The Time Traveler's Wife

Заглавие: The Time Traveler's Wife
Свободен превод: Жената на времевия пътешественик
Автор: Audrey Niffenegger
Резюме (превод): Историята разказва за Клеър, красива ученичка по изкуства и Хенри авантюристичен библиотекар, които се познават още от времето, когато Клеър е била на шест е Хенри на 36 и са се омъжили, когаот Клеър е била на 23, а Хенри на 31. Невъзможно, но вярно, тъй като Хенри има навика (по скоро става от само себе си, отколкото по негово желание) да изчезва във времето, изниквайки в други периоди от време, свързани с живота му - минало и бъдеще. Неговите изчезвания са спонтанни, неговите преживявания непредвидими, редуващи се между мъчителни и забавни.
"Жената на времевия пътешественик" представя ефектите от пътуването във времето върху брака на Хенри и Клеър и тяхната страстна любов един към друг, като историята се представя през гледната точка и на двамата. Двамата се опитват да водят нормални животи, изпълнявайки семейните си задължения - устойчиви работни места, добри приятели, деца. Всичко това е заплашено от нещо, което те нито могат да предвидят нито да контролират, правейки тяхната история затрогваща и незабравима.

  Така се случи, че в един прекрасен момент народа лудна по тази книги, само защото нали вече има и филм. По начало нямах намерения да я чета, но стана така че докато блуждаех в любимия ми сайт открих аудио книгата. Дръпнах си я и другото е история. Не вярвах да я изслушам цялата, но се оказа че можело. Истина бе, че имаше нощи, в които не можех да заспя, защото просто се НАЛАГАШЕ да чуя следващата глава, толкова ми беше интересно. Но това беше някъде към средата, което пък от друга страна си е цяло чудо тъй като на мен точно там ми става супер отегчително и точно тогава си дадох сметка, че тая книга ще има да я мъдря два месеца (примерно).
  И докато с това четиво бяхме, да го кажем, в "много добри отношения" на финала взехме, че си ги развалихме. Не за друго ами към края цялата тая работа с пътуването във времето ми дойде в повече. Вече не можех просто да махна с ръка и да кажа - Може и да е възможно... в една книга или Sci-fi. Просто вече звучеше прекалено абсурдно...И следваха реплики от рода на - "Абе да!" ; "Друг път!" И такива ми ти работи.
  В заключение - с доста смесени чувства ме остави книгата. Не мога да кажа, че си харесах някой герой. Никой от тях не ми стана достатъчно близък, не за друго ами аз като читател не се оприличих с нито един от тях. Не че са безлични или нещо, просто не съм като тях и не са ми присърце. Въпреки, че имаше такива сърцераздирателни сцени, че да не ти се насълзят очите направо си е за разстрел. (условно казано! Все пак и безчувствените хора - са хора! Уважавам ги за което!) Сега остава само да метна едно око и на филма =)

Оценка: