18% Сиво

Заглавие: 18% Сиво
Автор: Захари Карабашлиев
Резюме: Един симпатично луд българин в Америка, една торба прясна марихуана и безкраен път... От Мексико до Ню Йорк, през България на 90-те. Гангстери и любови, надежда и отчаяние, смях и тъга. Кино-история за всички нас - емигрантите от собственото си минало. По пътя. Не на Джак, а на Зак. За да се намериш, трябва преди това да се изгубиш. Романът на Захари е поредица от снимки с думи. Някои от тях - рентгенови.Това е първата екшън-носталгия. Нов жанр безспорно! И като всяко първо нещо - зверски интересен.~Любен Дилов-син (Helikon)
Лично мнение: Да си призная въобще не очаквах да ми хареса, обаче бях приятно изненадана. Цялото това тръгване отзад напред, точно като идеята на Зак за "обърнатото време", непрестанно появяващата се ретроспекция към момента с фото сесията, която прави на Стела и диалозите между тях (мисля, за героя именно в този миг времето изглежда спряло - само двамата с любимата му имат значение) и естествено непрестанното търсене на себе си през суровата Америка. Не съм убедена, че в началото на своя път героят осъзнава, че търси не начин да продаде "стоката" и да избяга от живота си в Калифорния, а начин да открие негово собствено аз, което му се е наложило да натъпка дълбоко в себе си, след като се е сблъскал с трудния живот в Калифорния. За него това си е просто едно бягство - да се махне далече от празната си вече къща, от мисълта за Стела, от целия задушаващ го свят. И ето как това бягство скоро прераства в търсене...Търсене, запечатано в няколко сурови снимки, направени с любимия му "Никон"...През обектива му всичко прозира в 18% сиво - хората, местата, през които минава, самият живот.
П.П. Супер много се кефя, че се срещнах с автора на живо =)