Евъруайлд (Скинджакър #2) от Нийл Шустерман

Оригинално заглавие: Everwild (Skinjacker #2)
Свободен превод: Евъруайлд (Скинджакър #2)
Автор: Neal Shusterman / Нийл Шустерман
Жанр: фентъзи
Вид: аудио книга
Резюме (превод от корицата): Евърлост, сенчестата земя на починалите деца, е във война. "Шоколадовото страшлище" Ник иска да помогне да децата от Евърлост да стигнат до светлината в края на тунела, докато Мери Хайтауър, самообявилата се кралица на изгубените деца и опасна фанатичка, е решена на всичко да запази децата затворени в тази сенчеста реалност завинаги. Пътувайки на запазения от спомените на хиляди хора и попаднал в Евърлост знаменит дирижабъл Хинденбург, Мери разпростира своята пропаганда и привлича невръстните души към своята кауза със плашеща бързина.

Междувременно Али Ауткастът и Майки, който до скоро беше известен като страшното чудовище МакГил, се отправят на пътешествие към дома на Али с надежда тя да намери родителите си и да види как се справят със загубата. Пътешествието е дълго и осеяно с препятствия, където Али се поддава на опияняващата тръпка от скинджакърството на живите - умението, при което тя има възможност да се вмъкне в тялото на жив човек, да го "преспи" временно и да вкуси част от това, до което вече не може да се докосне: животът - докато не открива каква всъщност е причината за това й умение и какво всъщност означава то.

Вече веднъж писах при първата книга, че обожавам тази поредица. Именно това беше книгата, която ми доказа колко изключителен талант има Нийл. Като цяло историята и замисъла ми хареса, да не говорим начина, по който авторът е успял да представи всичко това.
Наистина как изобщо е възможно Нийл да пише така? Искам да кажа наистина е много добър. И определено ми хареса как историята се сменяше - ту ни представяше какво се случва с Ник, ту с Мери, ту с Али и Майки и нито веднъж не започна да натежава или да звучи отегчително. Смея да твърдя, че авторът определено е знаел какво ще напише преди въобще да започне да го пише. В наши дни, когато доста хора смятат че могат да пишат и продължават да се публикуват ужасно еднотипни фентъзи тийн истории, които повече от очевидно звучат написани в пристъп на краткотрайно просветление или нещо от сорта, само и само да напишат нещо, което да бъде издадено, Нийл е успял да сътвори нещо напълно различно. Историята му е едновременно за деца, защото има на какво да ги научи (като че смъртта е част от живота - ужасна трудна за прегръщане, но все пак част и ранно или късно ще се срещнем с нея, така че колкото и да не ни се иска, трябва да сме готови) и отделно от това за тийн аудитория, защото въпреки че става дума за деца в историята, на читателят му става пределно ясно, че това с което те се сблъскват е нещо, с което дори много възрастни не биха могли да преодолеят. Отделно от това авторът е в състояние да представи серия сюжетни линии, без да ги оплете или да ги накара да звучат плоски на финала. Не, всеки имаше своя история и тя беше чута/разказана. Наистина завиждам на таланта на Нийл - някой автори не се справят с една сюжетна линия, без да я оплескат, а той цели 4, ако не и повече (стига да броим и тези на второстепенните герои).
Сега да се върна на историята. Много добре представена. Беше доста интересно да проследя трансформациите на Мери и Ник до превръщането им в митични същества, част от Евърлост. Още повече, че предвид историята им от първата книга, читателят знае какви са били преди и какви са сега, че не му остава нищо друго освен да си вика "Уоу!" Плюс това Али - моята любимка не ме разочарова до самия край. Новите герои също доста добре изиграха ролите си - Зин беше доста интересен персонаж за проследяване и се надявам да видим още от нея в следващата книга. Милос също е силен герой, макар да не го харесвам особено, но кълна се Нийл точно това иска - хем да осъзнаем историята му, да го съжаляваме, но въпреки това да не го харесваме. Искам да каже, че характера му е описан толкова добре, че като нищо можеш да си изведеш извода защо не го харесваш и какви са основанията ти и че са напълно оправдани. Момчето беше доста несигурно и се лепеше за всичко с повече авторитет от него, просто защото знаеше че той самия не е способен на подобен и като огледало се надяваше да отрази в себе си техния и така да придобие свой. Само дето това не го правеше по-достоен за уважение, а напротив... за съжаление. Горкият той. Но и такива хора има.
Държа да подчертая, че не очаквах такъв финал. Като цяло такова развитие на историята. Последните няколко глави, в които осъзнаваш какво всъщност е на път да се случи и си тип - Не, той... не... тя, не... не... просто не... И не го казвам с лошо, защото както вече споменах авторът се се справил прекрасно с написването на историята и няма едно празно действие. Всичко е целенасочено и оправдано, така че подкрепям написването и това, че трябва да се прочетете задължително с две ръце.
Знам че като човек чуе история за починали деца и първата му мисъл е "това трябва да е някаква извратена книга". Така де, кой иска да чете за такива неща? Но още веднъж - смъртта е част от живота. Неприятна част, но все пак част. И историята не е извратена, напротив описва борбеност, решеност, стимул за живот дори. Много поука и размисъл има в нея. Още веднъж - прекрасно написана, невероятно поднесена, просто ѝ дайте шанс.

Оценка: