Братовчедите от Карън Макменъс

Заглавие: "Братовчедите"

Оригинално заглавие: "The Cousins"
Автор: Карън Макменъс
Жанр: мистерия, трилър
Вид: настолна книга
Резюме (от корицата): Семействата пазят тайна най-добре… дори един от друг.
Мили, Обри и Джона Стори са братовчеди, но почти не се познават и никога не са срещали баба си. Тя е лишила родителите им от наследство, още преди тримата да се родят. Не щеш ли всеки един от тях получава покана да работи в семейния курорт на острова през лятото. Родителите им са единодушни – няма начин да не отидат. Това е единственият им шанс да омилостивят старицата. Но в момента, в който братовчедите стъпват на острова, разбират, че тя има съвършено различни планове за тях. И колкото повече стоят, толкова повече им става ясно колко мистериозно – и тъмно – е миналото на семейството им.
Цялото семейство Стори крие тайни. И братовчедите са на път да разкрият точно какви. Ако успеят да оцелеят, разбира се.

(превод от ревюто ми на английски)

Семейните връзки никога не са лесни, но никой не е казал, че трябва да са смъртоносно объркани.
Преди години Милдред Стори прекъсна всичките си отношения с четирите си деца, без конкретно обяснение, освен "Ти знаеш какво си сторил". Но дали те знаят наистина? Години по-късно децата им - Мили, Обри и Джона получават мистериозна покана да дойдат и да работят в семейния курорт на баба си. Те почти не се познават и нямат идея какво да очакват, но също така са любопитни да видят самата Милдред Стори и може би да разберат повече относно причината за решението, което е взела преди толкова години.
Всички семейства пазят тайни, но при Стори, някой могат да се окажат кърваво сериозни.

***

Нямах особени очаквания (както обикновено да съм честна), но намерих книгата за доста окей. Това е третата книга, която чета от същия автор, така че мисля, че вече почнах да й хващам стила и от това, което забелязах, тя пише доста интересно и историите й вървят бързо, което няма да лъжа, но е едно от най-любимите ми неща в този читателски свят. Просто не обичам истории където трябва да минат сто години, описани задълбочено и последователно, преди нещо да се случи в тях. Описанията са прекрасно нещо, само дето познавайки себе си, няма да помня нищо от тях. Помня действието, не сребърния, обкован с изумруди меч, предаващ се от поколение на поколение в семейството и досега бивайки изгубен на дъното на океана, върнат отново от благородна водна фея и благословен от горските духове, с който е било извършено.
И все пак не мога да кажа, че историята бе нещо специално, тип не очаквайте "уоу" елемент в нея. Един вид хареса ми, но бе като епизод от тийн драма или оригинална поредица на Netflix (е, не че имам против Netflix да я адаптират, мисля че ще се получи добре). Сигурно затова я прочетох бързо, понеже бе все едно гледам филм. Но нали се сещате какво се случва когато филмът приключи? Дам, забравяте всичко (освен ако не е изключително добър филм, което уви, тази книга не беше).
Няма да коментирам относно героите в дълбочина, защото макар да имаха своите "пробойни", поне за мен не бяха дразнещи дотам, че да искам някой от тях да умре, така че баланса в света на добрия фикшън да бъде възстановен. Смисъл имало е книги, където определено героите са ме дразнели толкова много, че да искам автора просто да ги убие и да се свършва. Тук за щастие не беше така. Но както казах, не очаквах много от тази книга и честно героите реално си бяха почти еднотипни до тези в другите творби на автора. Просто уточнение - не бяха еднакви с тях, но вайбът, който даваха бе същия и не мисля, че това е обезателно нещо лошо. Всеки автор си има стил, по който прави герои (тип като се върна назад и чета нещата, които съм писала половината ми герои са толкова еднотипни, че ми иде да се ударя с нещо, също така за отправка голяма част от героите на Джон Грийн също са като от калъп, и това пак казвам не е лошо, просто си е неговия стил) и това е начина, по който този създава своите.
В допълнение бих искала да посоча, че наистина съм впечатлена от плотинга (не съм сигурна как се превежда на български, но общо взето това е процеса, при който предварително си разграфяваш какво ще се случи във всяка глава от-до) на автора. Ако някога сте опитвали да пишете или да плотирате история, сигурно знаете колко трудно може да се окаже това. И все пак Карън Макменъс се е стравила доста добре (поне според мен). Каквото и да бе споменала, наглед случайно и без реална нужда от него в сюжета (сигурно плотинг, следва да се преведе "сюжетиране", но засега ще си остана с първото), накрая доказва своето място в него и аз лично много харесвам това. Както Чехов казва (ще перифразирам), една пушка да има на сцената, до края на спектакъла трябва да гръмне. И авторът успява да изпълни това условие.
Но ако си падате по мистерии и трилъри (или проучвате истински престъпления, дори и да е малко не на място тук, но все пак), мисля че лесно ще може да схванете какво всъщност се случва, преди то реално да стане. И още не мога да определя това като нещо лошо или добро да го възприема.
Както и да е... Ако искате лесно и бързо четиво, все едно гладете някоя тийн мистерия, тази книга ще ви хареса. Ако ли не - ами, не знам какво точно сте очаквали, четейки синопсиса, не е мистерия а ла Агати Кристи и не опитва да бъде, така че отпуснете се и се насладете на историята =)

Оценка: