"Мъртви преди Мрака"

Заглавие: Мъртви преди Мрака (Истинска кръв #1)
Оригинално заглавие: Dead Until Dark (Sookie Stackhouse, #1)
Автор: Шарлейн Харис
Издателство: "Хермес"
Жанр: Young Adult, вампирска литература, +18
Страници: 320
Вид: Настолна книга (+Ebook+Аудио)
Резюме (от Хермес): Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува” чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие – той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Лично мнение: След като влачих тази книга цяла година (буквално!) най-накрая доживях да я почета. Ето защо от сега държа да кажа, че ревюто едва ли ще се отличава с някаква особена прозорливост главно защото някой неща, които четох преди време вече са мъгла.
Та, като цяло историята ми хареса. Интерсно беше да се пренесеш в един нов свят, където вампирите вече са приети и хората живеят на едно с тях. Суки е интересен образ макар, че към финала вече почна да ме изнервя доста. Че е борбена - борбена е и че е много по-добре от Бела и Елена - определено е (то май всеки е по-добре от тях!), но някак след онзи повратен момент в живота и тя като че ли става супер досадна и изнервяща. Но да не задълбавам в това - нека го отдадем на едногодишното четене.
Не съм особен фен на секс сцените в книгите и ако може да малко съм окей, ако може да ги няма съм направо на седмото небе. Естествено в тази книга секс определено не липсваше. Нещо, което както споменах не е по мой вкус, но какво да се прави.
Интересна бе появата на този тип Буба (който я чете и стигне до него да внимава!)
А за убиецът боя се че знае кой ще се окаже на края, тъй като гледах сериала и там го споменаха.
Едно нещо не ми допадна особено, че имаше момент, в който нищо не се случваше. В смисъл, че ние четем за живота на Суки, за това как в града има убиец и как тя се куук-ъп-ва с вампир и дотам. Ту бяха заедно, ту не бяха. По едно време направо си четях механично колкото да не е без хич, защото то нищо особено не се случваше.
Нека отделя и малко внимание на мистерията около Сам. Интересно беше до момента, в който не я разкри. В смисъл, че ЕХО...беше толкова lame и постно, че нямам думи. Как може в такъв момент точно да разкриеш тайната си и то по този начин и още повече от другата странна да я приемат като нещо Окей, няма проблем...чичо ми Хари имаше същия проблем (все едно говори за хемороиди). Някак измислено ми се видя, но иначе не беше зле.
Стилът на авторката си го бива и нямам търпение да видя още от Ерик. В сериала нещо бях за тийм Бил, но от книгата така като четох Ерик ме радва повече.
Оценка: 3 от 5 (добра)

"Реки от кръв"

Заглавие: Реки от кръв (Сага за Дарън Шан #3)
Оригинално заглавие: Tunnels of Blood (Cirque Du Freak, #3)
Автор: Дарън Шан
Издателство: "Егмонт"
Жанр: детски, фантастика, вампирска литература
Страници: 160
Вид: настолна книга
Резюме (от Егмонт): Дарън Шан, вампирският чирак, си припомня вкуса на живота в града, когато заедно с приятеля си Евра и господин Крепсли отпътуват от „Циркът на кошмарите“. През деня, докато вампирът спи, момчето се наслаждава на свободата си, а вечер господарят му изчезва на тайна мисия. Но в града са открити трупове с източена до капка кръв и настъпва краят на приятното ежедневие. Дарън е обзет от тежко подозрение и смята за свой дълг да ликвидира убиеца на всяка цена. Това го отвежда в подземния лабиринт от кървави канали...
Лично мнение: Разочарована съм от тази книга. Втората ми разби сърцето направо, а тая развали всичко. Забелязвам интересна тенденция при Дарън Шан (авторът) - с всяка следваща книга (ако съдя по 2 и 3) той въвежда по някой нов персонаж, понякога и два в средата на творбата си, а преди това е едно тип "Хайде бе, пич, давай нататък...кво ми говориш за тия?", на финала вече си "ОМГ? Really?" Само дето тоя път бях ОМГ! Boring! Имам чувството, че знаех от самото начало накъде духа вятъра. Подозирах какво ще се случи и не ми беше особено интересно. Надявам се, когато издадат следващите книги да видим нещо по-добро, защото съвсем сериозно втората книга направо ме потресе, а тая в момента ме кара да си мисля, че втората всъщност не е била чак толкова добра...
Оценка: 2.5 от 5 ("Има изгледи да придобие вид на книга!")

The Sandman Vol. 1

Заглавие: The Sandman Vol. 1: Preludes and Nocturnes
Свободен превод: Пясъчния човек Част 1: Прелюдии и Ноктюрни (муз.)
Автор: Нийл Геймън, Sam Kieth (Илюстратор), Mike Dringenberg (Илюстратор), Malcolm Jones III (Илюстратор), Todd Klein (Letterer)
Издателство: DC Comics
Жанр: мистерия, фантастика
Страници: 100 и няколко
Вид: Графичен роман (скенирани страници на компютъра)
Резюме: "Събудете се, сър. Пристигнахме." Е достатъчно проста начална реплика - и все пак никой на времето не подозира, че ще доведе до създаването на един от най-популярните и обичаните от критиците комикси на втората половина на хилядолетието (издаден е за първи път 1991г.)
В "Прелюдии и Ноктюрни" Нийл Геймън разказва историята на окулист ентусиазиран в залавянето като заложник на Смъртта, за да сключи сделка с нея за вечен живот, но вместо това хваща нейният по-малък брат Сън. След 70 години прекарани като затворник и евентуално бягство, Сън, известен още като Морфей се отправя на пътешествие в търсене на своите изгубени обекти на сила. По време на търсенето той се среща с Луцифер, Джон Константин и една доста могъща откачалка. Тази история включа и частта "Звукът на крилете и", който ни представя прагматичното и секси гот момиче Смърт.
Лично мнение: За първи път чета подобно нещо, но определено си заслужаваше. За пореден път се убеждавам, че Нийл Геймън е луд гений и определено стилът му ме кефи. Прочитането ми отне два дена, главно защото беше толкова интересно, че ми беше малко трудно да не стоя на компютъра и да не се взирам в монитора на лаптопа.
Първо - историята е ужасно интересна, много добре измислена и всяка част (тъй като е разделена на осем подчасти) е като самостоятелен микро свят, който очарова, но и на места плаши. От всяка част имаше какво да научиш. Беше приятна изненада да чета за Джон Константин.
Второ - стилът на писане на Геймън е феноменален, още повече когато гледаш и графиките. На моменти ми се струваше, че точно съм изгледала някакъв филм, докато всъщност бях прочела още една подчаст.
Трето - определено трябва да прочета и втора част.
Оценка: 4.5 от 5 (невероятна)

"Чиракът на вампира"

Заглавие: Чиракът на вампира (Сага за Дарън Шан #2)
Оригинално заглавие: The Vampire's Assistant (Cirque Du Freak, #2)
Автор: Дарън Шан
Издателство: "Егмонт"
Жанр: детски, фантастика, вампирска литература
Страници: 160
Вид: настолна книга
Резюме (от Егмонт): Дарън Шан е най-обикновено момче... докато не посещава представлението на „Циркът на кошмарите“. Сега той трябва да привиква към съвсем различен живот – на полувампир и спътник на създание от мрака. Само съпротивата на жаждата му за кръв може да запази някаква връзка с предишния му живот. Но единственото, което може да поддържа съществуването му, е кръвта.
След ужасния сблъсък с човека вълк вероятно всичко ще се промени...
Лично мнение: Точно я приключих, след като имах натоварена седмица това беше денят, в който нямаше как трябваше да я свърша. Егати книгата! В момента съм силно повлияна от прочетеното преди минути и само като се сетя и като че ли буца засяда в гърлото ми или както в случая пръстите ми се вкочаняват. Още докато я четях си дадох сметка, че тази е по-добра от първата, но финала просто ме довърши. Очаквах че ще има нещо подобно, но не и точно това. Сега няма да давам конкретни спойлери, защото някой излъгал се да прочете тези редове ще си развали кефа, вероятно по-долу с големи червени букви ще предупредя за тях, веднага щом повече не мога да си "мълча". Определено тази книга беше много по-кървава от първата. Дори за детска книга май малко повечко от колкото трябва, но за щастие не съм дете и определено ми допадна.
Инатът на Дарън беше пословичен, но съм напълно съгласна с него. Аз да бях щях да реагирам по същия начин. И колкото той да твърди, че мрази г-н Крепсли и че някой ден ще му го върне аз не го мразя. Той само се прави на лош, но всъщност е мека душа и определено му пука за детето.
"Малките хора" бяха интересна "атракция". Всъщност малко плашеща човек като се замисли. А предводителят им е определено крипи. Сто процента ще го мернем отново в следващите книги. Което ми напомня, че това ще стане другата година, а на мен не ми се чете от компа, така че ще чакам. Лоши, Егмонт!!! Садисти! Само ни мъчат тука!

СПОЙЛЕРИ!!!
(ако не искате да знаете, не четете по-долу!!!)

И сега как да пропусна смъртта на Сам! Човече!!! Не очаквах да умре. До последно си виках - а, те ще го спасят, ще го спасят. Няма да умре! Вероятно човекът-вълк яде Ре Ве, а не Сам. Но файда. Беше Сам. И така се разчувствувах, когато въпреки всичките заплахи и сплашвания на Дарън той като негов приятел се върна в цирка и дори беше решен да му помогне с псевдо проблема! Определено беше истински приятел! Ето защо според мен Дарън постъпи правилно като му изпи кръвта на финала. Само, за да съхрани спомените му, да запази жива душата на приятеля си. Наистина беше трогателно! И самия финал с маринованите лукчета - БЕЗЦЕННО!

Оценка: 4 от 5 ("Заслужава си!")

"Циркът на кошмарите"

Заглавие: "Циркът на кошмарите" (Сага за Дарън Шан #1)
Оригинално заглавие: A Living Nightmare (Cirque Du Freak, #1)
Автор: Дарън Шан
Издателство: "Егмонт"
Жанр: детски, фантастика, вампирска литература
Страници: 176
Вид: настолна книга
Резюме (от Егмонт): Дарън Шан е най-обикновено момче... докато не попада на рекламна листовка за пътуващ цирк. Момчето се сдобива с билети за представлението... където среща Мадам Окта и се изправя лице в лице със създание от мрака.
Дарън и приятелят му Стив се озовават в смъртоносен капан. За да спаси Стив, Дарън е принуден да приеме единствената възможност – сделка със същество, което се интересува само от кръв...
Лично мнение: Съвсем не лоша книжка. В смисъл, че имаше някой моменти, в който си казваш тоя пък сега за какво прави тия глупости, но като се сетиш, че е книгата и че иначе действието няма да живне - всичко се идва на мястото. Харесва ми това, че тук вампирите отново са представени по различен начин от познатия ни (но не бляскат, слава Богу!), както и че главният герой по начало смята за глупаво някой доброволно да пожелае да стане вампир или пък негов асистент. Може би защото вече съм на възраст някой моменти ми се видяха глупави, но все пак героите в книгата са още деца по на 12 най-много години, така че нормално е да не мислят много много какво точно правят. Въпреки че Дарън определено е надрастнал възрастта на своите връзници и дори да прави грешки си дава сметка, че трябва да ги поправи и колкото и да му е трудно го прави. Много ми е интересно дали ще срещнем приятелят му Стиви и в другите книги, тъй като момчето отправи доста интересни закани към Дарън.
Оценка: 3 от 5 (виж в легендата най-горе какво значи!)

TVD: Parody; Ch.1

*заспир (съществително) - човек, който е голяма заспа и в същото време вампир.

Ами не се стърпях просто. След като така ме разочарова тая книга викам поне да и спретна една пародия. Едва ли се е получило, но много важно. Имам да кажа няколко неща обаче:
- Освен "Мило дневниче" и някое друго изречение, което се е промъкнало от оригинала всичко останало си е от мен.
- И за банера - не знам защо "д" стана толкова отдалечено от останалата част на думата.
- Надявам се, на който въобще го прочете да му хареса : целта е подбуда към смях, ако през първите няколко редове това не се е случило най-добре не четете надолу.

Дневниците на вампира: Пробуждане (книга #1)

Заглавие: Дневниците на вампира: Пробуждане (книга #1)
Оригинално заглавие: The Awakening (The Vampire Diaries, #1)
Автор: Л. Дж. Смит
Издателство: "Ибис"
Жанр: Young Adult, Вампирска литература
Страници: 215
Резюме (от Ибис): Вълнуваща история за смъртоносната схватка между двама братя вампири за сърцето на красиво момиче, което се разкъсва в чувствата си между тях....
Елена Гилбърт, най-популярното момиче в гимназията, кралицата на бала, което всяко момче желае и на което всяко момиче иска да прилича. Досега никой не е успял да предизвика нейния интерес и да разпали чувствата й. Докато не среща красивия и загадъчен Стефан Салваторе – новото момче в града. Привлечена от него с непреодолима сила, Елена иска да го притежава на всяка цена. Но Стефан крие зловеща тайна. Преди векове любовта му към друго момиче е оставила ужасно наследство – проклятието да живее вечно и да бъде вампир. Заради това Стефан се бори със себе си и се опитва да устои на копнежа си към Елена.
Скоро в града започват да стават странни неща. И всичко това се случва след появата на мрачния и съблазнителен Деймън Салваторе, който иска да превърне Елена в своя Кралица на сенките...
Лично мнение: Що за книга, дяволите да го вземат, беше това? И въпроса ми не е зададен с положителна окраска. Просто няма начин да бъде. На ръба на езика ми (и върха на пръстите ми) да кажа/напиша, че това за мен изобщо не е книга и идея си нямам как на тая да и позволили да я публикува. НО! Имайки предвид и други книги, които не тача особено, а и факта, че има хора които харесват тази поредица и не са един и двама смея да твърдя, че книгата става. От моя гледна точка за подпалки...Но понеже дадох 10 лева за нея няма да ги хвърлям на вятъра като си паля печката с тях. Сега не искам да засегна хората, които харесват тази поредица и още повече конкретно тази книга, просто аз не съм от тях и си изразявам мнението. Естествено най-обичам, когато в подобен момент някой ми се изтъпани и изтърси - "Като не ти харесва, не я чети!" Само дето в моя случай ще е трудно, тъй като мразя да започвам нещо и да не го довършвам...Тъй че много вероятно на инат ще прочета и другите книги от поредицата. Но това естествено не значи, че няма да си кажа право-куме-в-очи какво ми е мнението за тях. И сега да започнем:
Елена - тази прекрасна кифла, Елена. Страхотно момиче, сериозно страхотно момиче - само да вземеш да го набуташ някъде, пък да хванеш един кол и да я "намааш" в главата. Вече си имам още един първенец с анти-листа ми с герои от книги. Първо място - Бела от Twilight...Въпреки, че сега е заплашена от прелестната Елена да изпадне на второ. Не, сериозно тая от къде се пръкна? Вярно, че книгите в които се разказва за невзрачното средностатистическо момиченце вече са ни познати до болка и разчупването на картинката винаги е добре дошло. Но просто...това диване няма начин да ми допадне. Първо - тя се мисли за център на света. Мат много добре и го каза - каквото иска Елена трябва да го има. Ми тя е като малко дете, което все иска "играчката", която не може да има. Ужасно е егоистична и самоуверена (което не е лошо по принцип, но при нея е направо крещящо и поне на мен ми идва в повече). Докато четях как не може да повярва, че Стефан не и обръща внимание в началото и какви планове крои да го накара да го направи си виках - She's not for real, right? И моля ти се най-добрите и приятелки бяха по-скоро като нейни придворни дами, които трябваше да изпълняват повелята на кралицата, което ме кара да мисля че Мередит и Бони са някви бездушни марионетки в ръчичките и, а на мен всъщност Бони ми допада, въпреки че е малко инфантилна. Едва ли не всички останали герои в книгата без Елена и Стефан са като бездушни, безхарактерни тъпанари, които са просто там, за да служат на света Елена. Ето Мат например. Определено ми допада, но само един поглед от тая пача и край - като зомби тича да и слугува.
Стефан - поне едно време си виках: Добре бе, тоя може ли да е такъв женчо? И това в края, където трябваше да чета как вече потреперва и се свлича по пода при смомена за тая сепия Катрин. И за кво? Той тъп ли е бе? Тая Катрин е кучка! Съвсем съзнателно е направила всичко, не може ли да го осъзнае? Голяма любов - голямо нещо, не може да я преживее няколко века. Той обратен ли е? Защото след нея четях само как разказва за брат си и къде бил и кво правил и как станал много силен...Пич, той ти е брат...и иска да те убие. Като гледам не ти е голяма мъката, по-скоро се къхари, че не може да го надвие, защото е слаб. И тая простата Елена ме довърши. След като той взе...нали благоволи най-накрая да си признае, че не е безразличен и тя от няколко седмици с него и вече подскача от радост с думите "Обичам те!". Вярно, че е тинейджърка и хормоните и беснеят, ама чак пък!
Всяко движение на тази героиня просто беше отчетливо тъпо, некоординирано и егоистично. Взема се много на сериозно ми се струва, а комай не трябва. Това да бяхме в едно училище аз тая щях да я ненавиждам. За какво се мисли в крайна сметка?
И прие така добре новината, че Стефан е вампир, та чак му каже - Ела си сукни от мене! (образно казано). Просто не го разбирам - гаджето ти се оказва вампир и ти си споко: няма проблем, знаеш ли колко такива съм виждала. Ало? Това да не ти е Sci-Fi? Такива неща няма в живота и е логично като ги видиш да напълниш гащите направо. Но тя след първоначалния шок женката беше окей с всичко. Добре тук се намесва любовта...Но, що за любов ще е това, та да те заслепи до такава степен и да не видиш, че ти нямаш работа при този човек? Най-малкото да се уплашиш. Да не го виждаш за известно време, докато си подредиш мислите...Но, не...на оная за секунда всичко и светна и тя готова да прекара живота си Стефан, въпреки че не е живяла изобщо и хич не е видяла свят.
Много пропуски има тая книга кълна се - Л. Дж. Смит се е упражнявала с нея да пише или по принцип си е така, защото една позната е чела Nightword от нея и каза, че едва изтърпяла до края на книгата и било много нескопосано. В смисъл, че идеята е хубава, това с пръстените определено ми допадна, Деймън в малките промеждутъци когато осветляваше страниците не беше лош - но дотам! Реално погледнато сериалът е много по-добър! Вярно, че ги няма Мередит, Маргарет и там-не-помня-още-кой - но определено ми допада повече.
Да се надяваме втора част да е нещо различно и Л. Дж. Смит да е прописала веча като хората, ако ще и като вампирите - просто да не ме отегчава от началото до самия край.
Оценка: 1.5 от 5

Радиопрограмата

Заглавие: Радиопрограмата
Автор: Веселин Димитров
Издателство: "Витраж" София; 2007г.
Жанр: специализирана литература/помощна литература/медии
Страници: 191
Резюме: "Писането на радиопрограма е сложно занятие, достъпно само за високообразовани интелигентни хора." ~Веселин Димитров
Казано по този начин звучи така все едно един обикновен човечец не би могъл да се справи с тази задача, но истината е съвсем друга и всеки поел в ръцете си тази книга може да се убеди в това.
Радио етюдите на Веселин Димитров са полезни, добре обяснение и със сигурност ще свършат работа на хората, заети в сферата на електронната медия - радио.
Едно приятно четиво, което е добре човек да прегледа!
Лично мнение: Вероятно нямаше да прочета тази книга, ако не се налагаше да правя курсова работа върху радиопрограмата. В смисъл, че четивото е полезно и интересно, но аз просто не разбирам защо след като човекът си го е казал, че трябва да си високообразован и интелигентен, за да се занимаваш с това - карат нас, които все още се образоваме (при това далеч от високото) и който смее да признае себе си за интелигент трябва да има доста високо самочувствие.
Оценка: 3 от 5

"Приспивна песен"

Заглавие: Приспивна песен
Оригинално заглавие: Lullaby
Автор: Чък Паланюк
Вид: Настолна книга
Страници: 256
Резюме: "В свят, където клетвите не струват нищо, обетите са само празни слова, а обещанията се дават, за да бъдат нарушавани, би било хубаво да видиш как думите възвръщат своята мощ – размишлява главният герой. – Трудно е да се каже дали новият свят на тишина ще е по-лош от стария - с бумтящата музика, рева на телевизорите, крясъците на радиото." Представете си приспивна песен, която убива моментално, без дори да я пеете. Достатъчно е да си я припомните и да знаете името на набелязаната от вас жертва. Представете си, че я знаят още трима. Зараза, която се предава по слухов път. Нова чума, която може да дойде отвсякъде. От песен. От обява. От новините. Представете си апокалипсис, предизвикан от силата на словото. Чък Паланюк – авторът от ново поколение, който руши правилата за писане, експериментира със сюжета, предизвиква читателя и търси истината на неподозирани места, по смущаващо откровен начин.
С тази черна комедия Чък Паланюк затвърждава репутацията си на най-забавен съвременен нихилист и пророк. (Източник)
Лично мнение: Миналата седмица най-накрая прочетох тази книга. Не вярвах да се случи до края на годината, имайки предвид че я имам от февруари насам, но ето че докато пътувах към вкъщи във влака я почнах и едва ли не не успях да я спра. Невероятна беше!
Чък го избива на грубости на моменти, като цялата тая работа с некрофилството, която ми дойде малко в повече, но и доста се смях. Подобно "Боен Клуб" прозрения дебнеха от всяка страница. Чък Паланюк реди обикновени редове, но с необикновена сила. В смисъл, че той не казва нещо ново. То е пред очите ни...просто досега като че ли не сме го забелязвали. И ето Чък се появава и започва да го сочи с пръст - вече е неизбежно да го пренебрегнем.
Героите са повече от култови. Всеки един от тях, смея да твърдя, е чалнат по своему. В своята безнадежност Карл и Хелън са станали особено безчувствени към всичко, което се случва покрай тях. Мона и Ойстър като символи на младото не-дотам-ориентирано поколение също си имат своите уникалности.
В книгата няма една дума да е написана напразно и без смисъл, дори в началото, когато си я стрещнал да ти се е видала такава - просто няма. На финала си даваш сметка, че всичко е било част от големия план на Чъки да те въвлече в своя пагубен свят. И ти нямаш нищо против, защото всичко там звучи толкова интересно и така някак нереалистично, че...хей, защо не?
Оценка: 4.5 (малко му трябваше за пет)

To-read <12/11/09>

След като писах за книгите, които чета в момента и тези, които вече съм прочела май е време да вмъкна и няколко, които смятам да чета. Не, може би тук е правилно да кажа "да си купя" и да оставя на изчакване, докато се освободя, че да чета.
Понеже имам болна мания да се ровя в сайтове за книги, издателства и книжарници не остана скрито от мен, че гадните Хеликон имат някой добри книги в секцията си "вносна литература" за не много високи суми и не ги пускат в продажба по книжарниците си. Е, поне не в Шумен. Сто процента народа от Бургас (където е най-големия Хеликон) имат достъп до доста по пълна колекция вносни книги, но сега да не задълбаваме, защото и без това много ми се отдава.
Кои книги привлякоха вниманието ми и бих искала да си купя при първа възможност. Бързам веднага да поясня, че тия книги отдавна съм си ги одобрила, дори имам някой от тях на компютъра ми, но вероятно вече е станало ясно, че не ми е приятно да чета от него, а и да имаш книгата в ръцете си, да знаеш че е твоя винаги мe е изкушавало.
Ето и първенците:

1.The Virgin Suicides - Jeffrey Eugenides - Който е гледал филмът вероятно знае горе-долу за какво иде реч. Аз лично го хващах на няколко пъти по телевизията, но така и не го изгледах (мразя да хващам филм от средата и да почвам да го гледам). Но съм убедена, че книга е по-добра.
2. The Mediator 3: Mean Spirits - Meg Cabot - добре де в шок съм. Как може аз да се измъчих с първите две на компа, а да ги има в Хеликон, при това на приемлива цена от 16.77 лв. Направо ще е грехота ако поне нея не си купя!
3. The deadly little secret - Laurie Faria Stolarz - на тая женица съм си харесала още една серия Blue is for a nightmares, ама те са ги направили на колекция която струва 70 лева. А на тази книга и се каня от януари тая година и все се надам някой да я качи из нета, ама нъц. Струва 20 лева. Не смятам, че са чак толкова много за вносна книга.
4. Beastly - Alex Flinn - Е, не ако тая не си купя, дето е за 15 лева, правят филм по нея и искам да прочета до безбожие, начи направо за какво си говорим всъщност???

ДА ПОГЛЕДНА:

- Cate Tiernan; Kate Brian; Neal Shusterman;
- серията на Linda Joy Singleton - Dead Girl Book. Описанието определено е добро, цената не особено и това е главното, което ме възпира, но ще имам предвид тия книги!!!

Как се пише дипломна работа

Заглавие: Как се пише дипломна работа
Оригинално заглавие: Come si fa una tesi di laurea
Автор: Умберто Еко
Вид: Заемка от Библиотеката
Резюме: Мaкap и oзaглaвeнa „Кaк ce пишe диплoмнa paбoтa", тaзи книгa щe cлужи и нa вcички, зaeли ce c paбoтa въpxу дoктopcкa диcepтaция, a и c вceки дpуг нaучeн тpуд. Cъщo кaтo митoлoгичнaтa Apиaднa, пpoфecopът ни пpeвeждa пpeз cлoжния лaбиpинт нa интeлeктуaлнoтo изcлeдвaнe - oт избopa нa тeмa, paбoтния плaн и нaпиcвaнeтo нa тeкcтa, тa чaк дo гpaфичнoтo oфopмлeниe нa pъкoпиca c вcичкитe му зaпeтaйки, кaвички и нoмepaции. (Източник)
Лично мнение: Аз като един не-особено-себеуважаващ-се студент нямаше как трябваше да я прочета. В смисъл, че никой не упря дулото на пистолет до главата ми, но просто беше желателно да знам за какво става дума преди да се заема с него. Тук трябва да благодаря на проф. Еко (който никога няма да научи за тази ми благодарност, но много важно), че е написал тая книга, понеже сега щях да си блъскам главата с какво ли още не. Има доста полезни съвети, които сега само трябва да приложа и на практика, пък ще видим какво ще излезе. След прочита на тази книга поне вече съм наясно какво да избягвам и как да си оформя моята собствена дипломна работа (ако въобще успея да я напиша). Хубаво е всеки, който е решил да прави подобно нещо първо да се запознае с тази книга - няма да съжалява!

Малки сладки лъжкини. Око за Око

Заглавие: Малки сладки лъжкини: Око за Око
Оригинално заглавие: Flawless /Pretty Little Liars #2/
Автор: Сара Шепард
Вид: Настолна книга.
Резюме: В Роузууд, където най-сладките усмивки крият най-тъмните тайни, четири малки лъжкини стават много лоши момичета... Спенсър, Ариа, Хана и Емили с години са пазили скандалните си тайни, но сега някой - скрит зад инициала "А" - им прави гадни номера, заплашвайки живи да ги изгори, като извади греховете им на показ... За да оцелеят, те трябва здраво да се държат заедно, но могат ли наистина да си имат доверие? (Източник)
Лично мнение: Прочетох я още в края на октомври, преди рожденият ми ден. Беше страхотна. Нямам търпение да прочетат другата, НО...тъпите "Ергон" още не са я пуснали и само ме нервят. Искам третата книга - веднага! Не ми се чете от компютъра, въпреки че вече я почнах по този начин. Но да се върна на тази книга. Най-накрая разбрах някой неща, но Сара е зла и какво направи? Подсказа други и ти сега ходи се чуди кой е А. Определено Спенсър и Ария са ми любимки. Емили просто не мога някак да си я сложа при сърце въпреки, че и аз като нея вярвам, че в света няма нищо случайно и все си търся "чудеса", ама все пак...А, Хана нея я съжалявам. В смисъл, че разбирам защо е такава, но дотам. Не я мразя, но не я и обичам много много.
Сара Шепърт пише много приятно и леко и едва ли човек, който започне книгите и ще усети кога са свършили. Харесва ми, че мистеирята не напуска действието. Винаги има нещо скрито, което се стремиш да разбереш, а Сара каквото е хитруша ти го казва едва на края, ако и тогава го направи. Абе въобще серията си заслужава. И нямам търпение да видя сериала, когато изберат останалите герои, че засега си имаме само Ария.
Оценка: ****

Currently Reading (24.10.2009)

След като благополучно качих всички книги, които имам честа да си спомня, че съм чела (а за някой не съвсем, помнех само като име, то си личи де!) си дойде време да започна да водя този блог като както се казва regular reader. Та, сега да видим какво чета в момента...

1.Dead Until Dark (Sookie Stackhouse, #1) - нея я чета от година вече и да сме честни "чета" е силно казано. Забила съм по средата на книгата и не защото не е интересна, напротив беше ми супер интересна просто все намирах някоя друга през това време, след което си преисталнах компа и трябва да търся книгата, записана на някой диск. На финала си я намерих на аудио, което се оказа прецакано и прескачаше от една част на друга и реших, че ще си я чета от компа, стига да намеря на кой диск точно съм я сложила. Та в целия тоя цикъл от събития смея да твърдя, че тотално я игнорирах за сметка на други книги и смятам да не я оставям да виси още една година, така че до края на тази трябва да има някакъв резултат. Стискайте палци!
2. The Graveyard Book (Hardcover) by Neil Gaiman - както може и сами да се досетите и тука забих. Почнах я май април тази година, но все още си стоя на нея...Просто Нийл Геймън не мога да го чета бързо, пък и подобно горната книга си намерих други за четене и той си остана в пространството. Феноменалното тук ("феноменално" е пресилено), че и тази книга си я намерих на аудио. Тук проблемът е, че аудиото нещо не ми допада и ОТНОВО си харесах други книги преди да имам възможност да се НАСИЛЯ да я изслушам. Отново - книгата ми допада, на този етап изнервя, но като знам стилът на Геймън на финала ще се питам защо ми е отнело толкова време, когато е толкова добра. Смятам и тя да бъде приключена до края на годината.
3. The Rules of Attraction by Bret Easton Ellis - Окей! Тази книга е луда! Факт! Супер много ме кефи, но не мога да стоя на компа цял ден и да се взирам в нея. Идва ми в повече. Пък и нямам много време да го правя. Иначе при първа възможност, когато стана така, че ми се съберат няколко дни, без да се налага да правя доклади и други университетски блъвочи ще си седна на Д-то, ще забравя за FaceBook и ще взема да довърша тази книга. Убедена съм, че си заслужава и някак ми напомня на "Боен Клуб", въпреки че двете нямат нищо общо, освен може би мозъчната атака, която ти играят периодично с ума ми. Резултат: учестено мигане и единственото, което можеш да кажеш е WTF??? ...няколко пъти подред.
4.The Lovely Bones by Alice Sebold - Тази книга я почнах вчера, докато се прибирах с влак към вкъщи. Просто след като гледах трейлъра на филма, който са направили по нея и предстои да излезе си викам - Това трябва да се прочете, в моя случай - чуе. Да, отново я имам на аудио. И ако сега някой каже, че май съм леко пристрастена към този вид четене - ще бъде напълно прав. Какво да се прави - след като преоткрих радоста от аудио четенето не мога да се откажа от нея. Вече съм на шеста глава и смея да твърдя, че книгата е страхотна. Само забележете как започва: "Казваме се Салмон, като рибата. Първо име - Сузи. Бях на четиринадесет, когато бях убита на 6 декември 1973." Определено звучи интересно и е! Нямам търпение да я изслушам до края и да видя филма естествено.
5.Flawless (Pretty Little Liars, #2) - с други думи това е втора книга от "Малки сладки лъжкини". Тая Сара Шепърд е уникална. Просто ме побърква. Почвам да си чета най-спокойно и в следващия момент у мен се заражда желанието да не спра, докато не я довърша. Ужасно е! Само, че проблемът при четенето на повече от една книга е в това, че трябва така да си разпределиш времето, че та ги четеш по равно. И тъй като в момента активно чета само тази и предпоследната се опитвам нещата да са по равно. И тази я почнах вчера, докато пътувах. За разлика от останалите книги - тази си е настолна, няма аудио, което не значи че не мога да потърся за такова, въпреки че съм напълно доволна от допира и в ръчичките ми.

Ами това са книгите, които чета в момента. Бавно, но славно се надявам скоро броят им да намалее. Надявам се надеждите ми да се оправдаят, защото вече съм си набелязала някой нови книжлета, които е много вероятно много скоро да Ви ги представя и на вас.

Малки сладки лъжкини. Лукс и Грях

Заглавие: Малки сладки лъжкини. Лукс и Грях
Оригинално заглавие: Pretty Little Liars
Автор: Сара Шепард
Вид: Настолна книга. (и съм много горда от този факт!!!)
Резюме: Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи
- градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи", под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене - особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана.
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище... Какви палавници, а? Но - о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс... голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана" тайна
- не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано...
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения - всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А". Възможно ли е „А" да е Аписън - суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън - мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях... Тръпки да те побият - Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А" не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни - и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената - са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки - и ужасни - лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото...(Източник)
Лично мнение: Тази книга си я купих преди кажи-речи два месеца...Сега ако някой може да ми каже ЗАЩО ОЩЕ ТОГАВА НЕ Я ПРОЧЕТОХ??? Тя е невероятна! Супер много ми допадна. В началото си мислех, че ще е нещо като "Интригантката", но смея да твърдя, че надмина очакванията ми и комай е по-добра от нея. Имаше нощи, в които не можех да заспя, защото просто не можех да се отлепя от книгата. Всичко е така навързано и просто по такъв интересен начин написано...Направо нямам търпение да почна следващата, както ще и направя. Поне досега любимите ми герои са Спенсър и Ария. А направо ще се побъркам като не разбера за каква история за Джена все говорят...
Оценка: ****

Marked (House of Night, #1)

Заглавие:Marked (House of Night, #1)
Свободен превод: Белязана (Домът на мрака #1)
Автор: P.C. Cast, Kristin Cast
Вид: Настолна книга
Резюме (превод): Серията "Домът на мрака" ни пренася в свят почти като нашия, с тази разлика, че за 16 годишната Зоуи Редбърд вампирите не са представяли да съществуват. В първата книга от серията Зоуи попада в "Домът на мрака", училище, където след като завърши Промяната, тя ще бъде обучавана да се превърне във възрастен вампир - и това само, ако успее да мине през Промяната. Не всички, които са избрани да станат вампири, успяват да го направят. Трудно е да започнеш нов живот, далеч от своите родители и приятели и отгоре на всички Зоуи открива, че не е обикновен новак в училището. Тя е била белязана като специална от самата вампирска Богиня Никта. Но тя не е единствения ученик със специални способности. Когато тя открива, че лидерката на "Тъмните Дъщери", най-елитния клуб в училище злоупотребява с дарбата си, Зоуи трябва да се вгледа дълбоко в себе си и да събере кураж да се поеме съдбата си - с малко помощ от нейните нови вампирски приятели.
Лично мнение: Първо...егати лигавия превод. Можеха малко да го съживят това, ама не...Аз само го превеждам и ми звучеше като приказва за лека нощ. То всъщност на места самата книга си беше такава. Действието се развива толкова мудно, че имаш чувството, че можеш да заспиш като едното нищо, да се събудиш в края на книгата и да заключиш "проникновено", че абсолютно нищо не си пропуснал. Виж един човек да пише книгата разбирам да е мудна, ама те са двама...и двамата ли смятат, че това бавно развитие на действието може да задържи вниманието на някой читател? По думите на Джи натам ставало по-интересно. И все пак, въпреки да имам втората и третата книга също настолно, не смятам засега да им обръщам някакво по-особено внимание. В смисъл, че ако пак ме хване безсънието може и да се приспя с някоя от тях. Следва логичния въпрос защо въобще ще четеш следващите като не си харесала първата - Ами истината е, че много мразя да почна нещо и да не го довърша, така че...рано или късно и тая ще стане.
Оценка: **

RD: Confessions Of An Ugly Stepsister

Заглавие: Confessions Of An Ugly Stepsister
Свободен превод: "Признанията на грозната доведена сестра"
Автор: Gregory Maguire
Вид: Ebook + Аудио книга
Дата: 10 юни - 10 октомври, 2009г.
Заб. С "***" е отбеляза всяка нова бележка, която съм писала. Тъй като ги поствах в нещо като форум и това представлява отделянето на единия пост от другия. В скоби съм поставяла мисли, които са ми дошли докато съм чела в момента писаниците от преди толкова месеци.

Надявам се всеки е наясно, че това нещо е пълно със СПОЙЛЕРИ!!!

Confessions of an Ugly Stepsister

Заглавие: Confessions of an Ugly Stepsister
Свободен превод: "Признанията на грозната доведена сестра"
Автор: Gregory Maguire
Вид: Ebook + Аудио книга
Резюме: Как би изглеждала история за Пепеляшка през очите на нейната доведена сестра? Дали действително Пепеляшка е била толкова добричка и невинна? И дали целият живот на семейството е бил такъв какъвто го описват в приказката?
Лично мнение: Тази книга я влачих ТРИ месеца. Направо гнойна ангина бях хванала от нея. Тя беше една от книгите в читателския ни клуб с Ребека и точно, заради това трябваше да я прочета, но действието се развиваше толкова бавно, беше толкова мудно, толкова безинтересно, че докато не се раздвижиха нещата в сюжета аз направо си я четях на сила. Тогава намерих я намерих на аудио книга и си казах, че ако така не я прочета, няма въобще да я прочета. Та чак когато се появи принцът в цялата картинка и се заговори за предстоящия бал...тогава ми стана интересна, иначе си беше направо ужас. В заключение трябва да кажа, че след геройските мъки на финала ми хареса. Все пак не мога да я пиша за любима книга, но не беше лоша. Представи интересна перспектива за възможна реална експресия на това, което вече знаем от приказка. Хареса ми това, че звучеше реално - магическия момент беше изцяло фокусиран върху действителни неща и финалът беше удовлетворяващ.
Оценка: ***

Повелителката на магията (Мъглите на Авалон #1)

Заглавие: Повелителката на магията (Мъглите на Авалон #1)
Оригинално заглавие: Mistress of Magic (The mists of Avalon)
Автор: Марион Зимър Брадли
Резюме: Представя легендата за крал Артур през очите на женските персонажи.Как е станало така, че Игрейн да предаде съпруга си Горлоис и да роди син на Утър Пендрагон? Как е станало така, че доведените брат и сестра - Моргана и Артур имат общо дете? Интересна интерпретация ---> в книгата.
Лично мнение: В какъв шок и ужас изпаднах след като разпрах, че един от филмите, които тача от доста време насам е всъщност правен по книга и което по-лошото аз научавам чак сега. След моментната еуфория от началото и голямото желание да прочета книгите, които са четири на брой, стана така че се насилих да прочета само тая. Не че е лоша. Беше си супер. Интересно ми беше и тем подобни, но просто за моментно увлечение и отделих не скромно казано прекалено много време. Идеята да прочета останалите три още е на дневен ред, само дето той ще се осъществи в някоя друга година, в някой друг еуфоричен месец, от някой друг слънчев ден, през някой друг скучен час, през някоя друга отегчителна секунда.

The Time Traveler's Wife

Заглавие: The Time Traveler's Wife
Свободен превод: Жената на времевия пътешественик
Автор: Audrey Niffenegger
Резюме (превод): Историята разказва за Клеър, красива ученичка по изкуства и Хенри авантюристичен библиотекар, които се познават още от времето, когато Клеър е била на шест е Хенри на 36 и са се омъжили, когаот Клеър е била на 23, а Хенри на 31. Невъзможно, но вярно, тъй като Хенри има навика (по скоро става от само себе си, отколкото по негово желание) да изчезва във времето, изниквайки в други периоди от време, свързани с живота му - минало и бъдеще. Неговите изчезвания са спонтанни, неговите преживявания непредвидими, редуващи се между мъчителни и забавни.
"Жената на времевия пътешественик" представя ефектите от пътуването във времето върху брака на Хенри и Клеър и тяхната страстна любов един към друг, като историята се представя през гледната точка и на двамата. Двамата се опитват да водят нормални животи, изпълнявайки семейните си задължения - устойчиви работни места, добри приятели, деца. Всичко това е заплашено от нещо, което те нито могат да предвидят нито да контролират, правейки тяхната история затрогваща и незабравима.

Evermore (The Immortals, #1)

Заглавие: Evermore (The Immortals, #1)
Автор: Alyson Noel
Резюме (превод): След ужасен инцидент отнел живота на семейството и 16 годишната Евър започва да вижда аурите на хората, да чува техните мисли и да разбира цялата житейска история на някой само с едно докосване. Опитвайки се да се справи с новите си способности и по този начин странейки то хората, тя превръща себе си в "откачалка" за останалите ученици в нейното училище. Но всичко се променя, когато тя Евър среща Деймън Аугусте. Тя го вижда и веднага я удря онова чувство все едно го познава от много време. Той е страхотен, екзотичен и богат и пази доста тайни. Когато Деймън е около нея той прави нещата да се появяват и изчезват, той винаги изглежда така все едно знае за какво тя си мисли и той е единственият, който може да заглуши шума от хилядите хвърчащи около нея мисли в главата и. Тя, обаче не знае кой наистина е той...или какво е той.
Лично мнение: За мен тази книга не струва. Идеята може да е била много хубава, но не смятам че авторката е постигнала целта си и я е реализирала, защото ако го е направила аз въобще не усетих подобно нещо. Сигурно проблема е в мен. Както и да е. Докато слушах, защото отново беше на аудио книга и слава Богу иначе не знам как бих го издържала това...да си кьорава очите с него. Та докато слушах си виках - Егати, тая все едно е окрала най-доброто от книгите които съм чела досега и го е вмъкнала в тази и вместо да я направи по-добра от първите я е наблъскала с хиляди неща и тотално е убила всичко хубаво, което е могло да се роди от историята. Готино момче в училище? Туайлайт??? И други подобни, защото не е за първи път експлоатиран тоя ефект, но изглежда на разгонените тийнчета им харесва (сега да не тръгнете пак да ме обвинявате че съм проста и не разбирам. Станете на моите години, тогава ще си говорим!). Само дето тука въобще не е представено като хората. Най-добър приятел гей? Добре това тотално ме метна към House of Night, само дето Деймиън от ХоН е много по-готин от Майс в това нещо. Това да вижда духове? Е, тука тотално се направи на Сюз от "Медиаторът". Само дето при тая невменяема героиня, която няма как не трябва да чува гласовете и защо аджаба да не се натряска по тоя случай духовете се появяват най-често в образа на малката и сестричка, която лазеше не само по нейните нерви, но и по моите. Вижте най-добрата и приятелка беше готина. Още не беше преоткрила себе си и се луташе някъде между пространствата, търсейки "следващото голямо нещо" разбирайте човек, на когото да прилича. Абе както и да е. Вероягно ще метна едно УХО на втората част, която също си намерих на аудио (отново - на друг носител не бих я понесла), та ще видим дали поне при нея нещата не са поне малко по-добри или са си все така зле, по-лошо - много зле.

Племенникът на магьосникът

Заглавие: Племенникът на магьосникът (Хрониките на Нарния #1)
Оригинално заглавие: The Magician's Nephew (Chronicles of Narnia, #1)
Автор:Клайв С. Луис
Резюме: ПРИКЛЮЧEHИETO ЗАПOЧВА... Hapния... тaм, къдeтo Гoвopeщитe Звepoвe влaдeят... тaм, къдeтo Вeщицaтa дeбнe... къдeтo пpeдcтoи дa ce poди нoв cвят. Впуcкaйки ce в eднo вълнувaщo пpиключeниe, двaмa пpиятeли — Пoли и Дигъpи, peшaвaт дa paзбepaт кaквo имa нa тaвaнa нa cтapaтa виcoкa къщa. Кaквo ли щe oткpият тaм? Щe бъдe ли тя пълнa c „дуxoвe"? Heзнaйнo кaк oбaчe ce oзoвaвaт в тaйния кaбинeт нa вуйчoтo нa Дигъpи — Андpю. И кoгaтo пpи cтpaнeн eкcпepимeнт тoй пpaви тaкa, чe Пoли дa изчeзнe oт нaшия cвят, cтaвa яcнo — cкучнoтo лятo бъpзo ce пpeвpъщa в изключитeлнo вълнувaщo пpиключeниe... Зaщoтo в Hapния вcичкo e възмoжнo! (Източник)
Лично мнение: Не е истина колко време ми отне да я прочета. Тъй като имам цялата поредица на една голяма книга тип "тухла четворка" я подмятах толкова дълго, че я прибирах трийсет пъти и я вадих още толкова. Доволна съм, че я свърших. Планът все пак беше да прочета и другите, но на този етап викам да ударя спирачката и при друг удобен случай да пална пак колата. Иначе книгата определено беше хубаво. Няма грешка...Грешката изглежда беше в мен и бавното ми четене или по-скоро това, че паралелно четях още няколко неща...Но като начало на история беше доста добре...Доколкото знам автора е написал първо другите части и тази е била към края. Но доста добре го е изъртял. Евала за което.

The Turning (Blood Ties, #1)

Заглавие: The Turning (Blood Ties, #1)
Свободен превод: Превръщането (Кръвни връзки #!)
Автор: Jennifer Armintrout
Резюме (превод): Не съм страхливец. Искам това да бъде ясно. Но след като животът ми беше превърнат в хорър филм възприемам страхът доста по-на сериозно сега. Най-накрая станах д-р Кари Еймс преди осем месеца. След което бях нападната в моргата на болницата от вампир. Късмет предполагам. И ето как, сега съм вампир и се оказва, че имам кръвна връзка с чудовището, което ме създаде. Не знаете каква е тази връзка? Ами нещо като невидима каишка и аз съм свързана с него не зависимо какво правя. И естествено той е един от най-злите вампири на земята. Но и това не е достатъчно. Не ми стига, че съм свързана с него, но и съм привлечена от най-големия му враг. Пиеш кръв, живееш като безсмъртен демон и биваш пионка между двама противоречащи си вампири не е точно начина, по който си представях бъдещето ми. Но както казваше баща ми - единствения начин да се справиш със страха е да се изправиш срещу него. Така че, това е което правя...с оголени зъби.
Лично мнение: Беше интересна книга. Не мога да кажа, че точно ми хареса и точно не ми хареса. На средата съм. Имаше неща, които ме изнервяха в главната героиня, но предполагам че ако бях на нейно място щях да постъпвам подобно нея. Знам ли... Всеки случай беше интересно да прочета/слушам (беше аудио книга) за малко по-банални вампири, нещо ми писна от бляскащи такива. Тези тук си бяха нормални, както си знаем от Дракула и други традиционни трудове върху вампирите. Нейтън определено ми допада...Далия е откачена. Сайръс беше крипи, баща му трийсет пъти повече. Определено трябва да чуя и втора част.

451 градуса по Фаренхайт

Заглавие: 451 градуса по Фаренхайт
Оригинално заглавие: Fahrenheit 451
Автор: Ред Бредбъри
Резюме: 451 градуса по Фаренхайт - темптературата, при която хартията се възпламенява и гори.. Антиутопия за едно неопределено бъдеще, в което пожарникарите са книгоподпалвачи. Един от тях, по-прозорлив от Саванарола, се присъединява към париите, които са литературната памет на едно безкнижно човечество. (Източник)
Лично мнение: От ужасно много време преподавателите ми в университета ми надуват главата как трябвало да прочета тая книга. Е, ето че я прочетох. Браво на мен...тиквен медал, моля! Истината е, че книгата е страхотна. Не случайно е класика. Навеждате на такива мисли...Определено светът не може да е само едно забавление, в което хората "кибичат" по цял ден пред телевизорите...Когато това се случи, значи нещата въобще не са на добре. Книгата сама по себе си е доказателство за това защо ТРЯБВА да се чете.

The Coven (Sweep, #2)

Заглавие: The Coven (Sweep, #2)
Свободен превод: Съборът (Sweep, #2)
Автор: Cate Tiernan
Резюме (превод) : Кал, вече гадже на Морган и помага да приеме истината: Wicca е в кръвта и. Колкото повече Морган научава за Уика, толкова повече тя осъзнава, че не нуждае да разбере повече за нейното семейство. Отговорите са там, но тя не знае как достигне до тях.
Лично мнение: Тази книга за разлика от първата я повлачих няколко месеца, за което искрено съжалявам, защото обичам тази серия. И да - мога да заявя подобно нещо дори след първите две книги. Историята е интересна, чете се лесно и някак те увлича. Определено ми допада и стига да имах повече време (нещо което определено нямам!) бих хванала и третата да прочета. И отново да кажа - не четете третата преди мен, моля!

"Той не си пада по теб"

Заглавие: Той не си пада по теб
Оригинално заглавие: He's just not that into you
Автор: Грег Беренд и Лиз Тучило
Резюме: Сценаристите на "Сексът и градът" Беренд и Тучило отново жънат феноменален успех с филма по книгата си. За успеха допринася не малко звездният състав, включващ Бен Афлек, Скарлет Йохансон, Дженифър Анистън и Дрю Баримор. Но и филмът, и книгата покоряват с универсалното си послание към всички млади жени. Сценарият е класически: ти много го харесваш, но той все не се обажда, не те кани на среща, не спи с теб, а с друга, избягва те, когато е трезвен. Ти го оправдаваш: бил зает, страхувал се от обвързване... Научи 16-те урока, едновременно забавни и полезни, научи истината за "силния" пол. Беренд и Тучило са наясно с всички извинения и оправдания, които мъжете поднасят на жените. Затова предлагат един логичен отговор: той просто не си пада по теб. Престани да се заблуждаваш, престани да му намираш оправдания, престани да стоиш затворена у дома и да чакаш телефонът ти да звънне, а излез да си намериш друг, който ще те харесва и заслужава. В края на краищата, както много разумно пишат двамата автори, "ако нормален мъж истински те харесва, той няма да допусне нещо, каквото и да било, да се изпречи на пътя му."Aко все още не си убедена, на всяка цена прочети тази умна, забавна и крайно откровена книжка, пълна с въпроси и отговори и включваща всички оправдания, които жените си измислят, само и само да не признаят пред себе си, че не са харесвани от даден мъж. (Източник: "Колибри")
Лично мнение: Много отпускаща книга. То всъщност си е малко тип помощна литература, отколкото някаква друга. Определено те кара да се замислиш върху това дали момчето, което си мислила че си е падало по теб ДЕЙСТВИТЕЛНО си е падало по теб. Има доста полезни съвети, упражнения и се чете бързо.

Кратка история на самолета

Заглавие:
Автор: Захари Карабашлиев
Резюме: Захари Карабашлиев е автор на романа "18% сиво", kойто за няколко месеца претърпя три издания и беше класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията "Голямото четене" на БНТ. "18% сиво" спечели "Цветето на читателите" - литературна награда, присъждана за търговски успех на книга от веригата книжарници "Хеликон".
Авторът живее и работи в Калифорния. "Кратка история на самолета" е втората му книга. (интернет)
Лично мнение: Имаше няколко разказа, които ми направиха голямо впечатление. Иначе книжката беше хубаво. Най-важното имам си автограф върху нея и снимка с писателя.

Вероника решава да умре

Заглавие: Вероника решава да умре
Оригинално заглавие: Veronica Decides to Die
Автор: Паулу Коелю
Резюме: Романът проследява последните дни от живота на словенска девойка, която иска да умре не поради липсата на пари или любов, а защото не се случва нищо, което да я извади от обичайното ежедневие. Тя не се чувства зле. Тя не чувства абсолютно нищо и точно в това е проблемът й. Съзнанието, че дните й са преброени, я прави необикновено свободна и дръзка да осъществява и най-потайните си фантазии. Паулу Коелю, който сам е бил в лудница, вземал е наркотици и е водил твърде бурен живот на младини, има желанието да насочи читателя към една идея - "Вие можете да изживеете живота си по много начини, но само един от тях ще ви изпълни изцяло. Цената за това е висока, но няма да ви излезе по-евтино, ако не изживеете живота си истински. (Източник)
Лично мнение: Отне ми доста време докато се наканя да прочета нещо от Коелю. Всички го вхвалят, куцо, кльораво и сакато го чете. И викам - бе я да видя за какво е целия тоя шум. И въпреки че си го казвах, не се наех да чета нещо от него до момента, в който не се оказа, че моя позната има едва ли не всичките му книги издадени на български. И ето как обрах някой от тях и викам - Ще чета! И понеже нали съм фен на книги, по които прявят филми, знаех че по тази ще правят (май вече го направиха) и мисълта ми беше - Сега вече ако не прочета нещо от него, няма кога! И така...прочетох я. С Ребека точно си бяхме направили Book Club-а и я вмъкнахме в четенето за месеца, та ето как я прочетох. И в заключение - ми хареса. По много интересен начин беше обяснена лудостта у хората. Те проста са различни от другите и ето защо другите ги смятат за луди. Докторът се оказа доста хитър. Евала му правя, досетил се е какво дава истински стимул на някой хора да продължат живота си.

18% Сиво

Заглавие: 18% Сиво
Автор: Захари Карабашлиев
Резюме: Един симпатично луд българин в Америка, една торба прясна марихуана и безкраен път... От Мексико до Ню Йорк, през България на 90-те. Гангстери и любови, надежда и отчаяние, смях и тъга. Кино-история за всички нас - емигрантите от собственото си минало. По пътя. Не на Джак, а на Зак. За да се намериш, трябва преди това да се изгубиш. Романът на Захари е поредица от снимки с думи. Някои от тях - рентгенови.Това е първата екшън-носталгия. Нов жанр безспорно! И като всяко първо нещо - зверски интересен.~Любен Дилов-син (Helikon)
Лично мнение: Да си призная въобще не очаквах да ми хареса, обаче бях приятно изненадана. Цялото това тръгване отзад напред, точно като идеята на Зак за "обърнатото време", непрестанно появяващата се ретроспекция към момента с фото сесията, която прави на Стела и диалозите между тях (мисля, за героя именно в този миг времето изглежда спряло - само двамата с любимата му имат значение) и естествено непрестанното търсене на себе си през суровата Америка. Не съм убедена, че в началото на своя път героят осъзнава, че търси не начин да продаде "стоката" и да избяга от живота си в Калифорния, а начин да открие негово собствено аз, което му се е наложило да натъпка дълбоко в себе си, след като се е сблъскал с трудния живот в Калифорния. За него това си е просто едно бягство - да се махне далече от празната си вече къща, от мисълта за Стела, от целия задушаващ го свят. И ето как това бягство скоро прераства в търсене...Търсене, запечатано в няколко сурови снимки, направени с любимия му "Никон"...През обектива му всичко прозира в 18% сиво - хората, местата, през които минава, самият живот.
П.П. Супер много се кефя, че се срещнах с автора на живо =)

Fight Club

Заглавие: Fight Club
Превод: Боен Клуб
Автор: Чък Паланюк
Резюме (превод): Всеки уикенд в мазета и на паркинги по цялата странна, млади мъже с добре платени работни места и липсващи бащи събуват обувките си, събличат ризите си и се бият един с друг с голи ръце и толкова дълго, колкото се налага. Това те се връщат отново на същите тези работни места с посинени очи и липсващи зъби и чувството, че могат да се правят с всичко. "Боен Клуб" е създаден от Тайлър Дърдън, прожекционист, сервитьор и мрачен, анархичен гений. И това е само началото от неговия план за отмъщение към света, в който групите за взаимопомощ за борба с рака са центъра на човешката топлина.
Лично мнение: Брутална книга. Невероятно брутална книга. Обожавам филмът. Но книгата...тя е още по-добра. Може да те накара да се замислиш за толкова много неща. Определено е нещо, което трябва да бъде прочетено не само поне веднъж в живота, но и още няколко пъти след това =)