"Обсебен" от Чък Паланюк

Оригинално заглавие: Haunted
Свободен превод: Обсебен
Автор: Chuck Palahniuk / Чък Паланюк
Жанр: фикшън
Вид: настолна книга
Резюме (превод от корицата): "Обсебен" е роман съставен от разкази: 23 от най-ужасяващите, забавни, мозъко-взривяващи, обръщащи стомаха истории, на които някога сте попадали. Те са разказани от хората, отзовали се на обява във вестника, гласяща "Събираме автори: оставете живота си за три месеца". Те са подведени да вярват, че ще загърбят всички разсейващи аспекти от "истинския свят", които им пречат да създадат шедьовъра, който носят в себе си. Така попадат в огромен и богато украсен театър, където са напълно изолирани от външния свят и където топлината, електричеството и най-важното храната изключително бързо намаляват. И колкото по-отчаяни стават обстоятелствата, толкова по-отчаяни са й историите, които се разказват, с което нарастват и дяволитите машинациите на авторите им да превърнат себе си в герой от неизбежна пиеса/филм/не-художествен блокблъстър, който непременно ще бъде направен от тяхното изживяване в това забравено от Бога място. 

Поредното произведение от Чък, което нямаше как да не прочета. Определено този човек винаги ме изумява с начина на оформяне на творбите си. При "Оцелелият" беше избрал историята да бъде отзад-напред, а тук едновременно представяше случващото се в момента с героите и техните истории, отразяващи причините те да се наемат на това начинание да дойдат тук. Те бяха добре подплатени и представени до толкова, че на част от тях наистина ти иде да им съчувстваш, за това което ги е сполетяло.
Особено много ми хареса как добре беше предал идеята колко болни могат да бъдат някой хора за слава. Колко важно е да бъдеш някой независимо как си го постигнал. Още повече, че болната амбиция и абсолютно нелоялната конкуренция в това затворено пространството могат да се окажат повече от нездравословни.
На места книгата приличаше на "10 малки негърчета", просто защото неминуемо отделянето на група хора от света и постепенното им елиминиране няма как да не те навее на тази мисъл. Тук обаче държа да кажа, че само това е общото. Самото развитие на историята, да не говорим за идеята на написването й - са напълно различни. Героите типично за Паланюк са гротескни и трудно можеш да си харесаш някой без преди това да се запиташ "Какво точно не му е наред на този?!".
Определено още една книга от автора, която би ви накарала да повярвате, че винаги може да бъде по-зле. Може вие да сте тези герои. Може на вас да се случва това, което на тях в момента. Може и вие да изгубите акъла си по-идеята за бърза слава.
Харесвам книгите на Чък главно, защото, както вече съм казвала, доразвива тезите си от предишните, но и също така че освен, че те кара да си отдъхнеш, че живота ти не е чак толкова зле колкото си си мислим и че всъщност трябва да направим всичко възможно, за да не стигнем то мястото, на което се намират тези герои в момента. Честно казано мен това доста ме стимулира. Затова и продължавам да чета книгите му и не смятам да спра докато не прегледам всяка една от тях.
Ако харесвате изкривени история за герои, които ако не съвсем, то в много редки случаи биха се превърнали във ваши любими герои - то тази книга ще ви допадне. Признавам, че сравнено с другите книги на Чък тази има някой слаби места, но като цяло поддържа стила му. Така че, ако харесвате другите произведния на Паланюк и това ще ви хареса.

“Хората се влюбват толкова много в своята болка, че не могат да я оставят зад себе си. Същото е като с историите, които казват. Хващаме себе си в капан.”

“Разликата между това как изглеждаш и как виждаш себе си е достатъчна да убие повечето хора. И може би причината вампирите да не умират е защото не могат да видят себе си по снимки или в огледала.”

“Ако можем да простим стореното ни от другите...
Ако можем да простим, това което ние сме им сторили... Ако можем да оставим всичките си истории зад гърба ни. Това да бъдем злодеи или жертви. Само тогава може би ще можем да спасим света.”

“Светът винаги ще наказва няколкото хора със специални таланти, които останалите от нас не разпознават като истински.”

“Да, ужасни неща ще продължат да се случват, но понякога тези ужасни неща - те те спасяват.”

“Някой истории ги използват. Други използват теб.”

“Когато умрем, това са историите които остават на устните ни. Историите, които казваме само на непознати, на някое тайно място в откъслечните часове на нощта. Тези важни истории, които репетираме от години в главата си, но никога никога не изричаме. Тези истории са призраци, които връщат хората от смъртта. Само за момент. За кратко посещение. Всяка история е призрак.”

“Това е американската мечта: да изградиш живота в нещо, което можеш да продадеш.”

“Въздухът винаги ще бъде изпълнен с нещо. Тялото ти ще е прекалено болно или изморено. Баща ти ще е прекалено пиян. Жена ти прекалено студена. Ти винаги ще имаш някое оправдание да не живееш живота си.”

“Ето така работи страшната история. Преминава като ехо, носейки някакъв древен страх. Пресъздава някой забравен ужас. Нещо, което ни харесва да мислим, че сме надраснали. Но все още може да ни изкара акъла до сълзи. Нещо, което се надяваш, че е било излекувано.”

“Преобръщаме живота си в ужасяващо приключение. Хорър история по действителен случай с щастлив край. Изпитание, което сме оцелели, за да разкажем.”

“Нашата най-чиста форма на радост идва, когато хората, на които завиждаме биват наранени. Това е най-истинската форма на радост.”

“Имаме болка и омраза, и любов, и радост, и война в света, защото ние ги искаме там.”

“Имах навика да смятам, че тайната на щастливия край е да свалиш завесата в идеално точното време. Момент, след щастието, когато всичко отново е грешно."

“Ако обичаш нещо... пусни го на свобода. Само не се учудвай, когато се върне при теб с херпес.”

“Ние обичаме нашата болка. Нашата драма. Но ние никога, никога няма да го признаем." 

“Хората се нуждаят от чудовище, в което да вярват. Истински и ужасяващ враг. Демон, срещу който да дефинират себе си. В противен случай ще е просто ние срещу ние.”

“Целият ти живот, - каза тя. - търсиш катастрофа - послушваш катастрофи - така че да си добре отрепетиран, когато главната най-накрая дойде.”

Оценка: