Безпощадно (Малки сладки лъжкини, #10) от Сара Шепард

Заглавие:  Безпощадно (Малки сладки лъжкини, #10)
Оригинално заглавие:  Ruthless (Pretty Little Liars #10)
Автор: Сара Шепард / Sara Shepard
Жанр: чиклит
Вид: настолна книга
Резюме (от корицата):  Скандалът в лъскавия Роузууд не затихва - Ариа, Емили, Хана и Спенсър винаги са в епицентъра на драмата. Те загубиха приятели, попадайки под прицела на безпощаден преследвач, наричан А., и само по една случайност избягнаха смъртта. Но нищо не е приключило.
Ариа е пъхнала любовта на живота си във фризера. Емили проучва дивото у себе си. Хана се целува с врага. А някой от миналото на Спенсър - някой, когото тя никога не се е надявала да види отново - се завръща, за да я хване.
Но нищо от това не може да се сравни със случилото се през последната пролетна ваканция. То е тяхната най-мрачна тайна досега и познайте кой ще я разкрие? Сега А. е решил на всяка цена да ги накара да си платят за престъплението и единственото по-плашещо от А. е страхът, че може би - само може би - те си заслужават онова, което ще ги сполети...

Кълна се трябва да си припомня тия книги - една година е много време, а през нея толкова други истории ми минаха през очите и ушите, че вече нямам представа какво се е случвало в тази книга. В този ред на мисли не очаквайте смислено ревю (не че досегашните бяха, но това ще избие рибата, гарантирам).

Приятно четиво - леко, ненатоварващо, но още веднъж (знам че се повтарям от предишните ревюта на книгите) не остава нищо значимо в теб. Сюжетът все още буди любопитство и заради приятния за преглъщане стил на авторката е лесно да се потопиш в поредицата. Но това не променя факта, че като цяло развитието на героите е нулево. От първата книга до 10 те си остават същите - не поумняха, не станаха по-предпазливи, нищо. Не знам, но ако на мен ми се бе случило подобно нещо щях да имам едно наум. Определено щях да съм си взела поука, а тия кифли не. Градацията определено ми липсва тук. И не само на героите, но поне с малко и на писането на Сара. Знам, че се е насочила към чиклита, но малко с малко да го надгради няма да е зле. Не за друго, и така ми харесва, но когато четеш едно и също все едно тичам на място - не стигам никъде. Надявам се в другите книги, от които този път ще помня далеч повече от тази, да са по-добре. 

Историята продължава. Момичетата отново са забърани в поредната каша и вместо да работят по освобождаването им от нея, те като че ли затъват все повече. Човек би решил, че ще имат едно на ум след цялата тази история с Али, но не... Изглежда някой хора никога не се научават - каквото повикало, такова се обадило. Посееш ли ветрове, ще пожънеш бури... И каква само се задава. Дали Лъжкините се готови за нея? Нека разберем!

Оценка: