петък, 5 декември 2014 г.

Невидими изчадия на Чък Паланюк

Невидими изчадияЗаглавие: Невидими изчадия
Оригинално заглавие:  Invisible Monsters
Автор:  Chuck Palahniuk/ Чък Паланюк
Жанр: фикшън
Резюме (от корицата):
Светкавица. Дай ми внимание. Светкавица. Дай ми учудване.
Фотомоделът Шанън Макфарланд има всеотдаен годеник, хубав дом и купища маркови дрехи. Но при ужасен инцидент лицето й е обезобразено. Заедно с красотата Шанън губи всичко – дома, работата, приятелите, мъжа до себе си.
Светкавица. Дай ми самообладание. Светкавица. Дай ми разбиране.
Тогава на сцената се появява Бранди Александър – пристрастена към хапчета, нахална, силно гримирана дива на една операция разстояние от това да бъде „истинска” жена.
Светкавица. Дай ми обожание. Светкавица. Дай ми втори шанс.
Бранди поема Шанън под несръчно голямото си крило, за да я научи, че щастието не е там, където го търси. А Шанън превръща Бранди в център на своя свят, за да изживее мечтите си чрез нея.
Светкавица. Дай ми брутална честност. Светкавица. Дай ми почивка!
„Невидими изчадия” е хаплива и остроумна гротеска на фалшивите идеали за красота и повърхностния морал на обществото ни. Скандален, безсрамен и дързък – това е Чък Паланюк от най-висока класа!

Ако си мислите, че живото на моделите е лесен - снимки по цял ден по езкотични места, красиви гаджета, фамозни партита и малко Паулу Коелю, колкото да симулираме ченете, се лъжете. Под красивото лице, перфектното тяло и отрепетирана усмивка се крие личност, а може би нещо повече. Чудовище? И въпроса е когато изгубиш всичко ли то излиза на яве или винаги си е било там от самото начало?
Всеки знае, че след някоя трагедия в живота си на човек му трудно да продължи напред. Моделът Шанън Макфарланд го знае по-добре от всички. Но такъв е живота - отръскваш се от пепелта, ставаш от земята и продължаваш напред - не спира за никого. Да, нейният едва ли някога ще бъде същия, който го помни, но това не пречи да намери нов и да създаде нови спомени. Но знаете какво казват - не можеш да продължиш напред, ако все още носиш миналото в себе си. И когато миналото е невидимо изчадие, което живее в теб, е въпрос на време преди то да излезе на яве и да ухапе някого.
И преди съм го казвала, но Чък наистина има доста чалнат мозък, за да ражда такива неща. Мисли различно и точно за това го харесвам. И още веднъж - нито един случайно споменат факт нямаше в книгата, накрая просто всичко си пада на мястото като парче от пъзел, който дори не си предполагал че държиш в ръка, но ето че картинката е пълна, а ти мигаш пред нея и не вярваш как изобщо стигна до тук.
В тази му книга, както някъде бях чела героите не са особено различни от тези в предишните му - някак си очукани от живота, което ги е превърнало в доста странни създания с нетрадиционен мироглед. Винаги, когато започна книга на Чък в началото си викам - Оле, това е страхотно! Просто защото началото му винаги е доста силно. Първо изречение и си закован на място. Първосъгнално е - Трябва да прочета това! Днес, Веднага! Към средата се питам моментно - Защо толкова харесвам неговите творби, когато на места са толкова гротески и какво точно си мисля, че правя сега. Но знам! Стилът на Чък е такъв, че накрая ти дава ясно да разбереш, че всяка една минута с негова творба си е струвала, в което не съм се и съмнявала.
Естествено не съм особено съгласна с превода на заглавието по този начин, но оформлението на българската корица до такава степен ми бърка във виждането за естетически красиво, че мога да преглътна заглавието без проблем. Да, схващам смисъла на показаното, но защо?! Не можеше ли да бъде някоя от оригиналните?!
Както и да е, книгата беше хубава. Традиционно ме наведе на някой мисли (и ми харесва това, че във всяка книга Чък просто препотвърждава тезите си заложени в предишните. Не просто да си въвежда нови и да си ги развива още 200-тина страници - не, героите му са едни от най-големите нещастници, които са намери начин да превъзмогна този факт и да продължават напред в живота си и теориите, които развиват просто се препотвърждават. Макар да държа да кажа, че не са едно към едно всеки път, просто четейки имаш чувството, че същото нещо би казал и Тайлър Дърдън, и Карл, и Виктор Манчини, а сега и Шанън - звучат като логично продължение на вече развитото като теза в предишните.) и ще ми е интересно да видя какво ще направят с филма по книгата.


Оценка: 

0 крилати мисли:

 

My Book Addict | Designed by www.rindastemplates.com | Layout by Digi Scrap Kits | Author by Your Name :)