръцете аз нямах никакво желание да и метна око и ето защо не го направих. Когато станах в 10 или 11 клас трябваше пак да я четем и не щеш ли аз бях станала примерна ученичка, та се "насилих" да я прочета. Въобще не съжалявам. Не съм очаквала да е толкова хубава. Тъй като имам големи предразсъдъци към българските романи, съм напълно доволна от първия такъв. Нивото на Вазов е доказано просто. Какво има да говоря и пиша, когато само руша вече утвърденото.
Оценка: **** (4 от5)