Лечение (Септимъс Хийп #3)

Заглавие: Лечение (Септимъс Хийп #3)

Оригинално заглавие: Physik (Septimus Heap, #3)  

Автор: Анджи Сейдж

Издателство: ИнфоДар

Жанр: Фантастика

Вид: Настолна книга

Страници: 456

Резюме (от издателството):  Третата книга за фантастичното пътуване на Септимъс Хийп, седмия син на седмия син, въвлича Джена и Септимъс в едно изпълнено с опасности приключение. Когато Сайлъс Хийп Разпечатва забравена стая в Двореца, той освобождава духа на Кралица, живяла пет­сто­тин години по-рано. Кралица Етелдреда е също толкова страховита в смъртта, как­то и в своя живот, и продължава да носи са­мо злини. Нейният диаболичен план да си оси­гу­ри вечен живот и вечно царуване включва и таланта на нейния син, алхимика Марселъс Пай. Той е автор на книга по Лечение, която се оказва единственото оръжие в борбата срещу страховита болест, върлуваща в Двореца.

Лично мнение:  Анджи Сейдж не спира да ме изненадва. Докато в първата книга имаше мистерия със Септимъс - жив ли е не ли; във втората действието се въртеше около отвличането на Джена или по-скоро опитите по осъществяването му; то в третата тотално ни върна 500 години назад във времето. Доста интересно и сполучливо хрумване. Смея да твърдя, че въвеждането образа на кралица Етелдреда определено беше добро, а да не говорим колко сполучливо беше описанието и - определено буди антипатия както и трябва. Колкото до нейният плъх или там каквото е това нещо "Ай-Ай" мога да кажа, че всеки път щом прочетях някой пасаж за него, въпреки да знаех на какво е способно някак си в мен се надигаше смях. Просто беше уникално изродче, кълна се - малко, пухкаво, с ококорени очи, плъховидна опашка и един единствен зъб, който както стана ясно носи големи поражения след себе си.
В заключение книгата беше интересна. След трета книга от този автор вече си правя изводи за самия му стил. Започва всяка история интересно, забързва действието, към средата почваш да забавяш и да си викаш "Е, сега защо ми говори за това, кажи какво стана с еди кой си!" и за финал отново спринтираш като за последно. Да видим как ще бъде с четвъртата книга =) 

/Бтв колкото и налудничево да звучи смятам, че младият Марселъс Пай беше готин. Проблем?/

Оценка: 3 от 5 (добра)

My Soul to Lose (Soul Screamers, Prequel)

Заглавие: My Soul to Lose (Soul Screamers, Prequel)
Автор: Rachel Vincent
Издателство: Harlequin Teen
Жарн: фантастика
Вид: ebook
Страници: 80
Резюме(превод): Предполагаше се да бъде забавен ден, пазарувайки в МОЛ-а заедно с нейната най-добра приятелка. Тогава започна паник атаката и Кейли Кавана намира себе си крещяща и неспособна да спре. Нейните тайни страхове са извадени на яве и това е най-ужасният ден в живота и.
Докато не се събужда в психиатрична клиника.
Тя се опитва да убеди всички, че е наред - въпреки сенките, които вижда да се оформят около друг пациент и подтика да крещи, който я прогаря отново и отново. Всички смятат, че тя е луда. Всички без Лидия, това е. Друг пациент с някой специални сили...
Лично мнение:  Никак не лоша книжка предвид, че е предистория на оригиналната серия, която да си призная не мога да кажа дали ще имам време да я прочета или не. Само мога да се надявам. Определено ми хареса прочетеното във всеки случай. Историята не беше лошо, но като че ли нещо липсваше. Не знам точно какво и вероятно там е проблема. Хах. Вероятно ако хвана да видя и следващата книга нещата ще придобият някаква пълна представа, но на този етап толкова. (Понякога си мисля, че мога да коментирам съдържателно само книга, която не съм харесала о.О)

Оценка: 3 от 5 (добра)

"Алхимикът"

Заглавие:
Автор: Паулу Коелю
Изтателство: Обсидиан
Жанр: а де?
Страници: 160
Вид: Настолна книга (заемка от една позната)
Резюме: "Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.
Алхимикът знаеше легендата за Нарцис - хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не по този начин завършва историята на Оскар Уайлд.
Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
- Защо плачеш? - попитали ореадите.
-Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
-О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис - продължили те.
- В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
- Нима Нарцис беше красив? - попитало езерото.
- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – отговорили изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
-Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше над брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.
-Каква хубава история! – рече Алхимикът.”
Лично мнение: Окей, предполагам една грамада народ обожава тая книга. Е, аз не съм от тази грамада. Много съжалявам, но не мога да харесвам нещо, което ме кара да се чувствам по-тъпа отколкото съм всъщност. Едно и също нещо беше повторено - отново и отново и отново. Едва ли не ние сме тъпи и ако не ни го повтори няма как да схванем за какво иде реч. И по принцип цялата книга беше написана прекалено постно. Просто не е по мой вкус. Схванах посланието от написаното, но това не променя факта, че прочетеното нася в мен повече физиономии на отегчение и мръщене, отколкото някакви положителни емоции. Ако не беше book club, където трябваше да я четем въобще да не съм си губила времето.
Оценка: 2.5 от 5 (има изгледи да придобие вид на книга)

Nightlight: A Parody

Заглавие: Nightlight: A Parody
Автор: Harvard Lampoon
Жанр: Пародия
Издателство: Vintage
Вид:  Ebook
Страници: 160
Резюме (превод): Пародия по Twilight.
Бледа и спъната, Бел пристига в Суичблейд, Орегон търсейки приключение или поне нежив съученик. Скоро тя открива Едуарт, супер-готин компътърен загубеняк с нулев интерес към момичета. След като става свидетел на поредица от странни събития - Едуарт оставя храната си недокосната на обяд! Едуарт я спасява (не храната) от летяща снежна топка! - Бел изживява драматично откровение: Едуарт е вампир. Но как да убеди Едуарт да я ухапе и да я трансформира в своя булка за вечни времена, особено когато изглежда той намира момичета за отблъскващи?
Изпълнена с романтика, опасност, липса на родителски контрол, плашещо преследвачески тип поведение и вампирски абитуриентски бал Nightlight е гръмогласна история за обсебено от вампири момиче, което търси любовта на грешните места.

Е, окей сега не мога да скрия че се спуквах от смях на това нещо. Не сериозно. Имаше такива култови цитати, които просто не може да не събудят смях в теб. Само дето с напредването на книгата този вид цитати започнаха да намаляват и намаляват и все по-често започнаха да се появяват налудничави дори за пародия ситуации, които лично на мен ми дойдоха в повече.
Да, беше ми ужасно забавно да чета как някой друг се присмива на Twilight, но не мога да кажа, че беше направено както трябва. Както вече не веднъж съм казала, това е проблема на пародиите: в опита си да ги направиш смешни включваш какви ли не неща, докато накрая неминуемо прекалиш с тях. Точно това се беше случило и тук.
Иначе ако искате просто да убиете време, да се позабавлявате и без това ви е втръснала манията по "Здрач" може спокойно да метнете едно око на тази книги и без това не е дълга, а и определено ще ви повдигне настроението. =)
Оценка:  

Мис "Съвършенство"

Заглавие: Малки сладки лъжкини: Мис "Съвършенство"
Оригинално заглавие: Perfect
Автор: Сара Шепард
Издателство: "Ергон" 
Жанр: чиклит
Вид: Настолна книга
Страници: 270
Резюме (от Ергон):  Спенсър, Ариа, Хана и Емили трупат тайни, стари и нови - те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са сладки малки... лъжкини! Но "А" няма да ги изпусне от ноктите си; "А" знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент!..
Лично мнение: Тази книга си я поръчах и ми я доставиха в пекът и вчера я прочетох. Какво друго да кажа освен "Леле!". Сара просто иска да ми докара инфаркт. Пише невероятно тая жена. Поредната книга, в която ме остави без дъх и мигаща учестено.
Историята става все по-напрегната и момичетата стават все по-оплетени в собствените си малки лъжи...Но А. знае всичко и едно от любимото му занимание е да го споделя с останалите наоколо. И кой всъщност уби Али? Великият въпрос! А отговорът му е все още толкова мъглив и неизвестен както и в началото.
Оценка: 4.5 от 5  /невероятна/

Doctor Who: Feast Of The Drowned

Заглавие: Doctor Who: Feast Of The Drowned
Свободен превод: Доктор Кой: Пиршеството на Удаваните
Автор: Stephen Cole
Издателство: BBC Books
Жанр: Научна-фантастика
Вид: аудио книга
Продължителност: 2 часа и нещо
Ревю (превод): Когато военно-морски крайцер потъва при мистериозни обстоятелства в Северно Море всички на борда са изгубени. Роуз е тъжна да научи, че братът на нейната приятелка Киша е бил един от загиналите. И все пак той се появява пред тях като призрачно видение, молейки ги да го спасят преди да е дошло пиршеството...пиршеството на удавените. Докато мъртвият екипаж преследва своите любими хора из целия Лондон, Докторът и Роуз се потопяват в смразяващата мистерия. Какво е потопило кораба и защо? Когато останките на крайцера са се разпилели из Темза каква зловеща сила се е разпиляла с тях? Тъмните води на реката крият дори по-тъмна тайна, докато подготовката за пиршеството е към своя край...
Лично мнение: Определено първата книга, която изслушах ми хареса повече - дали защото внимавах повече или защото самата история ми беше по-интересна, не знам. При тази до толкова бях разсеяна, че се наложи втората част да я слушам два пъти, просто защото чувах откъслечни неща от нея и ми се губеха моменти и дефакто на финала слушах как всичко се нарежда, но идея си нямах защо. Та ето как слушах отново.
Като цяло обичам истории за призрачни кораби или за призраци и вода, но тази някак не можа да ме докосне. Че беше интересна беше, дори бих искала да я видя направена на епизод, но някак нещо в нея куцаше. Даже не знам какво. Но гласът на Дейвид продължава да е срахотен, е не както в първата книга, но е страхотен. Убиваме като каже някоя от неговите запазени думи с типичния му акцент - "Hello!" или "Yes...BUT.." Просто е феноменална личност този човек! <3
Оценка: 2 от 5 /става (за разпалки)/