Възпламеняване (Игрите на глада #2) от Сюзан Колинс

Заглавие: Възпламеняване (Игрите на глада #2)
Оригинално заглавие: Catching Fire (The Hunger Games #2)
Автор: Suzanne Collins / Сюзан Колинс
Жанр: антиутопия/дисутопия
Резюме (от корицата):
Прехвърчат искри.
Пожарът се разраства.
И Капитолът иска отмъщение.

В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте й окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет на ежегодните Игри на глада – реалити шоу, предавано на живо по телевизията.
В Игрите може да победи само един.
И гледането е задължително!
Колкото и да е невероятно, Катнис Евърдийн е победител в Игрите на глада. А победата означава богатство и слава. Сега Катнис би трябвало да е щастлива – в края на краищата пак е при семейството си и стария си приятел Гейл. Но нищо не е точно така, как тя иска. И се носят слухове за бунт срещу Капитола – бунт, за който Катнис може би е допринесла.
Във втората част от трилогията Игрите на глада Сюзан Колинс продължава разказа за Катнис, като я подлага на още повече изпитания и поднася изненади на всяка страница.

Книга, която се чете на един дъх. Защо? Ами като начало вече познаваме герои от първата и нямаме търпение да видим какво предстои да се случи с тях. Второ - действието се развива наистина толкова бързо, че няма да усетите кога ще я почнали и кога свършили. Сериозна съм! Докато я четях стоях пред сериозната дилема със себе си - да легна да спя или да продължа да чета, а часът беше 2.

Преди да продължа съм длъжна да предупредя нещо, което се подразбира от факта, че това е поредица и става дума за втора книга от нея, така че ако не сте чели първата - написаното по-долу ще ви се види като един огромен спойлер. 

Ако сте я чели обаче - заповядайте, нека обменим мнения =)

Книгата започва няколко месеца след Игрите, където намираме Катнис и Пийта отново в Окръг 12, където ако сме си мислели, че живота им може да се върне по старому - дълбоко сме сгрешили. Заради малката си шарада на игрите в момента им се налага да поддържат имидж на щастлива двойка, макар Катнис ясно да заяви в предишната книга, че всичко е било само преструвка за пред спонсорите. Естествено на нас ни е повече от ясно, че за Пийта това изобщо не беше така и той е наранения в случая, знаейки че трябва да се преструва, че има нещо, което всъщност много иска да получи, но де факто няма. Човек би си помислил, че за какво би им било на двамата да поддържат тази си визия след като вече не ги заплашва сигурна смърт. Е, да... тях не, но семействата им, това вече е друга тема. Както е известно на всички: в Игрите няма победители, само оцелели. И за да могат нещата да станат още по-тягостни и неприятни по случай 75-тите юбилейни "Игри на Глада" ще се включат само участници от предишните игри. Хайде сега познайте колко точно победителя има Окръг 12 и кои точно ще отидат? Още повече нали се сещате как Катнис по чудо се измъкна на едно с Пийта от предишните - е, както стана ясно това не се бе случвало никога. Двама победители. Недопустимо. И ето как идват 75 игри, които да поправят тази грешка. Така де кой може два пъти под ред да се измъкне на косъм? Президентът Сноу искрено се надява отговора да е Катнис. Какво да ви кажа хората, които знаят, че мястото им не е там, усещат когато се появи някой, който ще отвори очите на останалите за истината. И ето как Катнис и Пийта отново са в "Игрите" само дето този път конкуренцията е различна - по-сериозна и заплашителна, а в състезание от този ранг те определено ще имат нужда от съюзници. Кои ли ще бъдат те? Можеш ли наистина да имаш доверие на някого, когато битката е на живот и смърт?
Още веднъж - много лесна и приятна за четене книга. Интересното е на всяка страница. Стилът на автора е приятен и най-хубавото (поне за мен) зарибяващ - потапяш се и докато се усетиш книгата свършила. Адмирации.
Единственото, което не ми харесва и все още ми е трудно да го асимилирам е актьорския състав, който избраха за филма. В смисъл нямам против актьорите - талантливи хора и прочие, но когато си имал други хора в главата си докато си чел и накрая ти дадат тях се чувстваш предаден. В момента до такава степен актьорите са се запечатали в съзнанието ми, че не мога да си представя Пийта като някой друг освен Джош Хътчерсън. Това ме травмира, не защото Джош е лош за ролята (да по-нисък от книгата, трябваше да се изруси и на моменти ми идва прекалено скован дори за самия герой)... Джош е симпатяга, но преди него в главата ми беше Хънтър Париш като Пийта и сега когато затворя очи виждам Джош... и вас би ви травмирала такава промяна, наистина.

Но още веднъж браво на Джош, че толкова успешно измести прекрасния Хънтър от главата ми като Пийта. Но признавам, че от гледна точка филма това се оказа най-голямото ми разочарование, което не осъждам, защото вече свикнах и е окей, но да...

Оценка: 

Трейлър от филма:

Лин