Не питай, не казвай (Малки Сладки Лъжкини #9) от Сара Шепард

Заглавие:  Не питай, не казвай (Малки Сладки Лъжкини #9)
Оригинално заглавие: Twisted (Pretty Little Liars #9)
Автор: Sara Shepard / Сара Шепард
Жанр: чиклит
Резюме (от корицата): Вече цяла година откак злостните есемеси от А. спряха и тайната за изчезването на Алисън Дилорентис най-сетне може да бъде оставена на мира. Да спи зло под камък... или под огън, може би? А може и под...вода, примерно. Хм, знае ли човек - в Роузууд се сбъдват какви ли не призрачни сънища... Но каквото и да ти се присънва - по-добре не питай, не казвай!

Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено - и упорито продължават с мръсните си номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни от всякога - тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.

Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.

Добре, първо да започна с това, че преводът да заглавието е убийствен. В смисъл знам, че е трудно да преведеш буквално нещата, още повече когато много често на български си нямаме точната дума, но сериозно ли нямаше други подходящи?!
Следва припомняне на самата книга - боя се, че там мъглата е доста дълбока и непрогледна. Значи книгата трябва да ми е била интересна, но щом нищо не си спомням от нея или почна да я сливам с истории от предишните, може да си представите колко оригинална и вълнуващо запомняща се история трябва да е било. Единственото, което помня е, че наистина се питах защо й беше на Сара да продължава поредицата с още 12 книги. В смисъл то и към края на останалите осем вече почвах да губя нишката, както вече съм писала, ама тука нещата не се подобриха.
Добре, че беше резюмето, че да си припомня това онова от случилото се в Ямайка. Вярно, че авторката беше решила, че няма нужда да се връща към предишната история (което е добре, защото не знам колко дълго още щях да я издържа), но мистерията към която ни насочи този път беше малко изсмукана от пръсти. Все едно бе гледала епизод от "Отместопрестъплението" и беше решила, че ще е страхотна идея да бутне някоя мистерия ала Лас Вегас, Маями, Ню Йорк и понеже тя не е нито Грисъм, нито черния Грисъм, нито даже посребрения Грисъм (последните двама са като естествена замяна на всъщност незамения Грисъм и просто такъв прякор си им остана), нито Хорейшио, та така... леко куцаше сюжета, но предполагам след 9 книги човек се изчерпва. Това, разбира се, е разбираемо, само не разбирам защо си го причинява? И понеже аз съм мазохист, следвам примера й  - и докато не прочета всичко няма да се спра  - о, не. Най-трагичното е, че доколкото видях освен тези четири има още 2, а по реакциите на читателите те не са по-развълнувани от мен. Но, пак се повтарям, евала ѝ правя на Сара - пише увлекателно и се чете лесно, резултатът е добри истории за убиване на време, а понякога в забързаното и натоварено ежедневие човек има нужда точно от това.

Оценка: