Свободен превод: Импулс
Автор: by Ellen Hopkins
Жанр: фикшън, реални проблеми
Вид: Аудио книга
Резюме (превод+от мен): Психиатрична клиника Аспен Спринкс е място за хора, които са опитали да посегнат на живота си. Всеки един от тях носи различна история в себе си, довела до опита му да се самоубие. Какво кара тийнейджър, който още не е видял нищо от света да пожелае да се раздели с него? Какво трябва да минава през съзнанието, което да предизвика такава реакция? Ще се справи ли с вътрешните си противоречия или този път ще довърши започнато? Защото всичко е един импусл и кой може да каже ще бъде следващия.
It's sad that parents is not talking with their children, don't believed them when they're telling the truth and don't even notice that something is simply not ok with them. You can't help someone if you can't see where is the problem. Blind parents and heavy drugged children. If that's not a problem then I don't know what it is.
Изтеглих си тази книга, защото беше високо оценена в Goodreads, пък и ми беше писнало от нерелистични истории за свръхестествени същества. Исках нещо по-реално и повече психо-атакуващо. Честно казано, обаче се разочаровах.
Тук може би е момента да кажа, че съм против самоубийствата и че не разбирам защо някой би го направил. Е, да против съм, но там е работата че напълно разбирам защо някой би го направил. Просто идва един момент, в който не можеш да понесеш повече. И каквото и да кажат другите, че си страхливец, че поемаш лесния път - не е така. Според мен хората прибегнали до самоубийства не поемат лесния път, защо колко лесен трябва е тоя път, в който ти посягаш на собствения си живот?! В никакъв случай това не е правилният избор, но не е и никак лесен. Хората вечно осъждат самоубийците, защото са страхливци, егоистични и много често грешни. Преди да ги съдят обаче защо не се бяха запитали какво им е на тези хора. Какво не е наред. Какво се крие зад всяко сподавено "Добре съм!", когато лицето казва "Чуствам се ужасно!". Защото незадените на време въпроси могат да имат погубни последици. Отново казвам не оправдам тези хора - лошо е да посегнеш на живота си, но не мога да се съглася с това, че те го правят от слабост, страх и егоистични подбуди. За да се стигне до такова решение вероятно много пъти на тези хора им се е наложило да бъдат силни, но просто вече не могат. И лично за мен е по-страшно да отнема живота си, отколкото да продъжа да го живея. Кой може да каже през какво е минал този човек, за да преглъдне подобен страх? Никой. Всички съдят! Кой е егоистът тогава?
Но да се върна на книгата. Тя разказав историята на трима тийнове, които са посегнали на живота си. Вече не им помня имената, защото изслушах книгата миналата година лятото и сега всичко е мъгла, падаща от-до. Едното момче беше отгледано в тотално пропаднало семейство, което го бе принудило да излезе на улицата и да продава тялото си, за да живее, но в един момент както може да се предполага му дойде в повече. Другото момче идваше от доста просперитетно семейство, той самият беше красавец, човек изобщо не би и помислил, че някой като него би предприел такава крачка, но както се казва "случва се и на най-добрите". Момичето честно казано изобщо не помня какъв е беше проблема - много забавно, няма що. Всъщност най-вече помня, както се видя, историята на момчетата и най-вече на красавеца, който дори името съм му запомнила (току-що се сетих) - Конър (едно от любимите ми).
Като цяло историята представя причините довели до тежкото решение един млад човек да посегне на живота си. Но не това всъщност е усновното. Защото ти може да решиш всеки момент, когато ти дотегне да го направиш. Въпросът е кой ще те спре? Ако никой не вижда какво се случва с теб, ако никой не ти обръща внимание у теб се наслоява идея, че хей...защо да не го направя, няма да липсвам на никого, очевидно. Но не е така. Ето защо е важно родителите да обръщат внимание на децата си. Аз лично подкрепям тезата, че всичко започва от семейството. Както си възпитан или по-зле не си така ще продължиш да живееш живота си. Това, което ти е липсвало тогава ще си набавяш сега. Що се отнася до героите в книгата те определено имах някой сериозни проблеми и може би ако родителите им не бяха толкова заринати в собствените си проблеми и им бяха обърнали нужното внимание на време - тя нямаше да прибегнат до самоубийство. Защото да запишеш детето си в психиатрична клиника след опит за самоубийство не те прави по-добър родител - говорейки с тях, опитвайки се да разбереш реалния проблем и да им помогнеш е начинът (по мое мнение).
Разбира се, не може да се винят само родителите, защото те дават всичко за децата си (в най-добиря случай), но основно липсата на комуникация, на близост става причина за образуването на една пропаст между родители и деца, която всяка една от двета страни запълва по своему. Светът е болен и ние сме заразени от болестта му.
"Love means holding on to someone just as hard as you can because if you don't, one blink and they might disappear...forever."
"Любовта означава да се придържаш към някого колкото можеш по-здраво, защото ако не го направиш - едно мигване и те могат да изчезнат...завинаги"
***
"It [death] chokes you, gags you, but you have to pretend that you're doing just fine, not trembling with this fear because the end is close."
"(Смъртта) те задушава, мами те, но трябва да се преструваш, че си добре, че не трепериш с този страх, защото краят е близо"
Оценка: 3.1 - обезпокоително добра (тоест не лоша кнага, но написаното в нея определено ти действа обезпокоително)
0 крилати мисли:
Публикуване на коментар