Тези тихи гори от Кими Кънингам Грант

Оригинално заглавие: These Silent Woods
Свободен превод: Тези тихи гори
Автор: Kimi Cunningham Grant/Кими Кънингам Гранд
Жанр: трилър, мистерия
Вид: аудио книга
Резюме (превод от корицата): Без електричество, без семейство, без връзки с външния свят. За осем години Купър и дъщеря му Финч живеят в изолация в отдалечена хижа в северните гори на Апалачи. И това е точно начинът, по който Купър иска да бъде, защото той има доста за криене. Финч е отгледана с книгите по рафтовете в хижата и красивия, но суров код на живота в пустошта. Но тя започва да се бунтува срещу защитения живот, който баща й е създал за нея, а той самия все още е преследван от болезнената истина за истинската причина да са тук.
Единствените хора, знаещи за съществуването им са мистериозния местен отшелник на име Скотланд и стария приятел на Купър - Джейк, който ги посещава всяка зима, за да им донесе храна и провизии. Тази година обаче, Джейк не се появява, задействайки неконтролируема верига от събития, които ще разкрият точно колко несигурно реално е положението им. Изведнъж границите на тяхната безопасна територия се размиват и когато непознато момиче бива забелязано да скита из горите и Финч все повече се обсебва от него, това може само да ги изложи на опасност. След като шокиращо изчезване заплашва да преобърне единствения живот, който Финч някога е познавала, Купър е принуден да реши дали да продължи да се крие или най-накрая да се изправи пред греховете от миналото си.
Изпълнен с наситена атмосфера и майсторско напрежение "Тези тихи гори" е трогателна история за оцеляването, жертвата и колко далеч би стигнал един баща, когато е изправен пред опасността да изгуби всичко.

(Ревюто ми от GoodReads)

Купър и дъщеря му имат доста отделен живот в горите без електричество и връзка с външния свят. Веднъж годишно приятелят им Джейк идва да им донесе провизии. Но тази година нещата се промениха. Джейк пропуска датата за доставката и перфектно структурирания свят на Купър започва да се пропуква. Те няма да оцелеят зимата без още храна. Нужно е да се рискува и Купър не харесва това. Миналото му все още го преследва и той е толкова ужасен, че тази година най-накрая ще го догони. Време е дъщеря му да разбере истинската причина защо са избрали този живот. Какво ужасно нещо трябва да е сторил баща й, за да трябва да ги откъсне пълно от външния свят?

***

Това беше книгата ми за месец Януари в месечното ми читателско предизвикателство за тази година. Темата беше "Тихо"/"Quiet". И след като имаме "тихи" в заглавието се надявах нещо мистериозно да пребъде тук. Ами, нещата не се оказаха точно такива.

Има я мистерията, но тя е много по-фокусирана върху реалистичните аспекти на живота, върху човешкия характер, предпоставките за конкретен тип поведение. Историята е повече за обстоятелствата, които карат хората да взимат трудни решения.

Наистина очаквах нещо различно, но какво да се прави. Повече си представях как в тези гори бродят какви ли не неща и реално когато стане тихо е най-страшно. Но тук тишина повече визира идеята за това, че трябва да пазиш тайна, че някой неща не е нужно да се знаят. Гората пази своите тайни, героите също.

Откровено казано, това не беше моето четиво. Разбира се, че ми беше гадно за героите, но те бяха на светлини години от мен и не можах да се вържа с някои от тях и макар да разбирах терзанията им, все едно слушах как някой разказва личната си история от съседната маса на крайпътно заведение. Буквално, ако не беше за предизвикателството, което правя вече за трета година, навярно хич нямаше да подхвана тази история. Не че е лоша, просто не е нещо което ми харесва да чета. Страници наред нищо не се случва и само четеш за отделения им живот и може би идеята е да се запиташ "Ама защо тия хора живеят така?", но откровено не ми будеше любопитството изобщо, просто знаех че искам или не ще разбера това така или иначе и ми беше много безинтересно. Кълна се, нищо не се случващи. Дори малките новости, появата на някой, просто нещо което досега не се е случвало, беше голяма работа, просто защото иначе времето съвсем щеше да е спряло.

Общо взето това е доста човешка история, но не е за всеки. Човек ще схване лесно нещата, но много вероятно да осъзнае в един момент, че има поне две прегради, които го делят от случващото се. Смисъл, ясно е че хората са дистанцирани от света, ама и от читателя ли следва да са? Наистина не мога да определя дали начина на писане на авторката е причината за това, но е факт, че има много истории, където знаеш че нямат нищо общо с теб, но можеш да ги усетиш. Тук не чувствах нищо, освен може би факта че в тия гори зимата трябва да е страшен студ и понеже слушах книгата през януари атмосферата си я създадох общо взето сама.

Обобщено, писането беше що годе окей, но не е нещо, което ще те вдъхнови по някакъв по особен начин. Историята беше сравнително добре структурирана като идея, но не мисля че изпълнението й е нещо, което ми допада. Нямам престава дори защо това е в жанр мистерия и трилър. Особено трилър. Може да сметнем, че има малко мистерия зад миналото на главния герой, но дотам. Трилърът присъства, колкото да ви подготви за нещо и после да се разочаровате. Докато слушах книгата в главата си създадох друга история, която звучеше по-интересна даже и дори бях леко разочарована, че не се оказа така и в книгата. Но да, действието е мудно, нищо интересно не се случва и просто чакаш завръзката и когато дойде си тип - това ли беше, честно?

Оценка:  (става)