Представена публикация

Читателско предизвикателство за 2022

 От две години (и сега вече трета) правя едно книжно предизвикателство, което ми се видя най-постижимо за възможностите ми, без да се надска...

понеделник, 15 декември 2014 г.

Евъруайлд (Скинджакър #2) от Нийл Шустерман

Everwild (Skinjacker, #2)Оригинално заглавие: Everwild (Skinjacker #2)
Свободен превод: Евъруайлд (Скинджакър #2)
Автор: Neal Shusterman / Нийл Шустерман
Жанрфентъзи
Вид: аудио книга
Резюме (превод от корицата): Евърлост, сенчестата земя на починалите деца, е във война. "Шоколадовото страшлище" Ник иска да помогне да децата от Евърлост да стигнат до светлината в края на тунела, докато Мери Хайтауър, самообявилата се кралица на изгубените деца и опасна фанатичка, е решена на всичко да запази децата затворени в тази сенчеста реалност завинаги. Пътувайки на запазения от спомените на хиляди хора и попаднал в Евърлост знаменит дирижабъл Хинденбург, Мери разпростира своята пропаганда и привлича невръстните души към своята кауза със плашеща бързина.

Междувременно Али Ауткастът и Майки, който до скоро беше известен като страшното чудовище МакГил, се отправят на пътешествие към дома на Али с надежда тя да намери родителите си и да види как се справят със загубата. Пътешествието е дълго и осеяно с препятствия, където Али се поддава на опияняващата тръпка от скинджакърството на живите - умението, при което тя има възможност да се вмъкне в тялото на жив човек, да го "преспи" временно и да вкуси част от това, до което вече не може да се докосне: животът - докато не открива каква всъщност е причината за това й умение и какво всъщност означава то.

She took his Heart by wondernez
Вече веднъж писах при първата книга, че обожавам тази поредица. Именно това беше книгата, която ми доказа колко изключителен талант има Нийл. Като цяло историята и замисъла ми хареса, да не говорим начина, по който авторът е успял да представи всичко това.
Наистина как изобщо е възможно Нийл да пише така? Искам да кажа наистина е много добър. И определено ми хареса как историята се сменяше - ту ни представяше какво се случва с Ник, ту с Мери, ту с Али и Майки и нито веднъж не започна да натежава или да звучи отегчително. Смея да твърдя, че авторът определено е знаел какво ще напише преди въобще да започне да го пише. В наши дни, когато доста хора смятат че могат да пишат и продължават да се публикуват ужасно еднотипни фентъзи тийн истории, които повече от очевидно звучат написани в пристъп на краткотрайно просветление или нещо от сорта, само и само да напишат нещо, което да бъде издадено, Нийл е успял да сътвори нещо напълно различно. Историята му е едновременно за деца, защото има на какво да ги научи (като че смъртта е част от живота - ужасна трудна за прегръщане, но все пак част и ранно или късно ще се срещнем с нея, така че колкото и да не ни се иска, трябва да сме готови) и отделно от това за тийн аудитория, защото въпреки че става дума за деца в историята, на читателят му става пределно ясно, че това с което те се сблъскват е нещо, с което дори много възрастни не биха могли да преодолеят. Отделно от това авторът е в състояние да представи серия сюжетни линии, без да ги оплете или да ги накара да звучат плоски на финала. Не, всеки имаше своя история и тя беше чута/разказана. Наистина завиждам на таланта на Нийл - някой автори не се справят с една сюжетна линия, без да я оплескат, а той цели 4, ако не и повече (стига да броим и тези на второстепенните герои).
Сега да се върна на историята. Много добре представена. Беше доста интересно да проследя трансформациите на Мери и Ник до превръщането им в митични същества, част от Евърлост. Още повече, че предвид историята им от първата книга, читателят знае какви са били преди и какви са сега, че не му остава нищо друго освен да си вика "Уоу!" Плюс това Али - моята любимка не ме разочарова до самия край. Новите герои също доста добре изиграха ролите си - Зин беше доста интересен персонаж за проследяване и се надявам да видим още от нея в следващата книга. Милос също е силен герой, макар да не го харесвам особено, но кълна се Нийл точно това иска - хем да осъзнаем историята му, да го съжаляваме, но въпреки това да не го харесваме. Искам да каже, че характера му е описан толкова добре, че като нищо можеш да си изведеш извода защо не го харесваш и какви са основанията ти и че са напълно оправдани. Момчето беше доста несигурно и се лепеше за всичко с повече авторитет от него, просто защото знаеше че той самия не е способен на подобен и като огледало се надяваше да отрази в себе си техния и така да придобие свой. Само дето това не го правеше по-достоен за уважение, а напротив... за съжаление. Горкият той. Но и такива хора има.
Държа да подчертая, че не очаквах такъв финал. Като цяло такова развитие на историята. Последните няколко глави, в които осъзнаваш какво всъщност е на път да се случи и си тип - Не, той... не... тя, не... не... просто не... И не го казвам с лошо, защото както вече споменах авторът се се справил прекрасно с написването на историята и няма едно празно действие. Всичко е целенасочено и оправдано, така че подкрепям написването и това, че трябва да се прочетете задължително с две ръце.
Знам че като човек чуе история за починали деца и първата му мисъл е "това трябва да е някаква извратена книга". Така де, кой иска да чете за такива неща? Но още веднъж - смъртта е част от живота. Неприятна част, но все пак част. И историята не е извратена, напротив описва борбеност, решеност, стимул за живот дори. Много поука и размисъл има в нея. Още веднъж - прекрасно написана, невероятно поднесена, просто ѝ дайте шанс.
Оценка

2 крилати мисли:

Unknown каза...

Аз тъкмо прочетох книгата(но на английски) и доста ми хареса. Особено в края имаше моменти,които въобще не очаквах. Ех, тоя Милос, през едва ли не цялата книга всеки път като се появи и си виках 'Пак ли тоя мадафака'? :D Да не казвам пък за Мери.
Харесвам много връзката между Майки и Али. Като цяло втора част ми хареса повече от първа и имам големи очаквания за следващата книга.
А, имам въпрос, ти къде намери третата книга на български?
Всичко най-добро :)

divata_airis каза...

О, да това се превърна в една от любимите ми серии. Не го очаквах наистина.
Като цяло Милос беше под чехъл през цялото време. Аз лично много се дразнех на Мери. Не я разбирам... опитах да разбера защо е такава, но така и не можах - третата книга също не помогна. Мисълта ми е, че Нийл доста добре си е свършил работата с писането, че много често дори негативните му герои накрая ги съжаляваш и почваш да ги харесваш (трябва да видиш серията му Unwind), но този герой ме беше ужасно фанатичен и просто не можа дори накрая да ми стане толкова драга. ХД
Да, тая книга както мисля бях писала е наистина по-добра от първата и също третата е също доста интересна. Аз лично, не ме е срам да призная, но дори ревах на нея.
Не съм намирала нищо на български. Колкото до третата книга аз също я четох на английски. Мога да ти я намеря, ако искаш =)

 

My Book Addict | Designed by www.rindastemplates.com | Layout by Digi Scrap Kits | Author by Your Name :)