"Американски богове"

Заглавие: Американски богове
Оригинално заглавие: American Gods
Автор: Нийл Геймън
Резюме: Шадоу е мъж с минало. Сега обаче той не иска нищо друго, освен да живее спокойно с жена си и да не се забърква в неприятности. Докато не научава, че тя е загинала в ужасна катастрофа. Той тръгва за погребението и самолетът е разтресен от силна буря, а някакъв човек на седалката до Шадоу му се представя като господин Уензди и знае за него повече, отколкото е възможно. Непознатият предупреждава Шадоу, че се задава много по-голяма буря. И от този миг нататък вече нищо няма да бъде същото...(Източник)
Лично мнение: Геймън винаги ме хвърля в някакъв шок и ужас. В смисъл, че докато чета творчеството му винаги следва нещо от сорта - оф, сега за кво чета това;две минути по-късно: А, ето защо...; на финала на книгата - Егати яката книга, защо свърши! Досега съм чела две негови произведения и съм започнала трето, което ей така виси, защото аз Геймън не мога да го излапам на един дъх, влача си го месеци наред, докато не дойде финала на книгата и почвам - О, трябва да си намеря още нещо на него. Много странно отношение проявявам към книгите му. В заключение - той, че е добър, добър е...страхотен е...Просто така някак ми влияе, че се разпростирам в месеци да го прочета и накрая съжалявам, че не съм го направила по-рано, че да имам сега време да чета нещо друго от него. Иначе е супер въздействаща тази книга...Всички знаем, че на времето по земята е имало хиляда и сто (образно казано) богове....но никой не знае какво се е случило с тях след въвеждането на официалните религии. Е, ето сега вече знаем. Благодарско, Нийл! Книгата прозира и със страхотно чувство за хумор. Няма да забравя, когато разправях на един приятел за особения случай на жената на Шадоу и как той изпадна в див смях и чистосърдечно ме попита "Абе, ти какви книги четеш?" Хаха. Беше си куриозно. А, Уензди ме дразнеше през цялото време...Разбирам защо направи всичко това...забравата е кофти нещо, но си беше подло и на финала старото си е старо и забравено, новото си е ново и ежедневно използвано.