Оригинално заглавие: Everfound (Skinjacker #3)Свободен превод: Евърфаунд (Скинджакър #3)
Автор: Neal Shusterman / Нийл Шустерман
Жанр: фентъзи
Вид: аудио книга
Резюме (превод от корицата): Докато Мери е в стъклен ковчег на борда на призрачен влак, движещ се на запад, нейните работолепни слуги очакват нейното събуждане, привличайки нови и нови души в Евърлост, които да й слушат. Междувеменно Джакен Джил се среща с Джикс, фърджакър - скинджакър, който може да влиза в телата на животните, най-вече ягуари. Оказва се, че Джикс служи на божество на маите, което събира монети от Евърлост за своя Вурлитцер - машина, която предрича бъдещето.
В продължението на своята трилогия Нийл Шустерман разкрива нови страни на героите си от Евърлост, изправени един срещу друго в битка, която може да разруши целия живот на Земята.
Много се чудех как да преведа заглавията на тия книги, понеже първата си беше името на самото място и си беше буквално преведена реших и другите да ги оставя така - който е достатъчно смел би прочел поредицата и би разбрал защо са оставени в този си нелицеприетен, но сравнително правилен вариант.
След невероятното продължение на поредицата, което боя се хвалих в продължение на цял пост, но да - бях повече от приятно очарована, сега и знаменитият финал на поредицата. Напълно подобаващ завършек - героите изпълниха своите роли и от-до останаха верни на себе си. Кълна се, всеки един от тях реагира точно така както трябваше. Нямаше едно изсмукано от пръстите действие и всичко си падна точно на мястото.
Стилът на Нийл от първите две книги продължи да ме очарова. Личи си, че човекът знае много добре какво започва и как да го довърши.
Този път историята беше далеч по-напрегната от предишните и все пак не може да бие невероятния обрат от втората книга, но и тук имаше няколко неща, които ме хванаха доста неподготвена. И не беше тип - "лоша изненада, това няма как да се случи", а по-скоро "защо изобщо не се досетих, че може и такива неща да станат?!" Още повече, че Нийл е един от тези автори, които те карат да намразиш някой герой, заради действията му и като цяло характера и в следващия момент се хващаш как изливаш сълзите си по него. И понеже стана дума - много реване имаше в тая книга. Може би защото беше последната от серията или защото се случиха толкова много други неща, не знам, но толкова разчустващи моменти. На върха на това и забавните не стихваха. Честно, ако бях затворена с Чу-чу-Чарли в Хинденбурга да съм взела монетите от кофата по 2 по 3 наведнъж. Доста се смях на тази сцена и като цяло авторът бе успял добре да съчетае съчувствието, болката и тъгата и забавата, които понякога произтичат от тях.
Сега ще се повторя, но от поредицата най-много ми хареса това, че всичко придоби завършеност - всеки един от героите отиде някъде, достигна своята цялост и придоби цялостен вид. Наистина нямаше празно място. Определено смятам един ден, когато парите, за книги не са кът да си поръчам цялата серия и да си я прибера вкъщи, за да мога един ден и на моите деца да я дам я прочета, а кой знае дотогава може и някое българско издателство да ги преведе, макар откровено казано да не ми се ще. Не смятам, че всеки може да оцени идеята заложена в тези книги, красотата която ти описват, а в същото време ти набиват в лицето, че "да, красиво е, но тези деца са мъртви и в това няма нищо хубаво", борбеността на която учат - никоя ситуация не е напълно неспасяема; вместо да седим и да се вайкаме над съдбата, по-добре да направим нещо, с това което ни е дала; уроците, на които учат и чувствата, през които биха накарали читателите си да преминат. Да, не смятам, че всеки може да се влее до такава степен в това дълбоко и непрогледно море, без да го измърси със себе си. И все пак ако някой се престраши - честото, продължавай да плуваш, защото пътешествието си заслужава - не е важното какво чака на другия бряг, важно е как ще стигнеш до него.
“Можем да излъжем себе си, казвайки че вярваме в едно нещо и понякога убеждаваме другите, че е истина с надеждата, че како убедим другите ще можем да убедим и себе си. Войните често се водят не заради това, в което вярваме, а заради нещата в които искаме другите да повярват.”
“Любовта превръща сърцето в кристал... (така е) доста по-ценна, но и доста по-крехка."
Този път историята беше далеч по-напрегната от предишните и все пак не може да бие невероятния обрат от втората книга, но и тук имаше няколко неща, които ме хванаха доста неподготвена. И не беше тип - "лоша изненада, това няма как да се случи", а по-скоро "защо изобщо не се досетих, че може и такива неща да станат?!" Още повече, че Нийл е един от тези автори, които те карат да намразиш някой герой, заради действията му и като цяло характера и в следващия момент се хващаш как изливаш сълзите си по него. И понеже стана дума - много реване имаше в тая книга. Може би защото беше последната от серията или защото се случиха толкова много други неща, не знам, но толкова разчустващи моменти. На върха на това и забавните не стихваха. Честно, ако бях затворена с Чу-чу-Чарли в Хинденбурга да съм взела монетите от кофата по 2 по 3 наведнъж. Доста се смях на тази сцена и като цяло авторът бе успял добре да съчетае съчувствието, болката и тъгата и забавата, които понякога произтичат от тях.
Сега ще се повторя, но от поредицата най-много ми хареса това, че всичко придоби завършеност - всеки един от героите отиде някъде, достигна своята цялост и придоби цялостен вид. Наистина нямаше празно място. Определено смятам един ден, когато парите, за книги не са кът да си поръчам цялата серия и да си я прибера вкъщи, за да мога един ден и на моите деца да я дам я прочета, а кой знае дотогава може и някое българско издателство да ги преведе, макар откровено казано да не ми се ще. Не смятам, че всеки може да оцени идеята заложена в тези книги, красотата която ти описват, а в същото време ти набиват в лицето, че "да, красиво е, но тези деца са мъртви и в това няма нищо хубаво", борбеността на която учат - никоя ситуация не е напълно неспасяема; вместо да седим и да се вайкаме над съдбата, по-добре да направим нещо, с това което ни е дала; уроците, на които учат и чувствата, през които биха накарали читателите си да преминат. Да, не смятам, че всеки може да се влее до такава степен в това дълбоко и непрогледно море, без да го измърси със себе си. И все пак ако някой се престраши - честото, продължавай да плуваш, защото пътешествието си заслужава - не е важното какво чака на другия бряг, важно е как ще стигнеш до него.
“Любовта превръща сърцето в кристал... (така е) доста по-ценна, но и доста по-крехка."
Оценка: 
0 крилати мисли:
Публикуване на коментар