Оцелелият от Чък Паланюк

Заглавие:  Оцелелият
Оригинално заглавие:  Survivor
Автор: Chuck Palahniuk/ Чък Паланюк
Жанр: фикшън
Резюме (от корицата):
Безпощадно рязък, саркастичен и язвителен към пороците на съвременното общество. Романът, който затвърждава култовия статут на Паланюк

Проба, проба. Едно, две, три.
Проба, проба. Едно, две, три.
Сигурно работи. Не знам. Ще ме чуете ли някога? Не знам.
Но ако ме чувате, слушайте...

Тендър Брансън е единственият пасажер на Полет 2039. По план самолетът трябва да се разбие след няколко часа... Не, това не е грешка. Не е повреда. Не е терористична атака.
Целта не е разруха, страх и паника. Целта е истината.
Тендър Брансън е взел за заложник неразрушимата „черна” кутия на самолета. И докато той лети към смъртта, тя ще запише всяка негова дума и историята на живота му ще оцелее...
Вечният бунтар Чък Паланюк отказва да следва правилата и започва романа си отзад напред. Най-големият екпериментатор в съвременната литература повежда читателя от „първата” 47-ма глава до самото начало, за да ни разкаже историята на Тендър – последния оцелял член на своята секта, домашен прислужник, медийна звезда, а може би убиец.
От появата на „Майка нощ”от Кърт Вонегът не е създавана толкова смущаваща и поразителна сатира за цената на славата и дълбоко вкоренената лудост на света, в който живеем. Безпощадно рязък, саркастичен и язвителен към пороците на съвременното общество, „Оцелелият” е романът, който затвърждава култовия статут на Паланюк.

Поредната книга на Чък. Едва ли някой е изненадан предвид, че вече многократно споменах, че харесвам автора и творбите му, поради което и смятам да почета колкото се може повече от тях. 

И този роман подобно останалите му е силно притеснителен, което честно казано мен пък изобщо не ме притеснява - боя се, че му свикнах, само първия път е фрапантно след това следваш течението. А то води съм замисляне върху нещата от живота; силно чувство на удовлетвореност, че не си на мястото на главния герой и че твоя живот всъщност не е чак толкова зле (егоистично, но наистина книгите му ме карат да се чувствам така); съмнение в собствения ви здрав разум, предвид че нормален човек навярно не би харесал това.

Та, на книгата... Историята разказва за Тендър Брансън - поредният смачкан от живота герой, с който Чък ни запознава и на който въпреки всичкото му това мачкане се налага да продължи някак напред. Никой не е казал, че ще е лесно, но пък да бъде чак толкова сложно определено е пропуснал да спомене. След като Тендър се оказва последният оцелял от амишка комуна, където през цялото време е водил свит живот сега му се налага да се сблъска с реалността и факта, че в нея никоя истина не е окончателна. Не важно какво наистина се е случило, важно е как ще го представиш, на какво ще повярват хората и какво ще оставиш като история за случилото се след себе си. Да оцелееш не е целта - да оставиш нещо, което да разказва за оцеляването ти години наред е равно на безсмъртие. 

И в този роман подобно предишните, които съм чела от Чък отново се утвърждава вече поставеното в предишните - важно е как ще накараш хората да мислят ("Невидими изчадия") и да оставиш нещо след себе си, което да живее вечно ("Приспивна песен"), защото ти не си специален, независимо колко ти се иска да бъдеш и да вярваш, че всъщност си ("Боен клуб"), така че задай си въпроса какво Господ не би направил ("Задавяне") и го направи. 

Да оцелееш не значи просто да продължиш напред със знанието за това - нужно е всички да знаят и не просто самия факт, а историята зад него. Истината, която всички искат да чуят, а накрая съжаляват, че са искали. Защото не всичко е "цветя и рози" и някой трябва да извади и неподправеното, грозното на яве. Такъв е живота, искаме или не, борим се с него или оставаме да ни мачка, оставаме на едно място или продължаваме напред. Всичко е избор и ти стоиш зад него. Да се предадеш или да оцелееш? Какво ще бъде?! 

/Цитатите са от самата книга, така че всичко си принадлежи на оригиналния преводач!/

"Хората не искат животът им на потръгне. Никой не иска проблемите му да секнат. Драмите им. Лудостите им. Да разплетат конците на историите им. Да разчистят кашите им. Защото какво ще им остане? Само голямо страшно неизвестно."

"Хората използвали нещо, което наричали телефон, защото мразели да бъдат близо до другите, но се страхували да са сами."

"Най-краткото разстояние между две точки е времева линия, график, карта на часовете и минутите ти, маршрут до края на дните ти."

"Забравете какво е усещането, когато единственият ви истински талант е да прикривате истината. Бог ви е дарил с умение да извършвате ужасни грехове. Тове е призванието ви. Притежавате природна дарба да отричате. Благословия." 

"Днешният ден е от онези, когато слънцето изгрява само и само да те посрами."

"Животът ми не е долнокачествен погребален букет, който утре ще изгние и името ми в некролога ще ме надживее." 

"Много ли боли, когато умираш? - пита ме момиче.

Е, скъпа напомням ѝ, повече боли да живееш."

"Самоусъвършенстването е най-лошата стратегия"

"Искам да изглеждам честен. Истината не блести и не лъщи."

"Защото трябва да направя нещо, да вдигна шум, да викам, да крещя, да плача, да проклинам, да вия. Смея се. Всичко е просто отдушник." 

"Всичко, което извършваме приживе, е погрешно.

Усещането е, че не владееш положението. Усещането е, че ни пренасят.

Не пътуваме. По-скоро ни придвижват. По-скоро просто чакаме. Въпрос на време."

"Дори да казваш истината на хората, те няма да ти повярват, докато не се случи."

"Истината е, че можеш да осиротееш отново и отново, и отново.

Истината е, че винаги се случва.

И тайната е, че всеки път боли все по-малко и накрая не чувстваш нищо."

"Всяко дихание е избор. Всяка минута е избор. Д абъдеш или не."

"Истината е, че винаги е имоло някой, който да ми казва какво да правя./.../И не понасям мисълта да съм сам. Не понасям мисълта да съм свободен."

"Целият ми живот се върти около забравянето. То е най-безценното ми умение."

"Хората забравят, че и пътуването до никъде започва с една първа стъпка."

"Независимо дали правиш нещо. Ако никой не забелязва, животът ти се равнява на огромна нула. Нищо. Празнота."

"Носталгията, която изпитваме към изхвърленото в кофата за отпадъци, е страхът да продължим напред. Да пораснем, да се променим, да отслабнем, да се преобразим. Да се приспособим."

"Реалността означава да живееш, докато умреш... Истината е, че никой не иска реалност."

"Защото единствената разлика между самоубийството и мъченичеството всъщност е медийният отзвук." 

"Има само схеми, схеми върху други схеми, които въздействат върху други схеми. Схеми, скрити зад други схеми. Схеми в схемите. Ако се вгледаш внимателно, истоирята само повтаря себе си. Това, което наричаме хаос, е всъщност схема, която не разпознаваме. Това, което наричаме случайност, е схема, която не дешифрираме. Наричаме безсмислица това, което не проумяваме. Наричаме глупост това, което сме неспособни да разчетем. Няма свободна воля. Няма променливи."

"Хората винагеи са готови да повярват обратното на това, което им казваш."

"... и се питам дали бягството не е само разрешение на разрешине на разрешеине на проблем, който не помня."

/Фен-мейд/

Оценка: