Сойка-присмехулка (Игрите на глада #3) от Сюзан Колинс

Заглавие: Сойка-присмехулка (Игрите на глада #3)
Оригинално заглавие: Mockingjay (The Hunger Games #3)
Автор: Suzanne Collins / Сюзан Колинс
Жанр: антиутопия/дисутопия
Резюме (от корицата):
"Казвам се Катнис Евърдийн.
Защо не съм мъртва?
Би трябвало да съм мъртва..."

Окръг 12, родното място на Катнис Евърдийн, огненото момиче, е унищожен, но тя е жива. Гейл е избягал. Семейството на Катнис е в безопасност. Пийта е в ръцете на Капитола. Окръг 13 наистина съществува, има бунтовници, има нови лидери. Революцията се разгаря.

Сега успехът на въстанието зависи от готовността на Катнис да се подчини, да поеме отговорност за живота на безброй хора и да промени бъдещето на Панем. За да го направи, тя трябва да преодолее гнева и недоверието си и да стане Сойка-присмехулка - символ на въстанието - каквато и да е цената лично за нея.

Гадно ми е да го кажа, но тази книга доста ме разочарова. Въпреки, че знаех какво ще последва в нея и тем подобни пак не очаквах да съм разочарована - да се дразня на развитието на действието - да, но не и разочарована.
Окръг 12 е история. Сега битката е друга. Сега е време да си върнем изгубеното. Да се борим за това, което ни принадлежи по право. Да направим равносметка и да преценим от какво наистина имаме нужда. Защото точно сега всички имат нужда от символ, но кой ще бъде до този символ, когато той се нуждае от някого?
След края на последната книга нещата обещаваха да стават все по-интересни, до момента в който се оказа, че не са чак толкова. Като цяло действието и нещата, които се случваха бяха доста объркващи. Емоционалното ниво на героите преливаше - да, разбирам че предишния ти дом вече го няма, Катнис, и чак сега си осъзнала какво истински значат за теб някой хора, но пак ми беше в повече. Откровено казано всичко ме натоварше от гледна точка емоционалност в тази книга. Да не говорим през какво оставиха да премине любимеца ми Пийта. Не отричам, че съчувствах на случващото се през цялото време, но и също така през цялото време имах това неприятно чувство, че нещо не е наред. Нещо куцаше на тази книга и не говоря само за няколкото странно обясними умирания (не е спойлер, просто защото е битка, очаква се да умират хора, кои вече - ще разберете ако прочетете книгата/или гледате филма), които дори не разбираш че са се случили, може би защото Катнис не им сложи цветя в коса и не пя песни докато ховъркрафт ги отнася както стана с Ру. Определено тук имахме нужда от повече емфазис на случващото се, за да го преживеем по-пълно, но не.. Сюзан беше тип "Ми не. Написах три книги и искам да приключвам с тая работа, окей?!"
И сега ако спомена за прочитането на книгата беше още жив в главата ми вярвам, че щях още на дълго на широко да излагам неща, които не са ми харесали, но уви основното чувство си остава разочарование. Единственото, на което разчитам в момента е прекрасните хора от филмовата индустрия да си свършат работата и да ни преставят нещо изключително, та дори да надминат очакванията ни. *стиска палци* Времето ще покаже!
Едно признавам - имаше завършек. Той определено не е това, което много фенове биха искали да прочетат на финала на любима поредица, но е реалистичен. Вярвам, че ако нещо подобно наистина се беше случило - това би бил един логичен край. Мисълта ми е, че не можем да очакваме от момиче, чиято младост е минала в това да се бори за живота си и за този на любимите й хора и накрая да сияе и цъфти. Никой не е казал, че края ще ни хареса, но както и в живота, такъв определено има.

Оценка: 

Лин