RD: Confessions Of An Ugly Stepsister

Заглавие: Confessions Of An Ugly Stepsister
Свободен превод: "Признанията на грозната доведена сестра"
Автор: Gregory Maguire
Вид: Ebook + Аудио книга
Дата: 10 юни - 10 октомври, 2009г.
Заб. С "***" е отбеляза всяка нова бележка, която съм писала. Тъй като ги поствах в нещо като форум и това представлява отделянето на единия пост от другия. В скоби съм поставяла мисли, които са ми дошли докато съм чела в момента писаниците от преди толкова месеци.

Надявам се всеки е наясно, че това нещо е пълно със СПОЙЛЕРИ!!!



***

То пък имало и филм по нея.
Така да видим какво разбрах досега.
Начи нашта приятелка, която и да е тя, че ми се губи кой точно разказва всичко това. Бе начи една майка и двете и деца отиват при некъв чичо - малкото се казва Айрис и вярва в приказки, голямото е Руд, а майката е бахти тъпата крава.
Започна с това как били три и гледали една счупена чиния - казах, че е объркано и тем подобни - и третата Клара гушнала букета.
Ще видя за малко от първа част на филма в ю тюб, че още мигам и се мъча да проумея кво се случва
Добре картинката леко по-леко се изяснява.
Останаха да живеят при някъв художник, който иска да рисува Айрис. Като чета за Айрис и все сеща за моа
Само да спомена, че Руд видя неква девочка, която се оказа тая Клара и сигурно майчИтУ после ще се хуук ъпне с бЪщЪ и и ще станат сестри, нали трябва да има ъгли степсистър? Та тая Клара я попита - Ти ли си изгубената, смененото дете? И и подари играчка
Сега и тоя художник лафи за некви подобни глупости...
Бтв днеска ми се гледа филм. Как ме кефи да си пиша така. В смисъл, че хей...толкова е хаотично и яко и още повече - дер ис но уей фор самуан то си ит! (тука съм била в голяма грешка като гледам...Събда! Все още не мога да разбера какво ме кефи да пиша на българо-английски о.О)
Четем!

QUOTE

"I see a wicked witch, and a cow that gives milk of pure gold,"

Тва ме кефи, особено часта за Уикет Уич. Нашта Айрис е много отнесена, мечтае за феи, магии, подменени деца, докато сестра и е олигофрен. Не си въобразявам, така е.
Дойде момента Мастър да нарисува Айрис, обаче нашта нещо не можа да се концентрира и той се ядоса и тя изтича плачейки в кухнята при мамка си и тя и каза да бъде каквато Мастър (да, знам че значи Майстор, ама...) иска да бъде, иначе ще отидат на улицата гладни. И Айрис и каза - Той иска красота, а получава хрътка. Щото на времето нея са я обиждали че била хрътка. Сестра и е некъв огромен олигофрен, тя слаба и хръткава (Няма такава дума!!!)

QUOTE

"Gossip is stronger than gospel sometimes,"

Чирака му Каспър се прибра, обаче нашия задържа Маргарета и дъщерите и. И понеже Каспър нарочно го ядоса и той излезе на някъде. Сега да обясня. По думите на Каспър целта му е точно да го ядосва, за да излиза малко от това място иначе съвсем ще се алианира и ще остане на саме с картините си едва ли не завинаги. Бтв той каза на Айрис, че за Клара се подозира в Хаарлем, че е подменено дете. Както и да е. Та сега Мастъра като го няма той показа картините на Айрис на самата Айрис. И той я нарисувам супер яка, и красива и тем подобни. (Глупости! Нарисува я такава каквото е - грозна! Тука помня, че докато четях стана голямо объркване)

QUOTE

"It says," Caspar insists, "it says nothing about luck, nothing about Iris, nothing about girls. It says only one thing. It says: Aren't the flowers beautiful?"

Добре успях - 52 шибани страници. Войн! Ъген!

***

Смятам да почета още малко от тази книга докато закусвам, а после може да довърша хрониките ако съм на кеф. (Факт! Не бях!)

Стана така, че Мастера ги изгони - Айрис и Руд да ходят на ливадата да берат цветя, че щял да идва гост и нали Айрис се ядоса. Седя малко на ливадата, а от там се вижда кой идва у Мастера и тя видя някъв човек и каза на Руд да кибичи още там, пък като дойдат крави, понеже изрода го е страх от крави да вика. ("кибичи", "изрода" - леле, била съм в перфекта кондиция!?) И така. Бахти как само я нарекох крава, не ме е срам даже. ахахаха. Подробности.
Та Айрис се върна и чу какво си говорят. Вад дер Меър иска да вземе картината на Айрис, но иска и утре сутрин заедно с картината да му доведат и самата Айрис.
Интересно. Имал нужда от хора в имението си.
Ще я видим тази работа

***

Оф бях почнала тука една тема, ама Мозилата заби и рестарт и така...Сега няма нищо от нея.
На кратко - тая книга е тъпа и отегчителна.
Айрис, Руд и майка и се преместиха да живеят при Ван Дер нещо-си...
За протокола мъжът е под чехъл. А тъпата им подменена щерка не е излизала от 3 години от къщата. Бахти!
...
Добре, добре...малко ми стана интересно, но малко...

QUOTE

"Because this is all the world I have. The greater world is poison to a changeling; I would die. So I am kept, for my own health and good, merely here: in the pretty prison house, with this small room of outside adjacent to it."

Добре прочетох тази глава...Следващата се казва Small Oils. Към края стана мн малко интересно оттам насетне...ноооо. 90 страница и не ми е ясно как ще я прочета.

***

ДОбре че си я на мерих на аудио иначе да съм се преметнала три пъти в гроба...без да умирам...Сигурно съм, че чувството би било същото, че и по-лошо.
Та на финала трябва да кажа, че книгата не беше лоша. Предполагам е като тези на Геймън. Аз тях не мога да ги асимилирам нормално. В смисъл, че ги чета едва едва...На места са чудя, въобще защо ги чета...на други си давам отговора и на самия финал - УОУ, това беше супер...
Не предполагах, че на финала доведената сестра ще се окаже Руд...Мислех си през цялото време, че е Айрис, че тя разказва сторито, а то било Руд. Обаче само как го каза на финала - Сега от срама, който носи семейството ни хората разказват приказка. Доста по...как да го кажа...реалистично звучеше "приказката". Възможно е Клара да иде на бала и принца, каквато е хубава да я изнасили или просто тя да не се усети какво става и да го остави да прави каквото си иска с нея. Но аз залагам на първото, защото тя беше силно смутена, че накрая дори избяга от стаята. Пък и тя беше само дете...Както се разказваше и в самата книга. Едва ли е знаела какво се случва, както и Мелинда Сордино... И ето как една гротескна история се превръща в приказка...
Имаше един цитат, който ми хареса - Колко е странно как винаги помним какво сме направили, но никога защо?...