Евърлост (Скинджакър #1) от Нийл Шустерман

Оригинално заглавие: Everlost (Skinjacker #1)
Свободен превод: Евърлост (Скинджакър #1)
Автор: Neal Shusterman / Нийл Шустерман
Жанр: фентъзи
Резюме (превод от корицата):

Ник и Али не оцеляха в автомобилната катастрофа... 

...но душите им не стигнаха точно там, където трябваше да отидат. Вместо това останаха на половината път между живота и смъртта, в предверие известно като Евърлост: сянка на истинския живот, пълно с всички неща и места, които вече не съществуват в него. Магично място и едновременно с това опасно, където групи от изгубени деца вилнеят наоколо и всеки, който се задържи на едно място за прекалено дълго, започва да потъва, та чак до центъра на Земята.

Когато двамата откриват Мери, самообявилата се кралица на изгубените деца, Ник има чувството че отново е открил своя дом, докато за Али да прекара вечността на границата между двата свята не е алтернатива. Въпреки всички предупреждения, тя се впуска в изучаването на "престъпното изкуство" по обсебване на живите и така навлиза в опасна територия, където чудовище наречено МакГил заплашва всички души от Евърлост.

В този творчески роман, Нийл Шустерман изследва въпросите за живота, смъртта и това, което може да се окаже между тях.

Какво се случва с децата след като починат? Дали всяко едно от тях достига до края на своето пътуване? И какво става когато всъщност не го направи?
Това е историята на Ник и Али - две изгубени деца, които намират смъртта си неочаквано и сега се опитват да разберат странното място, където всички починали деца отиват, същото което наричат Евърлост.
Достатъчно трудно е човек да приеме факта, че вече не е част от света на живите, но да се окажеш на място като това пълно със странни деца, борещи се за територия, която честно казано никъде не пише, че е тяхна и да контактуваш с такива, които дори вече не помнят кои са, нито как и кога точно са попаднали тук, може да се окаже още по-трудно.
И изглежда Евърлост си има всичко - опасности, момиче което всички смятат за своя кралица и дори плашещо чудовище.
Мислите си, че смъртта е лесна - пак помислете!

Признавам с хиляди милиарди пръсти на сърце, че това е една от любимите ми поредици. Само като се сетя за нея и ми се доревава. Но, спокойно не е ревлива книга - поне не първата кнага от поредицата.
Основна причина да я започна? Факта, че обожавам другата серия на Нийл - Unwind и стила му на писане, да не говорим за идеите които вмъква, мисли нетрадиционно и това ме кара да го харесвам, изиграха основна роля при избора ми. Честно хора, не съжалявам!
Няма да лъжа като кажа, че първата книга беше леко тегава и още се мъчех да навляза в нещата, случващи се в Евърлост, но при следващите просто качеството на историята до толкова се покачи, че дори на мен ми е непонятно да проумея как стана това.
Като цяло харесвам истории, които отварят въпроса за живота и смъртта и няма как да знам дали по средата има нещо подобно, но Нийл толкова добре го е направил, че като нищо бих се съгласила, че да, може и така да изглежда. Но това, което харесвам най-много в стила му е, че героите му са завършени. Запознаваш се с тях на много дълбоко ниво до там, че накрая можеш чисто и просто да кажеш в съответната ситуация какво би направил този герой. Друго, което харесвам е, че всичко което е споменал в книгите си има логика. Не е просто оставено там, за да подсили нещо, което по начало е слабата връзка на книгата, напротив ще ти обясни защо точно това е слабата връзка в сюжетната линия и как трябва да си остане такава, защото без нея същата тази история няма да бъде това, което е в момента и ти ще кимаш и викаш "Ааа, сега вече разбирам!".
От гледна точна идеята - вдъхновяваща. Наистина ме накара да се замисля за толкова много неща. Определено история, която би останала в читатели (разбира се след първата книга, защото тя наистина имаше някой слаби моменти, които развалиха общата представа за понатъчните) и която не биха забравили след години (защото аз я четох преди две и още със сила звучи в съзнанието ми).
Препоръчвам горещо тази поредица, но с условието че няма да спрете след първата книга. Дайте й шанс и няма да съжалявате. Има какво да се научи от нея. Има върху какво да се замислим.

Оценка: