Evermore (The Immortals, #1)

Заглавие: Evermore (The Immortals, #1)
Автор: Alyson Noel
Резюме (превод): След ужасен инцидент отнел живота на семейството и 16 годишната Евър започва да вижда аурите на хората, да чува техните мисли и да разбира цялата житейска история на някой само с едно докосване. Опитвайки се да се справи с новите си способности и по този начин странейки то хората, тя превръща себе си в "откачалка" за останалите ученици в нейното училище. Но всичко се променя, когато тя Евър среща Деймън Аугусте. Тя го вижда и веднага я удря онова чувство все едно го познава от много време. Той е страхотен, екзотичен и богат и пази доста тайни. Когато Деймън е около нея той прави нещата да се появяват и изчезват, той винаги изглежда така все едно знае за какво тя си мисли и той е единственият, който може да заглуши шума от хилядите хвърчащи около нея мисли в главата и. Тя, обаче не знае кой наистина е той...или какво е той.
Лично мнение: За мен тази книга не струва. Идеята може да е била много хубава, но не смятам че авторката е постигнала целта си и я е реализирала, защото ако го е направила аз въобще не усетих подобно нещо. Сигурно проблема е в мен. Както и да е. Докато слушах, защото отново беше на аудио книга и слава Богу иначе не знам как бих го издържала това...да си кьорава очите с него. Та докато слушах си виках - Егати, тая все едно е окрала най-доброто от книгите които съм чела досега и го е вмъкнала в тази и вместо да я направи по-добра от първите я е наблъскала с хиляди неща и тотално е убила всичко хубаво, което е могло да се роди от историята. Готино момче в училище? Туайлайт??? И други подобни, защото не е за първи път експлоатиран тоя ефект, но изглежда на разгонените тийнчета им харесва (сега да не тръгнете пак да ме обвинявате че съм проста и не разбирам. Станете на моите години, тогава ще си говорим!). Само дето тука въобще не е представено като хората. Най-добър приятел гей? Добре това тотално ме метна към House of Night, само дето Деймиън от ХоН е много по-готин от Майс в това нещо. Това да вижда духове? Е, тука тотално се направи на Сюз от "Медиаторът". Само дето при тая невменяема героиня, която няма как не трябва да чува гласовете и защо аджаба да не се натряска по тоя случай духовете се появяват най-често в образа на малката и сестричка, която лазеше не само по нейните нерви, но и по моите. Вижте най-добрата и приятелка беше готина. Още не беше преоткрила себе си и се луташе някъде между пространствата, търсейки "следващото голямо нещо" разбирайте човек, на когото да прилича. Абе както и да е. Вероягно ще метна едно УХО на втората част, която също си намерих на аудио (отново - на друг носител не бих я понесла), та ще видим дали поне при нея нещата не са поне малко по-добри или са си все така зле, по-лошо - много зле.